Стенограма от заседание на Временната комисия за нов Изборен кодекс

Стенограмата от заседание на Временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс, провело се на 27 юни т.г., т.е. преди единайсет дни, е била публикувана едва днес на сайта на Народното събрание. Този факт има значение във връзка с това, че така на практика се дават само два работни дни на гражданските организации да реагират по обсъдените и взети на това заседание решения.

На сайта на парламента е било публикувано едва днес и съобщение на Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс, което носи същата дата – 27.06.2013 г. В него се казва:

––––––––––––––––––––––––––

.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

П Р О Т О К О Л

№ 1

На 27 юни 2013 година (четвъртък) от 15.00 часа в зала Запад, пл. Народно събрание І, се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект за нов Изборен кодекс.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за дейността на Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс.

2. Разни

Заседанието на комисията бе открито в 15.30 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започваме. Предварително е раздаден проект за дневен ред, който е обявен и на страницата на комисията на сайта на Народното събрание от две точки:

1. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за дейността на Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс.
2. Разни

Има ли други предложения по дневния ред.
Ако нямате, предлагам да гласуваме този дневен ред за днешното заседание.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 6, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Раздаден ви е проект за Вътрешни правила за дейността на комисията. Той е обявен и на интернет страницата, но ако имате необходимост от време, в което да се запознаете с текстовете можем да изчакаме няколко минути.

Докато вие обмисляте текстовете, аз ще направя няколко предложения за корекции:

В чл.7 по отношение на срока, в който ще се публикуват стенограмите от заседанията на комисията. Вчера на общественото обсъждане на Изборният кодекс беше направено предложение стенографските протоколи на тази комисия и на комисията, която ще обсъжда във формат граждански организации и сдружения определени теми от Изборния кодекс, да се публикуват в по-кратки срокове, а не в 7-дневен срок, предвид интереса към темата и необходимостта от по-стегната работа.

Предлагам срокът от 7 дни да бъде намален на 3 или 4 дни. Проблемът е с дългите заседания, когато ще има по-сериозни обсъждания, защото стенографите заявиха, че 1 час работа на комисията отнема 8 часа за сваляне на стенографски протокол. Да го направим на 4-дневен, за да бъде реалистичен срока.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ: Да, срокът да бъде максимално кратък, съобразно възможностите да се свали този текст, така че това е по-скоро технологичен въпрос, какъв ангажимент поемат, за да се реализира.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да поемат следният ангажимент: за кратките работни заседания незабавно след като бъде изготвен стенографския протокол, но не по-късно от 4 дни – незабавно след изработване на стенографския протокол, но не по-късно от 4 дни.

Предлагам ви да обърнете внимание и на Глава трета от Вътрешните правила, която регламентира Обществения съвет, който предлагаме да бъде създаден към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс. Идеята е в Общественият съвет да бъдат включени наистина авторитети по изборно законодателство – конституционни съдии, експерти по изборно законодателство, представители на граждански организации с доказан опит в наблюдението на изборите.

Тук сме предвидили по настояване и на граждански организации да бъде поканен и омбудсманът да участва в Обществения съвет. Темата е достатъчно важна за българските граждани. Моля да погледнете чл.20, където сме го предложили като участник в Обществения съвет, като разбира се той ще участва съобразно своите възможности и съответни ангажименти.

Вижте и ал.2. В желанието си да прецизираме текстовете с в ал.2 сме записали текст: „(2) Представители на Обществения съвет могат да предлагат граждански организации и движения, които имат доказан опит в наблюдението на изборния процес и при обсъждането на изборни решения свързани с изборните правила…”.
Може би е нужно да съкратим текста: „ …и при обсъждането на изборните правила”, т.е. тези които така или иначе са участвали досега в работата и на Правната комисия в предишни парламенти.
Имате ли забележки.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ: Имам по-скоро уточнение, госпожо председател, ако разрешите. Понеже това е според мен една нова регламентирана форма за участие на граждани във временна комисия на Парламента с конкретна цел – изработката на кодекс, аз имам някои въпроси.

