Промяната, от която се нуждаем, трябва да започне незабавно в следния порядък: мажоритарни избори в два тура, промяна на закона за референдумите, полупрезидентска
Защо ни трябва мажоритарна система в два тура? – защото само мажоритарни избори могат да махнат от властта некадърните и корумпирани политици. Просто партиите трябва да върнат правото на суверена да си избира пряко депутатите. Да им бъде работодател, какъвто всъщност е. Напълно естествено е всеки работодател да търси квалифициран специалист! А към всички мислещи хора – ако олигархията имаше изгода от мажоритарни избори, отдавна да ги е въвела. Защо нито една партия не иска мажоритарни избори?
Аз съм привърженик на чистия мажоритарен вот, без значение кому е изгодно. Изгодно е за народа, изгодно е за България. Той е спасителен и за всички партии с истински електорат. Искам те да се върнат при своите хора, да се излекуват, да намерят себе си. Ние нямаме лоши електорати. Имаме партии, които са се отчуждили и са оглупели по върховете.
Мажоритарният вот щял да вкара в парламента мафията, олигарсите, богатите щели масово да купуват гласове. Ако мажоритарна система в два тура бе изгодна за мафията и олигархията, отдавна да е въведена! Тъкмо обратното – когато трябва да спечелиш мандата с 51 на сто от вота в даден район, купуването на гласове се обезсмисля. Ще купиш 2-3 процента и ще си изгубиш парите. Мафията няма изгода. През 2009 година, когато се въведе прословутият “засилен мажоритарен елемент”, всички партии нададоха вой до небесата, че при мажоритарната система можело да си купиш гласовете.
Точно обратното е. Гласове се купуват при пропорционалната система. При нея с 1000-2000 купени гласа можеш да вкараш депутат в парламента. При мажоритарната, за да си гарантираш място, трябва да купиш половината от всички гласове в района. При средно 30 хиляди избиратели на район, това означава, че трябва да купиш над 15 хиляди избиратели, което на практика е невъзможно. Излиза, че именно пропорционалната система е изгодна на тези, които са свикнали да купуват гласове. Може би затова партиите не искат тя да бъде сменена.
През 2009 всички политици и платените им журналисти ревяха, че с мажоритарни избори в парламента можело да влязат престъпници като братя Галеви, които щели да купят избирателите. Братя Галеви действително се кандидатираха. Пламен Галев беше мажоритарен кандидат в Кюстендил, а Ангел Христов – в Перник. И какво стана? Избраха ли ги? Не ги избраха. Къде отидоха прогнозите на “разбирачите”?… Просто 23 години ни набиват в главите едни и същи лъжи по отношение на мажоритарния вот.
Преди около 6 години на една “кръгла маса” за избирателната система лично Цветанов обеща, че ако ГЕРБ дойде на власт, ще въведе преференциален вот с много нисък праг. Е, дойде на власт, огледа се и се отказа от преференциите. Впрочем, тогава Цветанов изнесе цяла лекция по избирателните системи, направо засрами професорите. Изброи доста нещастни държави, които пъшкат под хомота на мажоритарния вот – Алжир, Бангладеш, Гватемала, Афганистан… Е, забрави да спомене САЩ, Великобритания, Франция.
Единственото предимство на преференциалния вот е, че народът още не е наясно каква шашма е това. Пак партийни листи, но уж можеш нещо да кроиш по тях. И тук има десетки варианти. Има отворени листи, при които избирателят подрежда всички кандидати. Има и листи, при които избираш само един. Първото и най-важното – пак нямате конкретен представител. Вместо да избирате направо човека, вие първо приемате листата, а после ровите в кюпа кой ви е по-симпатичен.
Няма демокрация без партии. Мажоритарният избор не е против партиите, напротив, той ги заздравява и укрепва. Гласуваш за човек – гласуваш за партия. Но все пак на първо място е човекът. Човекът е вашият представител. Партийният списък е пердето, зад което могат да ви пробутат я катър, я муле, я някакъв хемафродит.
Полупрезидентската република, която имам предвид, няма за цел да концентрира изключително много власт в ръцете на президента и да прави някаква президентска монархия. По-скоро има за цел да не допусне доминиране на някаква институция или на някаква група, или една партия. Да не позволява на една фракция да овладее държавната власт. Това е търсене на баланс, на противотежест.
Опитът показва, че досега не сме имали нито прозрачно управление, нито граждански контрол, нито демокрация. И от всички нас зависи да променим всичко това.
.
Боян Атанасов
