Да си поиграем на една игра – въпроси и отговори.
Защо ни е Министерство на правосъдието, след като нямаме правосъдие?
Справедливо разгневени български граждани пишат жалби, молби за помощ, в които се оплакват от рекетьори в тоги. От башибозуци, прикрили се като прокурори и съдии. Корупционните схеми се виждат и от космоса. Свенливият отговор на министъра на правосъдието е: „Сори, не мога да коментирам текущи съдебни дела…”. Поръчката се изпълнява докрай, при пълно спокойствие и комфорт. Корумпираните магистрати вече са усвоили подкупите. Умрялата жертва пак се жалва, от отвъдното. Новият-стар отговор от Министерството на правосъдието е: „Сори, не е наша работа! Обърнете се към Главния рекетьор, към Инспектората на башибозушката банда, към продавача на банички от площад „Кривосъдие”. Не ни занимавайте с несвойствени за нас неща! Това тук е българското Министерство на правосъдието. Объркали сте се нещо …”.
Все още живи роднини на изгнилата жертва продължават да пишат. Пишат те на Гладния прокурор, на Сития, на Инспектор Дю-Дю, пременен в алена тога, на чернотогестите клюноопашати инспектори, на продавача на банички от площад „Кривосъдие”. Жалват се хората:
– Ама как така? Как може така? За какво сте ни всичките десетки и стотици институции, които уж трябва да спазвате законите, да ни защитавате правата? Нали все се оплаквате, че нямате достатъчно доказателства за корумпирани съдии и прокурори? Ето, сега имате. Не са ви просто под носа, направо в ноздрите ви ги навираме. Какво сте се разшмъркали?
От кабинетите на Главния инквизитор и Инспекторатите започват с къси пасове. Минават на дълги прехвърлящи подавания и изкуствени засади. Докато един ден просто скриват топката. Жертвите получават писмо от продавача на банички: „Искате справедливост? Елате и си купете баничка”.
Замислили се те – каква ли ще е тази нова корупционна схема? Решили да проверят. Отишли на площад „Кривосъдие”, купили си по баничка и чули историята на продавача:
– На времето и аз бях попаднал в менгемето между корумпирани прокурори и съдии. Писах, жалих, молех с години – нищо! Тишина! Никой не ми обърна внимание. Всички си измиваха ръцете, че не било тяхна работа. Нали знаете: „Магистрат магистрату око не вади”. Политиците бяха опънали чадър над поръчители и палачи. Журналистите се правеха на слепи и глухи. Разбрах, че справедливост, законност и правосъдие в нашата страна няма, и няма смисъл да се чака. Бяха разбили семейството ми, нямаше какво да губя. Измислих план, изпратих до всички мръсници лъскави покани да присъстват на много, ама много престижно мероприятие в Норвегия. В поканите им бях посочил хотела, където имаха резервации, обясняваше им се, че дори парите за самолетните билети ще им бъдат възстановени. Накратко казано, получиха оферта, която алчните им душички не можеха да откажат. Там, в Норвегия раздадох справедливост от сърце! Предадох се на властите. Излежах си присъдата и ето ме сега тук, на площад „Кривосъдие” продавам банички.
Пак се замислили хората. Защо ни е Министерство на правосъдието, след като нямаме правосъдие? Задали си същия въпрос и по друг начин. Колко трябва да станат продавачите на банички на площад „Кривосъдие”?
.
Ивайло Зартов,
6 май 2013 г.
