Гледна точка на Никола Ников
ТЕХНИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА дипломатите от някои европейски страни и един еврокомисар предложиха на българския политически ЕЛИТ да се откаже от олигархическия модел, който прилага вече 23 години в собствената си страна, като посочиха на българските политици, че “Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор”, и че олигархичният модел “не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до образуването на “държава в държавата”.
Но къде се корени същината на олигархическия модел, неговата главна характеристика, чертата, която, ако се премахне, ще се разруши и самият модел?
КАЗВА ЛИ ТИ НЯКОЙ, ПЪК И СМЕЕШ ЛИ ДА ПИТАШ??
ТЕХНИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА очевидно имат отговор на този въпрос, както и индикатори, по които да съдят за същината на модела… Иначе не биха давали така категорично подобна оценка, която в груб израз просто ни посочва: “У ВАС ГРУБО Е ПОГАЗЕНА КОНСТИТУЦИЯТА И ВАШАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА НЕ Е ТОВА, КОЕТО ПО КОНСТИТУЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ПРАВИЛА СЛЕДВА ДА БЪДЕ!”
Това не значи ли, че у нас тихо и незабележимо, пред очите на тълпа държавници и конституционни съдии, се е ИЗВЪРШИЛА ОГРОМНА ПОДМЯНА, извършило се е престъпление срещу държавата и държавността?
А за престъпления срещу държавата и държавността носят отговорност само и единствено държавниците – Президент, Премиер, Председател на Народно събрание, депутати, министри, конституционни съдии…
Как така тази тълпа от политически мъже и жени проспаха този преврат?
Как така не съумяха да забележат неговите характерни черти и да му се противопоставят като публични личности?
Или самите ТЕ към това са се стремили?
Основен индикатор за характера на политическия модел (политиката е концентриран израз на икономиката) е структурата на данъчните приходи, която най-вече се характеризира с един политически параметър: съотношението между косвените и преките данъци.
Когато политическият режим е демократичен, парите следва да бъдат в гражданите и те да участват в пазарния обмен с по-малка тежест, т.е. следва да плащат по-ниски косвени данъци, чийто дял в бюджетните постъпления, в сравнение с преките, е по-малък. Така например във Франция съотношението между косвени и преки данъци е 1:1,5, т.е. в държавния бюджет влизат повече приходи от корпоративни и подоходни данъци, отколкото приходи от ДДС, акцизи и мита.
И Франция е демократична и социална държава…
Как стои този въпрос У НАС?
По данни от Доклада на Министъра на финансите за Държавния бюджет за 2012 г. предвидените приходи от ДДС, акцизи, мита и други съставляват 54%, а приходите от корпоративен и подоходен данък 20,1% или съотношението е 2,7:1.
ОТНОШЕНИЕТО Е ОБРАТНО, ГОСПОДА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ!
У НАС ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ФРЕНСКИЯ 4 (ЧЕТИРИ) ПЪТИ!
НИЕ ИМАМЕ 4 ПЪТИ ПО-ЛОША ДЕМОКРАЦИЯ ОТ ТЯХНАТА И МНОГО ПОВЕЧЕ ПЪТИ ПО-ЛОШО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДОХОД – КОЕТО Е И ЦЕЛТА НА ПОЛИТИКАТА!
Ето какъв е резултатът от 23–годишната игра на демокрация, за което “тружениците” й следва да бъдат поставени зад решетките!!
ДУМАТА ИМА ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР…
А има и още нещо, което е интересно –
За да победи гражданското общество, държавата следва да се притисне ефективно. Основният инструмент на Държавата за упражняването на властта това е БЮДЖЕТЪТ. При този външнотърговски дефицит, финансовата стабилност на държавата се крепи най-вече на постъпленията от трудовата емиграция. Съгласно „икономическия мултипликатор“, всеки лев, вложен в потреблението (инвестиции), води до произвеждане на национален доход до 3 (три) лева. По мои оценки валутният принос на трудовата ни емиграция в българската икономика (издръжка на семействата и роднините в България) СЕ РАВНЯВА НА ПОВЕЧЕ ОТ 4 МИЛИАРДА ЕВРО, което автоматически създава брутен вътрешен продукт за 10-12 милиарда лева. Или една голяма част (около 30%) от БВП на страната ни се създава от трудовата емиграция. По този начин, като прави валутни преводи към близките си в България, нашата трудова емиграция спомага неволно за съществуването на този „олигархически модел“.
.