В екземпляра, който е пред мен, в чл. 20, след думата „омбудсмана” стои многоточие. Какво се има предвид, това че ще се допълва състава в ход или с решение на нашата комисия съобразно възможностите по ал.3: „(3) Съставът на Обществения съвет се определя от комисията”? В изпълнение на тази си компетентност ще вземем решение, с което ще сформираме окончателният състав на Обществения съвет или нещо друго се има предвид.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предстои да решим дали да фиксираме предварително броя на членовете на Обществения съвет. Омбудсмана го каним (той вчера се включи в обсъждането на Изборния кодекс), предполагам, че ще приеме да участва и оставяме отворена опцията затова от колко члена да се състои Обществения съвет, т.е. многоточието го зачеркваме и остава възможността съобразно предложенията, които бъдат направени, да бъдат включени в Обществения съвет – представители на граждански организации и движения, конституционни съдии, Националното сдружение на общините в Република България, председателстващия Изборния борд, а също така и доказани експерти в изборното законодателство без да фиксираме брой предварително, ако възприемате този подход.

Нека да уточня, че на практика комисията, освен Общественият съвет , ще има и експерти, които ще я подпомагат в нейната работа, и на практика функциите на Експертната работна група и на Обществения съвет, макар да изглеждат припокриващи се, са различни. За Експертната работна група аз ще предложа всяка една парламентарна група да предложи по един експерт и да се обединим около още няколко експерти, които ще помагат и в конкретното написване на текстове, а Обществения съвет ще бъде този орган, който ще следи процеса за връзките с гражданското общество, за предложенията на гражданските организации и на гражданите да стигат до нас, решенията да се вземат прозрачно, публично и в интерес наистина за осигуряването на едни честни правила.

Предполагам, че включването и на хора с доказан авторитет в Общественият съвет ще допринесе за доверието към обективността на процеса в изработване на Изборния кодекс.
Ако нямате други предложения, да преминем към гласуване.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ: Предлагам в примерното изброяване, което съдържа чл.20 в общата разпоредба, да бъде добавено изрично „представителите на академичната общност – преподаватели и учени в областта на избирателното право”.

ПРЕДС.МАЯ МАНОЛОВА:
Ние това сме имали предвид като сме записали „експерти”, но не пречи да го добавим.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ: Нека да ги изведем все пак от експертната категория. Говоря за хабилитирани, утвърдени преподаватели.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да се запише: „представители на академичната общност”.
Ако няма други предложения, да гласуваме правилата.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 6, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се единодушно.

Аз предлагам да приемем един механизъм с конкретни дати, по структуриране на двете работни комисии, а именно:

Експертната работна група, която ще подпомага написването на новия Изборен кодекс и Обществения съвет.

Предлагам в Общественият съвет да включим проф. Друмева, всъщност тя е и в момента председателстващ Изборния борд, който продължи своята дейност. Според правилата би следвало да се включи в дейността на съвета.

Предлагам също така и двама експерти, който са с различна политическа ориентация, с доказан опит в наблюдението на избори и в реализирането на изборният процес като членове на ЦИК и като експерти в тази област, а именно г-н Димитър Димитров – социолог, преподавател в Софийския университет, и проф. Михаил Константинов, който участва в писането практически на всички изборни закони и кодекси.

Аз ги предлагам като първи имена, които да бъдат обсъждани и тъй като вие сега нямате готовност за други предложения, до следващото заседание да имате възможност да предложите и представители на академичната общност и други експерти.

Също така да напишем едно писмо до Националното сдружение на общините в Република България и да ги помолим да излъчат свои представител, който да участва в работата на Обществения съвет.

