Усетихте ли го? Хареса ли ви? Колко е сладко да си победител! Страхотен вкус! Освободихме от ареста Гергана Червенкова. Обединените усилия на адвокати, роднини, медии и на тези, които до вчера не познаваха Гергана. Нищо не знаеха за нея, но скочиха във Фейсбук, отидоха пред съда, пред съдебната зала и я защитиха. Защитиха себе си. Браво! Интересни заглавия изскочиха на другия ден: „Пуснаха Гергана Червенкова” . Да, пуснаха я, след като за щастие тя получи масова подкрепа от много хора, от медии и известни личности. Същите български прокурори и съдии, които я арестуваха и държаха месеци наред зад решетките, изпълнявайки указанията на Цветанов, „разкрил мощна мрежа за търговия с наркотици”, разкрил майката на две деца Гергана, оглавила организирана престъпна група.
Къде бяхте в онзи далечен ден, когато с лека ръка решихте да арестувате Гергана? Защо пълните арестите, а после събирате доказателства?
Защо първо мачкате, убивате, съсипвате цели семейства, а след това жертвите съдят себе си в Страсбург? (прокурори и съдии не носят никаква отговорност. Член 132 от Конституцията ги прави недосегаеми. За поръчковите им „грешки” плащаме ние – данъкоплатците).
Защо изпълнявате безпрекословно желанията на американски посланици, руски посланици, френски, марсиански … без да се замислите, без да си припомните призванието си да съдите справедливо?
Кое все пак накара кривосъдниците да освободят Гергана? Съвестта им? Намесата на вицепрезидента Маргарита Попова? Неизпратените документи от САЩ?
Случаят с Гергана Червенкова доказа, че за да има справедливост, законност и правосъдие в България, поне 1000-2000 човека трябва да наблюдават отблизо и да контролират магистратите ни. И когато се вижда и от космоса явната несправедливост, да се окаже граждански натиск. Всъщност този натиск трябва да е непрекъснат. За да не може на 19 юли 2013 г. кривосъдниците да предадат Гергана на чужда държава. Да не забравяме, че само й смениха мярката за неотклонение. Да не забравяме, че има още страшно много други жертви на кривосъдието в България.
Слава на Бога, вече знаем какво да правим. Трябва да се самозащитаваме! Пазейки свободата на Гергана, Петър, Иван… пазим себе си и децата си. Иначе утре на мястото на Гери може да е всеки друг.
Усетихте ли вкуса на победата? Вкусно е, нали? Това е възможно, само защото бяхме единни. Обединени от една кауза. В това е нашата сила – да сме обединени и да оказваме непрекъснат граждански контрол. От това се страхуват шайката разбойници от олигарси и слугите им – политици и магистрати. Страх ги е, че се научихме как да ги побеждаваме. Искате ли още от този прекрасен вкус?
17 юли – 18.30 часа и 19 юли – 8.00 часа пред Съдебната палата.
.
Из статията на Ивайло Зартов „Вкусът на победата”,
3 юли 2013 г.
