На Anibell
.
Провокиран съм от вчерашния (от 24 юли – бел.ред.) постинг „Да бъдеш свободен” на съблогърката ми Ани. Чудесно като литературно есе върху свободата на емигранта ни зад граница, особено след третата чаша класно вино, както си признава. Но и у нас след третата ракия, чувството за свобода и дори нирвана е не по-малко истинско. Но шегата настрана, защото темата за свободата и неразривно свързаната с нея, тази за справедливостта, са особено актуални в момента. Именно чувството за несвобода – личностна и икономическа, е извела хората на улицата и прокудила цвета на нацията ни в чужбина.
Преди повече от сто години немският поет Хайнрих Хайне предупреждава французите да не подценяват силата на идеите, родени в тихите кабинети на философите, защото те могат да сринат цяла една цивилизация. И наистина „Критика на чистия разум” на Кант и творбите на Русо са мечът, обезглавил европейския деизъм и аристократизъм.
Счита се, че човек е свободен дотолкова, доколкото никой не пречи на действията му. Ако някой му попречи да стори нещо или стесни границите на възможностите му под определен минимум, това е принуда и несвобода. Особено силно това се отнася за икономическата ни свобода. Ако човек е твърде беден и не може да си позволи нещо, което не е забранено от закона, например храна, работа, лечение, екскурзия в чужбина, правна защита и т.н. – то той е също толкова несвободен, колкото, ако това му беше забранено със закон. Ако бедността не ти позволява това, както например обстоятелството, че си сакат, би ти попречил да тичаш, то тази несвобода не би могла да се нарече лишаване от политическа свобода, но това не те прави по-малко несвободен. Обикновеният човек се нуждае много повече от храна, дрехи, лекарства, отколкото от лична свобода. Но малкото свобода, от която се нуждае днес, и по голямата, от която ще се нуждае утре, по нищо не се различава от свободата, за която му говорят интелектуалците и богатите.
Онова, което тревожи съвестта на нашите и чужди неолиберали, е мисълта, че свободата, която проповядват, се различава в зависимост от социално-икономическите условия на живот. Това, че малцината, които я притежават, са я придобили за сметка на огромното мнозинство, което не я притежава. Равенството в ползването на благата на свободата гласи: Да не се държим с другите така, както не бихме искали да се държат с нас; да се отплащаме подобаващо на тези, на които дължим благоденствието и свободата си.
Нещата трябва да се нарекат с истинските им имена. Свободата не е формалното равенство, нито честност, нито справедливост, нито култура, нито чиста съвест. Ако личната ти свобода, тази на съсловието ти, народа ти, предполага нещастието на други хора, то тогава системата, която предполага и допуска това, е несправедлива и безнравствена. Това означава, че свободата на едни понякога трябва да бъде ограничена, за да се осигури свободата на мнозинството от хората. За защита на своята индивидуална свобода тези „избраници” принуждават „обикновените“ да приемат начин на живот, при който нямат право да избират крайната цел.
Свободата на личността, или на народа зависи от множество други ценности. Основните сред тях са равенството, справедливостта, щастието, сигурността и обществения ред. Тъкмо за това тя не може да бъде неограничена. Свободата на силния – физически или икономически, се налага да бъде ограничавана. Въпросът за справедливостта се свежда до това, кога едно общество може да се нарече справедливо. А това не е нищо повече от спазване на съвкупност от закони, правила и процедури, които регулират отношенията между хората.
Справедливостта означава разпределение на ресурсите по начин, при който никой не получава незаслужени облаги, или никой не търпи вреди. Основните блага не са предмет на желания или предпочитания, а на потребности. Някои от основните блага са природни – здраве, интелигентност, въображение. Други са социални – права и свободи, възможности и способности, доходи и богатство, както и социална база за самоуважение, т.е за относителна самостоятелност. Това означава независимост на природния талант от социалния статус и класата. Изискващо премахване бариерите по пътя на талантливите хора с беден произход и те да се съревновават при равни условия с привилегированите и богатите за мястото си в обществото. Изброяването на тези основни принципи, харктеризиращи състоянието на свобода и несвобода, ни дават възможност да се ориентираме в нашата „демократична”, но по същество тоталитарна действителност. Която не дава никаква възможност да се измени налаганото над 20 години статукво, водещо до ужасяващо разслоение, разделение и противопоставяне.
Всъщност, прехвърлянето на властта от едни ръце в други не води до увеличение на свободата, а само премества бремето на робството от един гръб на друг. Независимо в чии ръце се намира властта, основният проблем е не кой държи властта, а какво е количеството власт, което може да се даде в ръцете на един човек. Хората протестират срещу гнета на този или онзи управник, докато причината за това да бъдат угнетявани се дължи на концентрирането на властта на едно място, понеже свободата е застрашена от самото съществуване на абсолютна власт. Преяждането с власт от Бойко Борисов е една от причините за низвергването му. Демокрацията може да обезоръжи дадена върхушка, привилегирована личност или олигархична група, но самата тя държи отделната личност в не по-малка зависимост от предишните й господари.
Особено комично беше твърдението на хората от обкръжението на Борисов – министри и парламентаристи, че са съгласни да бъдат подслушвани, т.е. да се ограничи личната им свобода. Жертвата на тези, които са готови да дадат собствената си и на други свобода в замяна на общественото си признание като група и личности, е еснафското пожертване на личната свобода и достойнство в името на сигурността, на топлото местенце в една йерархия. Имащи мъчителната привилегия да „избират” – между бремето на свободата – срещу спокойствието, удобството, безметежното и охолно съществуване в една тоталитарна и авторитарна структура.
Хората, сражаващи се за свободата, се борят за правото да управляват те самите или техни представители. Често почти лишени от лични свободи, но по начин, позволяващ им да вземат участие, или поне да вярват, че вземат участие в законодателната или административна власт. А хората, правещи революциите, разбират под свобода обикновено завземането на властта от вярващи в определена идеологическа доктрина, от една класа, или социална група. Тяхната победа неизбежно носи неприятни последствия за изместените от властта, защото това води до репресии и изтребване на човешки същества. Това не им пречи да твърдят, че независимо от жертвите, те са застъпници за „истинската” свобода.
Неразбирането на тези психологически и политически факти зад привидното двусмислие на думата „свобода” е причината съвременните ни идеолози и политолози да ни манипулират с погрешни представи за света, в който живеем. Защото не отчитат многообразието на човешките потребности и изобретателността на политиците ни в доказване, че пътят за постигане на един идеал може да доведе, както и стана, до неговата противоположност.
.
Светослав Атаджанов
Djani.blog.bg
