Варна, годината е 2013-та, месец юли. Избори за кмет на града. Варненци избират. Между ГЕРБ или ГЕРБ, между БСП и БСП. Между един или друг слуга на шайката от олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати. Варненци разбират какво става и не отиват до урните. Гласуват само робите от партийните централи, офисите и фирмите на чорбаджиите, и разбира се купените „симпатизанти” от махалите.
В „битка” се хвърлят Портних срещу Бозов. Първият – с етикет „кандидат на ГЕРБ”, вторият – с марката „заместник кмет на Кирил Йорданов – кмета на ГЕРБ, на БСП, на всеки който го пожелае”. Варненци са учудени. Избор няма. Учудени са втори път. Къде е Марешки? Нали на предишните борби той беше втори след Кирчо. Снишил се е. Явно е преценил, че никой няма да изкара в горещото кметско кресло достатъчно дълго. Достатъчно, за да се възвърнат инвестициите по фарса, наречен избори. Партиите, облажили се на държавната хранилка, не ги е грижа колко харчат. Откраднали са предостатъчно.
Приключват с театъра. Портних става кмет на морската столица. Изпреварва „конкурента” си с две мигли и косъм и половина. На никой друг, освен на самия Портних, не му е до празнуване на победата. Няма шампанско, биене в гърдите и пъчене на рамене. На Бойко и Сергей не им пука. И те си знаят, че след месец-два пак ще има избори. На варненци им пука, но нямат за кого да гласуват. Засега им е по-лесно да свалят кметове. На това поне се научиха. Сега им предстои да се научат да си избират управник. Ако се научат и да го контролират, няма да им се наложи да го бутат предсрочно.
По телевизиите плъзват социолози, политолози, словоблудци и откровени проститутки. Мрън-мрън-мрън… Това било, онова било. Варненската патова ситуация била умален модел на положението в страната. Ако сега сме тръгнели пак към национални избори, нищо ново нямало да стане. Да сме гледали какво се случи във Варна…
Е, гледах, гледах и видях. На шахматната дъска се подредиха само едните фигури. Играеше само един участник (ДОПГ – Държавна Организирана Престъпна Група) и сам, със собствените си фигури разигра нещо, което го няма в шаха. Без противник, без противникова армия, набързичко всичко приключи. Самоизбраха си там някакъв за нещо си. Противникът не се яви.
Варненци все още търсят безкористния кандидат. Кой иска да стане кмет на Варна и да живее само от заплатата си? Има ли такъв кандидат? Ако има, да заповяда. После е лесно, ще го клонираме за всички останали български градове. И за министър-председател, и за министри, и за депутати. Ще си произведем, колкото е нужно, на всяка държавна паница ще сложим този безкористния, дето живее само от заплатата си и изпитва удовлетворение, че работи на ползу роду.
Едната страна на шахматната дъска стои все още пуста. Така е във Варна, така е и в цялата страна, според шахматните коментатори. Но няма да е задълго това чакане, така е според хората на улицата.
Ивайло Зартов,
9 юли 2013 г.
