Проклятието „Сидеров” и порочната система, която го позволява

Тъй като ВЕЧЕ е политически труп, Волен Сидеров ще опита всичко, за да оцелее в паразитната среда на българската политическа сцена. Ако има възможност и достатъчно безумни последователи, той би предизвикал дори междуетническа война в страната. Обикновените българи, турци и цигани обаче са живели векове наред на тази земя, без да стигат до безполезни за тях радикални сблъсъци.

Лумпенизираният фашизоид не би се отказал и от гражданска война, а защо не и революция! Всичко, което би изкарало от релси нормалния живот на страната и би довело до издигането му на върха на политическата вълна, ще е добре дошло сега за него. Той ще клати лодката дотогава, докато не се намери кой да го изхвърли от нея. Защото на такива „лидери” не им е нужна стaбилност на държавата, закони, които се спазват и ред! На Сидеров му е нужна анархия, за да може да оцелее.

Нормалните български граждани, излезли на мирни протести по улиците и площадите на страната, не искат много. На тях им трябва действащо правосъдие и равенство на всички пред закона, трябва им поне малко живнала икономика, т.е. възможност и за работа, трябва им глътка въздух и перспективи за бъдеще,  след повече от 23 години хаос, несигурност, измами и грабеж. Те не желаят да гледат и слушат по новините кой политик колко повече бил направил от друг. Те не вярват на политиците, презират ги. И не защото са озлобени, а защото са били лъгани и крадени твърде дълго. Ако имаше как, дори биха изолирали всички онези добре познати лица, които са ги управлявали в последните години, от всякакво участие в управлението на държавата.

Бедата обаче е в порочната система, която тежи на мнозинството от хората и вследствие на която една малка прослойка се обогатява чрез „управление”, за сметка на всички останали. И понеже всичко става потайно, непрозрачно и нагло, понеже 95% от действията на българските депутати, министри и общински управленци са не в държавен, а в нечий частен интерес, държавата затъва с всеки изминал ден, икономиката (доколкото все още има такава) боксува и това в крайна сметка рефлектира върху всички останали. Тази порочна система, както се видя, може да преглътне и това един депутат да ходи на работа с палка или пистолет, и да заплашва гражданите, че ще ги арестува, само и само интересите и зависимостите, в които е оплетена, да оцелеят и да не се разпаднат. Така „борецът за справедливост“ и „първи патриот“ на републиката Волен Сидеров, който много пъти превръщаше патриотизма в карикатура, показа такова дъно на публично поведение и падение за един политик, каквото дори в България е трудно да се стигне.

В момента, впрочем, правителството на Орешарски, което за да оцелее, се нуждае и от Сидеров и „Атака“, се опитва да набута България в нови непосилни дългове, да осъществи за кратко време нов грабеж, вследствие на който всяко следващо правителство ще бъде изправено пред нерешими икономически, социални и битови проблеми. Това правителство също като Волен Сидеров си дава сметка, че няма бъдеще или ако го има, то е в затвора. Затова се осъществява безобразна подмяна на директори, министри и управляващи на бордове в действащите икономически структури на държавата. Така, при евентуално следващо правителство, те биха могли да работят провокативно и потайно срещу него, за да го торпилират и да се окаже пак, че „всички са маскари”.

На изборите за кмет на Варна гласуваха едва 25% от жителите на града. Още на следващата сутрин именити социолози се опитаха да „обясняват” защо се е получило така. А то и децата вече знаят, че ако трябва да избираш между Хитлер, Мусолини, Сталин и Пиночет, е по-добре изобщо да не гласуваш. Как да избереш управник между крадец, „комунист“, престъпник, предател и още някакъв доказан мошеник?! Та нали хората всеки ден ЗАТОВА излизат на протест!! Те искат да бъдат управлявани от ЧИТАВИ българи, а не от слуги на мафията! Защото ако трябва да сравняваме проклятието „Сидеров“ с останалите, едва ли ще намерим чак такава разлика. Най-малкото защото нито Станишев, нито Местан, нито Борисов преди това се посвениха от подкрепата на лидера на „Атака“. (Разбира се и далеч не само заради това.)

Или: Волен Сидеров = Сергей Станишев = Лютви Местан = Бойко Борисов и т.н.

Решението, не само в България, е изключително важно и много трудно постижимо – Да се промени политическата система за управление на държавата! Да се промени начинът, по който тя действа. Това е равносилно на земетресение, при което всичко построено преди това е под въпрос или се разпада, и се налага да почне нов градеж. Но и у нас, и в други преживяващи радикални граждански протести страни, има достатъчно умни, образовани и почтени граждани, които могат да бъдат избрани за управляващи. Въпросът е как те да стигнат до подобен избор и позиция, как да станат видими за обществото, както и в това дали обществото, различни слоеве и групи в него и пр., ще ги разпознаят или не като друг тип лидери. Защото кандидати много, партии много, но от всичките тях, поради не една и две причини, на последните предсрочни избори бяха избрани пак същите лица и партии, които могат да изненадват само със степента на наглост и компромиси, на които са готови. (Т.е. праг за наглостта няма.) А и сред неизбраните, непреминалите прослуватата 4-процентова бариера, която безспорно трябва да се промени, има такива, които няма защо да бъдат избирани.

Колкото до недоразумението Сидеров, там е ясно. Когато един грънчар сам е изваял с ръцете си чудовище, по-лесно е да смачка глината и да създаде нещо красиво, вместо да трепери и се оплаква от чудовището.

.

Красимир Бачков