Няма човек с будна съвест, на който да са му чужди човешката болка и страдание.
Няма разумен човек, който да одобрява срастването между престъпност и държава.
Няма нормален човек, който да не е съгласен с правото на угнетените и поруганите да протестират.
И това е така, защото всички имаме вроденото си чувство за справедливост, както и усета да разпознаваме Доброто и Злото. Когато човек бъде лишен от перспектива и смисъл за живота си, то той непременно реагира, а реакцията му придобива още по-голяма изразителност, когато бъде споделена и от други хора, тъй щото е налице обществен протест.
Водещата роля на такъв протест обаче трябва винаги да се диктува от разума, защото в противен случай енергията би станала стихийна, а исканията биха се опорочили. Визията, че зад сегашните протести пред парламента стоят интелигентните, образованите и знаещи какво искат българи, е на път да бъде жестоко дискредитирана. Защото в среднощните ексцесии на последния протест си дадоха среща насилието и безсилието.
В опита си да изведат депутати от парламента, жандармерията упражни насилие, а пък протестиращите им отговориха с безсилие. И нито насилието беше оправдано от гледна точка на разума, нито пък безсилието. Понеже с полицейските палки мнозина граждани усетиха какво е насилие, а пък с полетелите павета и камъни към автобуса пазителите на реда разбраха какво е безсилие.
И ако 40 дни протестът беше считан за мирен и цивилизован, то в последната нощ – било чрез провокатори или лоши управленски решения – той изгуби уважението на много хора и спечели възхищението на други. Разбиването на тротоари и откъртването на павета в никакъв случай не е белег на превъзходство, защото нито паветата, нито тротоарите носят каквато и да било вина за всеобщата политическа криза в България.
Това е по-скоро безсилието на хора, които след като са изчерпали разумните аргументи, посягат на безумните. Защо? Може би защото най-лесно се чупи нещо, което не е лично твое, но е обществено… Тъй да се каже – ничие! Но ако случаен вандал посегне на личната собственост на някой от рушащите – била тя дом, врата, градина, ограда – то възмущението на ощетения ще е страшно, понеже тогава лично ще го заболи. Щетата ще му бръкне в джоба, а това винаги разваля настроението.
Протестирайте! Бъдете с активна гражданска позиция! Изразявайте исканията си! Но, Бога ми, недейте да рушите или се разграничете от тези, които го правят! Защото един протестиращ човек, освен права има и задължения и отговорности! Не можете да отстоявате вашите права, ако поругавате правата на други хора, които нито са по-богати от вас, нито пък искат каквато и да било конфронтация с вас! Не може да ги убиете, само защото не споделят вашите убеждения! Не може да ги линчувате, само защото сте убедени, че държите монопола върху Истината!
Нека ви припомня една библейска случка, защото тя е твърде поучителна. В нея също се разиграл страховит сблъсък, в който обаче насилието се превърнало в безсилие. Една голяма тълпа от юдеи, надъхани от фарисейската секта в древния Ерусалим, се втурнала да линчува на площада блудница, уловена в греха на прелюбодейството. Вдигнали камъни в ръцете си, ядосаните поклонници на Закона със сигурност щели да убият клетата грешница, ако на мястото на планираната екзекуция не се намирал Спасителят Христос. Той погледнал изпълнените с гняв и омраза човеци, а след това посочил блудницата, като им казал:
„Който от вас е безгрешен – нека пръв хвърли камък върху блудницата!“
Точно в този момент насилието на юдеите се превърнало в безсилие. Господ обезоръжил гнева им само с едно провокативно изречение. А дали със същото изречение биха се обезоръжили тези, които причакват депутатите да излязат от парламента, и ако може да ги разкъсат в яростта си?
Толкова ли сте сигурни, че ако ви се удаде сгоден случай, то бихте изпълнили на сто процента клетвите и намеренията си? Не знаете ли, че убийството на човек, дори и на фронта, отпосле преследва с години съвестта на убиеца? Не знаете ли, че на такъв сънищата се превръщат в постоянни кошмари, защото той не може да изкупи вината си? Не знаете ли, че психиатриите в Америка са пълни с тотално превъртели войници, които убиваха в Ирак, за да защитават военната доктрина на Джордж Буш и Доналд Ръмсфелд?