Също така предлагам да дадем възможност, както сме записали в чл.20, ал.2 на гражданските организации и движения, които искат да излъчат свои представители за Общественият съвет, да направят предложения в определен срок, може би до следващия вторник или до следващата сряда, като към предложението да приложат и портфолио, кратък бекграунд на организацията , в което приложение да опишат опита който имат в наблюдение на избори и в участие в изработване на решения по изборните правила.

С оглед на постъпилите предложения, в зависимост от мотивите и опитът, който имат съответните организации на следващо заседание да вземем решение за включването им в обществения съвет.
Какъв срок да дадем?

Срокът да бъде до вторник, тъй като следващото заседание ще го проведем в сряда.

Предлагам да обявим на сайта на комисията на страницата на Народното събрание, че очакваме предложения от гражданските организации за включване на техни представители в Изборния борд. Предлагам и тези от организациите, които работиха в рамките на предишния Парламент в изработването на кодекса, да ги поканим и с персонални е-мейли, но така или иначе всички, които имат желание и имат опит да могат да направят предложения за включване в борда.
Съгласни ли сте с такъв подход?

Освен това ви предлагам за следващият път да сме готови с Експертната работна група, като представителите на всяка Парламентарна група да предложат по един експерт, а имената на останалите експерти да ги решим заедно на следващото заседание, които ще работят по конкретните текстове на кодекса.
Съгласни ли сте и с това предложение?

Предлагам да преминем и към следващата точка.
Ще използвам възможността да ви запозная с няколко думи за работата на Комисията по гражданско общество.

Проведохме две обсъждания на Изборния кодекс. Включиха се и на двете обсъждания над 50 граждански организации. На вашите е-мейли са изпратени от комисията общия доклад с предложенията в табличен вид на всички граждански организации, които бяха направени на тези обсъждания. Всъщност можем и да раздадем на колегите предложенията на гражданските организации, плюс допълнителните предложения. До вчера бяха постъпили 43 предложения от граждански организации, плюс тези, които бяха направени вчера на публичното обсъждане, плюс възможността до петък още граждани, организации и движения да направят свои предложения, така че ще имате пълния набор от всичко, което е предложил гражданския сектор за промени в изборното законодателство. Вчера на заседанието на Комисията по гражданско общество приехме следният подход при изработването на Изборния кодекс, за да се включат максимално гражданските организации и в писането на новите изборни правила.

След като събрахме всички възможни предложения от граждани и от организации от следващото заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, ще започне обсъждане на най-важните теми и въпроси на Изборния кодекс, като предложенията които прави гражданското общество и около които се обедини в крайна сметка – едно или две по дадена тема, ще бъдат представени на нашата комисия за изработване на Изборния кодекс. Ние ще вземем решение кои да приемем и кои не и ще намерят отражение в изборните правила.

Тъй като очакванията от нас са за една експедитивна работа, в резултат на тези обсъждания си позволих да формулирам 11 теми, които са основни според гражданските организации за написването на новия Изборен кодекс.

Аз съм ви раздала един такъв материал, който ще ви прочета, за да можем да го коментираме.

Първата тема, която гражданските организации държат да бъде обсъдена:
Създаване на изборна администрация, която не е съставена на партийна основа, а е експертна и професионална.
Това е едно от исканията на гражданските организации.

Втората тема е за въвеждане на мажоритарен елемент:
Пропорционална изборна система с преференциално гласуване, или мажоритарни избори.

Тук сме добавили и смесената система, която съществува в Германия, която е особено популярна и която се подкрепя от редица граждански организации.

Третата тема, която предлагам да обсъждаме е:
Начин на гласуване – машинно, електронно.

Това са възможните варианти, които предлагат гражданските организации.

Следващата четвърта тема е за изборните райони.
Избирателните секции извън страната и гласуване извън страната, изобщо гласуването извън България.

Тук технически коригирам текста на предложението, то трябва да звучи:
„Изборни райони и избирателни секции”.

