В село Факия радиоточката си отиде, а интернетът не дойде
.
Веселина Седларска, сп. „Тема“
Социолог: „Проблемът е, че нямаме обща визия, не знаем какво искаме.“
На 14 септември 1829 година се сключва Одринският мирен договор между Русия и Турция след една от поредните войни. Три месеца по-късно Феликс Фонтон, млад и ентусиазиран руски дипломат, попада в странджанското село Факия. И решава да попита селяните какво искат, тъй като никой не се бил сетил да ги пита подобно нещо преди подписването на договора. Големите империи никога не са се интересували от малките хора. Фонтон провежда допитването си по времето, когато Георги Мамарчев се опитал с въстание да покаже, че има и българи, заслужаващи свободата не по-малко от гърците, на което Дибич Забалкански реагирал така: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Българи! Стоете си мирни, че ще обърна топове аз да ви избия!…“
Фонтон провел в село Факия консултативен процес за разработване на обща визия за бъдещето, както бихме казали днес. Направил анкета, която после публикувал, както всички свои записки и впечатления, на които впрочем никой не обръщал внимание. След съответните дебати представата на българите от село Факия за добро бъдеще била описана от него в 16 точки.
1. Да бъдем свободни.
2. Всеки сам да съди себе си – турците да съдят турци, българите – българи.
3. Да си правим църкви когато и където искаме.
4. Да събираме сами царските данъци, харач (данък за християнското население) да няма.
5. Вергията (данък сгради) сами да решаваме.
6. Спахии да няма.
7. Субаши (турска полиция) да няма никъде.
8. Зулункяри (хора, които правят зулуми, насилници) да няма, а като дойде турчин да преспи, да си плаща.
9. Да не убиват човеците (в оригинала на Фонтон: чевечитата) и да не ги обират по пътищата.
10. Правата на турчина да са равни с правата на българина.
11. Българите да могат както турците да свидетелстват в съда.
12. Беглик (данък върху дребните животни) да няма.
13. Християнската челяд да не се потурчва насила и девойки насила да не се вземат за жени.
14. Да носим оръжие свободно като турците.
15. Ангария (трудова повинност), беглик да няма и всеки да плаща колкото може.
16. Православните църкви да имат камбани.
Не съм чела по-ясна, кратка и категорична правителствена или партийна програма. Написана е във време, в което писането и документите не били на почит, както личи и от начина, по който властите определяли дали българин е навършил 18 години. Пак Фонтон: „В случай, че няма документи, доказващи възрастта, измерват с конец обиколката на шията на младежа и ако конецът е по-дълъг от разстоянието между устата и темето, младият човек трябва да почне да плаща харач.“ В такова време е написана тази програма, която включва искания за: независимост на съда, спазване на човешки права и свободи, равноправие, никаква дискриминация – нито негативна, нито позитивна под формата на квоти, религиозна свобода, справедлива данъчна система, борба с престъпността, социална политика.
Почти два века по-късно отивам във Факия да се правя на Фонтон. От хълма, преди да се влезе в селото, се вижда църквата. Построили са я, където си искали. Има камбана. На пейката седи възрастен мъж. Хубаво място – казвам, – липсва ли ви тук нещо? Факийци не отговарят бързо като политици. Първо виждаш филма в очите им, после ти казват субтитрите. Мъжът мълчи, мисли. Лицето му е хълмисто като Странджа, тук пътят от ухото до устата е бавен като в планина.
„Какво ни липсва ли?
България.
България ни липсва.“
И ето пак сме там. 184 години по-късно отиваш в същото село и първият срещнат човек ти казва, че иска същото – иска България. За находка ли се брои това или за нагласено като в нискобюджетен филм? Човекът се казва Крали Бойчев. Чуете ли, че някой се казва Крали, хващайте бас, че е от Факия. Можете и да заложите, че съседът му се казва Иван. Тук във всяка първа къща живее Иван, във всяка втора Крали. Когато оттук минавали кръстоносци, един крал присъствал на сватба в селото и оставил името. Внуците обаче са предимно Красимир.
Крали Бойчев е летен жител във Факия, половината са такива. Питам го какви хора живеят тук сега, когато разделението не е толкова ясно като по времето на Фонтон. „Много цигани. Към 40 кореняци. И ония от постановлението.“ Кое постановление? „Двайсет и второ ли, двайсет и пето ли беше, абе оная глупост на Станка Шопова за републиката на младостта Странджа-Сакар“. А турци има ли? „Има един, бай Шимбал. Има и турчеещи се цигани, ама просят ли, значи не са турци.“ Картината се очерта по-сложна и от времето на Феликс Фонтон.