Колко лесно е да отидем при човек, с когото сме били жестоко скарани и да му поискаме прошка! А после олеква както на простителя, така и на опростения. Но как да би поискал убиец прошка от убития, когото е пратил на оня свят? Защо тогава момчета на осемнадесет-двадесет години пълнят устните си с дива омраза, сякаш, че помнят нещо от времето, когато БКП си имаше член първи в конституцията? Защо коментиращи с преляла ярост пишат коментари под новините за протестите, с които искат смърт за депутатите? Дори да са в свещеното си право да протестират – защо потъмняват душите си с най-лошите аргументи на ретроградното? Защо обръщат боклукчийски кофи, разкъртват тротоари и надуват децибела на страстите до шума на футболна агитка на световно първенство?
Не знаят ли, че в спокойния глас на Разума има повече Сила от което и да било крещене? А какво друго да е самото крещене, освен отказ от диалог и желание на крещящия да чува само себе си?
Може би остарявам или изповядвам неприемлива ценностна система, но съм убеден, че Силата не е нито в насилието, нито в безсилието. Силата е там, където днес никой от протестиращите не би отишъл с примера си, а именно – в Учението, което ни дава скъпоценните заръки:
„Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб“. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем. Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…“ (Матея, 5:38-48)
Ако Господ ни призовава в непротивене на Злото, но в претърпяване, то как някои решават да му се противят? Ако Господ Свято повелява да обичаме неприятелите си, то как протестиращ ще ми навира в лицето лозунга си:
„Не съм платен! Мразя ви безплатно!„
Не ме вълнува дали си платен или неплатен! Вълнува ме дали си от онези, чрез които дяволът разделя, за да владее битието на българите!
Вълнува ме дали си роден да обичаш човеците или си роден да ги мразиш!
Защото омраза в човешкото битие заслужава само дяволът и насилническите му духове.
Някога един велик лидер, на име Махатма Ганди чрез ахимса (призивът за абсолютно ненасилие) успя да победи цялата Британска империя и нейните арогантни и алчни колонизатори, защото смирението на индийците напълно обезоръжи британските войници, а Англия получи плесник на позора, какъвто никога не е получавала от никого в историята си. И точно така Индия получи държавна независимост.
Възможно ли е именно така да получат плесник на позора и днешните властници?
Възможно ли е точно така да бъдат ужилени в съвестта си, че сами да си тръгнат?
Разбира се, че е възможно! Но за целта първо трябва да бъде регистриран Престъпникът и Беззаконникът, а не неговите пешки и жертви!
Този Престъпник и Беззаконник се връзва само със смирение, прошка и човеколюбие!
С неговите средства обаче всеки протест отива в неговата тъмна територия. Територията на злобата, омразата, нихилизма! А там, в мрака, той е не просто господар, но чудовище с гигантски апетит да гълта души.
Дано Господ опази душите на българите от човекоубиеца и бащата на лъжата! Дано разумните проумеят, че справедливи протести с вандализъм са като бял чаршаф с петно мазут по средата. Никой няма да се впечатли от бялото, но първо ще попита как се е появило петното!
Тези са мислите ми, които нахлуха в мен след ексцесиите при последните протести! Със сигурност не съм безгрешен, но пък в писането си бях пределно искрен!
Бог да ви пази и закриля!
.
Ясен Ведрин
Всъщност, целта на занятието е тази: да се доведе протестът до точката на насилието, за да могат „законно“ да приложат крути мерки. Каквото и да става, статуквото не бива да се променя: ТОТАЛНИЯТ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИЯ трябва да продължи!
Затова левите у нас са най-десни, а десните – максимално леви. И всички са загрижени за несъществуващия, все още невъзникнал народ – всъщност, за манипулиране на населението-електорат – да продължи зомбирано да дава своя „глас“ на ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР. Електорат, който редовно да им връчва властта, за да го доограбват, доунижават и доубиват. Платени и безплатни – но повърхностни – писачи да не спират да ги заклеймяват като „олигарси„, докато ТЕ са си пар екселанс ПЛУТОКРАТИ.
Плутократи, всички до един произхождащи от метастазите на столетната си майка – независимо от боята, с която прикриват срамотите си. Щедро платените им атеистични мозъчни центрове („think-tanks„) услужливо приспиват и без това заспалата съвест на населението-електорат, което блажено дреме в прегръдките на езическите си идоли – чалга, футбол, сапунки, фалшиви екранни герои, поредни национални „спасители“.
В тази атмосфера, създавана и поощрявана от самите тях, плутократите – не само в България – са непобедими. Насилието – прикрито и откровено – е стихията им.
Затова единственият шанс за спасение е Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът – т.е. Христос. Пътят, който изведе до победата почти 2 милиарда души – последвали Махатма Ганди в Индия и Нелсън Мандела в ЮАР.
Всичко останало е от лукаваго.