Петата тема е за медийното отразяване на изборите, за което може би трябва да поискаме и професионална концепция за нова правна уредба от медийни експерти, включително и от представители на обществените медии, тъй като очакването на гражданските организации е за безплатен достъп, безплатно отразяване на всички участници в обществените медии. Необходимо е да чуем и тяхното становище.

Шестата тема се отнася до определяне на резултатите от парламентарните избори, като неправителствените организации настояват принципи и числов пример да се съдържат в кодекса, а цялостната методика може да е в правилата на ЦИК, защото цялостната методика в кодекса на практика е невъзможно да бъде описана. Това ще даде достатъчна яснота затова по какъв начин ще се разпределят резултатите от различните видове избори.

Седмата тема предлагам да бъде за изборните книжа, като в кодекса изрично е настояването на една голяма част от неправителствените организации в кодекса да има правна уредба за съхраняването, разпространяването и отчитането.
Дала съм една по-обща формулировка – изборни книжа. В случаите, в които ако ще пристъпим към машинно гласуване, това означава, че няма да има бюлетини, а ще има други изборни книжа, това са протоколите от секциите, протоколите от районните избирателни комисии, така че тази тема е важна да бъде включена за обсъждане.

Следващата тема, която е една от основните настоявания практически на сто процента от гражданските организации и движения, е темата за осигуряването на равнопоставеност на всички участници в изборите, така че предлагам това да бъде точка осем.

Тук има едно разместване в предварително раздадения материал и да звучи:
Равнопоставеност на участниците в изборите.

Не само на кандидатите, но и на политическите партии и на различните субекти в процеса.

Следващата тема е избирателни списъци и въпросът за активната регистрация.
Възможно ли е да бъде въведена и как ще се отрази това.

Двете последни теми са:
Синхронизиране на уредбата на новия кодекс с действащото законодателство.
Местните избори.

Тъй като кодексът ще включи всички видове избори, има определена специфика, особено между националните и местните избори. Темата за местните избори, доколкото е свързана и с темата за местното самоуправление, предлагам да я обособим в отделен раздел. Има множество предложения за пряк избор на местните кметове, за пряк избор на кметовете на малките населени места, които теми също следва да бъдат обсъдени.

За да имаме наистина една експедитивна работа, може би е добре тези 11 теми да бъдат разпределени между членовете на комисията, като всяка една от темите да има конкретен отговорник, което означава обща координация на работата по темата и привличане на експерти, както от средите на гражданските организации, академичните среди, но така и представители на съответните държавни органи и институции, които имат отношение по съответната тема.

Например по темата за създаването на изборна администрация според мен трябва да направим една среща с Централната избирателна комисия и всъщност би било добре като цяло да чуем и тяхното мнение за изборния кодекс, за неговите несъвършенства. Въпреки нашите многобройни критики към работата на ЦИК не можем да отречем, че те имат непосредствен поглед затова как работят или не работят изборните правила. Доколкото съм чула, и те имат богат набор от предложения. Може би трябва да планираме една среща, но конкретно за първата тема да чуем мнението на ЦИК.

Предлагам ви да си разпределим темите и всеки от вас по желание да каже коя тема би искал да поеме. След като определим експерти да пристъпим към обмислянето или може би написването на конкретни текстове в различни варианти по всяка една тема.

Аз например бих се ангажирала с първите две теми:

Изборна администрация, която да работи на професионален и експертен принцип.
Втората тема – да ви предложа варианти за пропорционална изборна система и за мажоритарна, т.е. дали е възможно прилагането на немския модел, като ще предложа и експерти, които да направят кратко представяне пред комисията на следващи заседания.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ: Аз проявявам афинитет към точка четири и точка пет:
Избирателни секции извън страната и гласуване извън страната
Медийното отразяване на изборите.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Очаквам за следващия път предложения какви експерти и какви институции ще се включат по темата, която всеки от вас е взел и направо предложения за решения.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ: Щом говорим за възможност за допълнителни предложения, не е ли удачно да дадем възможност да се посочи и друга тема извън тези единадесет теми.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, може да се добавят и други теми. Това са темите, които са залегнали най-общо в предложенията на гражданските организации и движения, като в материалите, които имате в пощите си и които ще ви бъдат раздадени, вие ще видите и какво друго се предлага, но повечето от тях попадат в този периметър.