Питам Крали Бойчев, ако сега трябва да се направи
програма от 16
точки за селото,
той от коя не би отстъпил. Категоричен е: „Радиоточка! Как може село без радиоточка, ами ако стане война?“ Тук е моментът да ви кажа, че Бойчев е бил граничен офицер. За 9-годишния Християн абсолютно задължителното е интернет. Той идва тук през ваканцията и питате ли го дали му е по-лесно без интернет, отколкото на офицер Бойчев без радиоточка. Покритие има един от мобилните оператори. Ако сте с телефон от другите два, ви казват на кои точки можете да ги хванете: до прозореца на Станка, под по-малкия клон на онова дърво, зад чешмата…
Донка Денчева е от „ония от постановлението“. Тя дошла тук на 30 години, за да насели с младото си семейство републиката на младостта Странджа-Сакар. „Тогава беше модно да се ходи в Коми, ние обаче в Странджа.“ Тук дошли и семействата на брат й, сестра й. Всяко семейство получило безвъзмездно по 5 хиляди лева (1978 година) и автомобил без ред в „Мототехника“. Работели в огромни ябълкови, черешови, прасковени градини и във фермите. Днес от градините няма и следа. Донка била овчар-бригадир, отговаряла за 23 000 овце. Сега колко са овцете в селото? Брои ги – един човек има триста овце, един друг – двеста, към 600 са в цялото село. И 300 кози, нали знаете, козата е сиромашката крава, тук живеят възрастни хора с пенсии все около 150 лева. Най-младите са Станка в кметството и Величка в пощата, малко над петдесетте.
Когато Донка дошла във Факия, имало родилен дом, голямо училище, фурна, киносалон, ветеринарна лечебница, лятно кино, в което всички, весели и нагласени, отивали след трудоден за 30 стотинки. „Не е само до бедност животът, до хорска лошотия е. Пак сме жилав народ, ама станахме по-мързеливи и разсипници. Погледни!“. Гледката е като за много страшен филм: огромната
детска градина е
опоскана до скелет.
Лечебницата и фурната са като пет минути след като се е разстлал димът от бомба. Баба Станка пристигнала за лятото от Бургас и установила, че къщата й е обрана за трети път тази година. Крадците (кои са те, всички знаят) изсипали киселото зеле, за да откраднат бидона. Отива баба Станка на пункта за вторични суровини и казва: Дай бидона, който мирише на зеле, мой е, стига да не са го измили. „Ти пък, кой ще ти мие, предават ги нарязани“, казал човекът в пункта. Баба Станка не може да се спре да сади мушкато и да слага зеле, а няма кой да го яде – синът й в Германия, другите роднини в Атланта. Сестрата и братът на Донка в Испания, сватовете в Сан Диего. Каква ти радиоточка, скайп им трябва.
Баба Станка брои колко мъже с името Крали има сега в селото: „До 32-ма стигнах, и баща ми беше Крали. За европейския шампион по борба Крали Бимбалов чувала ли си, той ми беше набор. То, че старите неща няма да се върнат, няма, ама знаеш ли защо не идват новите?“
Защо? Дали пък точно баба Станка, докато сади мента за сироп и мушкато за красота, не е разбрала защо.
„Защото тъй сме настръхнали, че никой не дава на друг право да почне нещо. Ха някой почне, ха друг го е спрял. И вече разбрахме, че всички могат да спират, но не сме разбрали кой може да започне и да довърши.“ Толкова кратко не съм чувала някой да отговаря на най-трудния български въпрос.
Мисията „Фонтон“ 184 години по-късно завърши със съставянето на сегашните 16 точки, вие преценете дали са по-трудни за изпълнение, отколкото 16-те от 1829 година.
1. Да има България.
2. Да има работа.
3. Да има млади хора в селото.
4. Да има магазин за дрехи и обувки.
5. Да има канализация и нов водопровод.
6. Да има лекар не само в събота, да има зъболекар поне веднъж в седмицата.
7. Да има аптека.
8. Да има покритие на повече от един мобилен оператор.
9. Хранителните стоки да не са по-скъпи, отколкото в Бургас.
10. Да има в магазина краве сирене от мляко.
11. Временните жители също да имат право да купуват дърва.
12. Да има крави и овце по огромните поляни край селото.
13. Да не обират къщите, да се премахне пунктът за изкупуване на вторични суровини.
14. Да има полицай.
15. Да има стационарни телефони.
16. Да се ремонтират читалището и църквата.
Само едно не се връзваше – занемареният, разтурен и обрасъл с треволяци малък двор на мечтаната църква с камбана. Кой пречи да се прекопае и да се боднат няколко китки – бай Шимбал турчинът, Фанков циганинът, ония от постановлението от ‘78-а или някой Крали?