Има десетки предложения, част от тях са наистина много интересни, но една част за съжаление са свързани с промени в Конституцията, което към настоящия момент ми се струва нереалистично, все пак имаме даден срок, в който трябва да се вместим.

Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз бих се включил към втората и третата тема – изборната система и начина на гласуване. Мисля, че тук трябва да се добави и броенето към точка трета – начин на гласуване и броене на гласовете.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По шестата тема – определяне на резултатите от парламентарните избори. Тук трябва да се включи някой, който има добри математически познания и във всички случаи трябва да бъдат привлечени и експерти – авторите на последните няколко методики са проф. Калинов, проф. Константинов.
Господин Карадайъ, моля да вземете шестата тема.

Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, ако ми позволите, и аз да взема отношение по тези теми. Според мен точка втора и точка шеста са пряко свързани. Трета точка наистина трябва да включва освен начина на гласуване, и начина на броене.
Четвърта точка е важна, бих могъл да участвам и в нея и бих дал някакъв принос. По точка първа също бих могъл да споделя моя опит.
По нова точка девета, стара десета също бих могъл да се включа, а така също и по нова точка осма, стара девета.
Точка единадесета е принципна и по-всеобхватна.

ПРЕДС.МАЯ МАНОЛОВА: Аз също бих се включила в темата местни избори.
За Четин Казак остава седма тема, а за Мариана Тотева девета тема.
Аз предлагам за следващият път да сме готови с текстовете. Ще ви представя становището на гражданските организации. От заявяваните досега позиции от всички партии също няма спорове.

Ние ще се ориентираме към един подход първо да решим най-важните проблеми на кодекса, след това ще преценим въпроса за структурата, дали запазваме сега съществуващата по теми или предвид така изказаните предложения от много места, ще е по-лесно и систематично, ако изборите бъдат дадени поотделно в кодекса, предлагам този въпрос да го решим накрая.

За следващото заседание на Комисията за гражданско общество всъщност сме определили три теми, които ще обсъждаме.

Предлагам ако искате ние от Временната комисия за изработване на проект за нов Изборен кодекс да се включим в това обсъждане, да чуете непосредствено какво мислят гражданските организации по три от темите – осигуряване на равнопоставеност на участниците в процеса, по темата за вида на избирателната система и по темата за начина на гласуване и броенето на гласовете.

Предлагам да съчетаем заседанието на двете комисии, така че да чуем вече професионалния дебат. Ще ви помоля да изчетете обемните и пространни материали с всички предложения на граждански организации, дотук 47 на брой, всичко което е направено устно го има в стенографските протоколи.

Предлагам ви следният подход: следващата седмица в сряда ще присъстваме на заседанието на гражданските организации.

Всеки от представителите на отделните теми да обмисли кои експерти ще предложи и представители на институции, които са свързани с темата и които да привлече в работата, да прочете предложенията на гражданските организации и да се опита да предложи експертно възможните решения по конкретната тема.

Първите две теми ще се дебатират от гражданските организации на следващото заседание, така ще го направим, че да можем да участваме. Дотогава предлагам и тези теми да бъдат обсъдени в съответните парламентарни групи, т.е. паралелно да тече процеса, в който да е ясна позицията на „Атака“, на ДПС и на Коалиция за България по темите за вида избирателна система, вида и начина на гласуване и осигуряване на равнопоставеност на участниците в процеса.
Това да са първите три теми, по които да имаме някакви санкции.

Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз предлагам да проведем заседанието в четвъртък, за да има време темите да бъдат обсъдени в парламентарните групи, тъй като на следващото заседание е хубаво да представим някакви рамки.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз ще се опитам да събера гражданските организации във вторник, като предварително тук работещите по темата изборна система това, което го имаме като материали, да го предложим и на гражданите предварително, разбира се това са неангажиращи разяснения по темата.

Гражданите и неправителствените организации ще изразят своите становища, ще ги чуем във вторник, ще ги обсъдим във формат парламентарни групи в сряда и в четвъртък да вземем решения, които през следващите дни, заедно с експертите и отговорниците за съответната група да са готови с конкретните текстове.

Ако не постигнем първоначално общо съгласие има два варианта: пишем текстове в двата варианта, примерно смесена система І-ви вариант, ІІ-ри вариант пропорционална преференциална система.
Възприемаме ли този подход.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ:
Аз бих поставил следния въпрос. Във вътрешните правила не се сочи числеността на състава на групата, нито персоналния състав, предвид че това е въпрос, решен с акта на Народното събрание, с който е съставена. Комисията е съставена с решение на Народното събрание и затова приемам, че няма нужда да се пресъздаде съставът и числеността на комисията във вътрешните правила, само че напомням това, за да поставя въпроса че в състава на комисията би следвало да участват и представителите на парламентарната група, която забравяме в момента ПП ГЕРБ.

Апелирам към това председателят на комисията да предприеме някакви действия, с които нарочно, изрично и за пореден път да отправи покана за участие на депутати от тази парламентарна група. Позовавам се на мой спомен, че от ръководството на партията бяха заявили, че те ще влизат в пленарни заседания, на които ще се обсъжда приемането на изборни правила. Ако е въпрос на пропуск, вече съм убеден че това е така за тяхното неявяване и неучастие в комисията, нека да положим усилия този пропуск да бъде преодолян.

Имам все още лош спомен от участието си в комисията, която изработи сега действащият изборен кодекс, когато решенията в тази комисия бяха доминирани изцяло от ПП ГЕРБ. Получи се една едностранчивост на тези решения, липса на диалог, липса на съдържателен дебат. Искам да се предпазим от това да повторим тази практика. Нека да имаме опоненти, да поискаме да се създадат възможности опонентите да бъдат още на ниво комисия, за да могат да се вземат полезни решения. Ние ще дадем това, което е необходимо, което се очаква в качеството си на участници в тази комисия. Няма да има нищо лошо да се чуят повече гласове. Затова апелирам да се направи необходимото те да бъдат изрично поканени, за да може да проличи позиция още на този етап – ще участват или не.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз приемам, само искам да уточня, че съставът на комисията, всъщност и кворума, така го преценяваме е от 12 души – от 4 парламентарни групи по 3-ма. В момента са попълнени само 9 от 12-те места на Временната комисия за изработване на проект за нов Изборен кодекс. Трите места на ПП ГЕРБ, макар и празни са налични, съществуващи, така че в удобно за тях време те могат да попълнят състава на комисията със свои представители.

Впрочем, аз ги поканих изрично и за общественото обсъждане на изборните правила във формат граждански организации. Изрично са поканени чрез прессъобщение. Лично имах възможността чрез госпожа Цачева да ги поканя за участие, но нищо не пречи за заседанията на тази комисия да изпращаме по едно писмо до партийната централа на ПП ГЕРБ. Те могат да участват в работата на комисията и без да са членове, тъй като всеки народен представител има възможност да участва, разбира се тя се регламентира от правилника.

Заседанията се обявяват на сайта на Парламента, предполагам че някой от тях ги следи, ако не ги следи, няма проблем да ги изпращаме лично до парламентарната група за часа, темата, дневния ред на заседанията на Временната комисия по изработване на проект за нов Изборен кодекс. Няма възражения, приема се.

Има ли други предложения по точка Разни. Ако няма, предлагам да приключваме и да се хващаме за работа, всеки си има по 3-4 теми, които да уплътнят съботата и неделята.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова)

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)