Тези дни на преден план пак ще излезе темата за задължителното гласуване. Някои приятели днес я поставиха в контекста на изборите във Варна. Този текст е опит да се опишат про- и контра аргументите около задължителното гласуване.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ – ЗА И ПРОТИВ
Хубаво е човек да ходи на протести. Среща приятели, които не идват редовно в кръчмата, защото жените им не ги пускат. Но пък идват на протести. Там ги пускат. И там, на канче бира, човек може с умните си приятели да дискутира световните, националните и изборните дела. И когато приятелите ти са умни хора, то дискусията е мехлем за разума и катастрофа за портфейла.
Тъй като за изборните дела в следващите дни ще си говорим много, ще се опитам в една серия постинги на разни места да разкажа за някои аспекти на изборите. Бих се радвал, ако повече хора като будни граждани си направят труда да обяснят разбираемо различните елементи и алтернативи на изборния процес. Не за друго, ами да се формира такова доверие, че да не ни мързи да отидем и да гласуваме. Защото, запомнете, независимо дали вие лично гласувате или не, тези, които влязат в парламента, ще определят колко пари ще получавате, колко ще плащате, за какво те ще ги харчат и коя част от общите ни имоти на кого ще продадат. Луксът да не гласуваме ще си го платим през цените на стоките, през заемите за „Белене“, през социалните помощи и купените гласове на контролирания вот. Луксът да не гласуваме и досега си го плащахме през бандитските застраховки, корумпираната приватизация, бетонираното Черноморие, фалшивите пътни ремонти, откраднатите детски градини, стимулираната ромска раждаемост, закритите болници и др. Ако не разбираме връзката между участието си в изборите и горните безобразия, значи сме пациенти, а не граждани.
Така… Задължителното гласуване…
В книгите пише, че първата страна, въвела задължителното гласуване, е Белгия. Станало е през 1892г. После е въведено в Аржентина и Австралия. Най-много страни със задължително гласуване има в Латинска Америка и в Европа. В Азия са две – Тайланд и Сингапур. В момента Австралия е типичен пример за задължително гласуване.
В основата на спора за или против задължителното гласуване е противоречието между степента на легитимност на законодателната (или друга избираема) власт и обхвата на решенията, които тя взема. Казано по-просто – парламент, избран с малко гласове, определя данъци, които трябва да се плащат от всички жители на страната, или се разпорежда с гори, планини, плажове и др. ресурси, които се считат за общи. Или пък вменява граждански задължения на всички, като военна служба например. Това противоречие поражда и аргументите в спора.
В подкрепа на задължителното гласуване се изтъква следното:
1. Решенията на изборните органи имат по-висока легитимност, когато те са избрани от по-голяма част от избирателите. Най-добре от всички. Степента на обществено съгласие е по-висока и нараства толерантността към интересите на различни обществени групи.
2. Задължителното гласуване води до по-голяма ангажираност на населението в обществените дела, стимулира гражданското обучение и разбирането на механизма на функциониране на властта. Избирателната активност е по-висока с около 15%.
3. Политическите партии нямат нужда от значително финансиране, тъй като не се налага да агитират населението да гласува.
4. Ако демокрацията е управление на народа, то по подразбиране това следва да е целият народ. Следователно всеки отделен избирател е длъжен да направи избор като прехвърли своята свободна индивидуална воля на свободно избран представител или партия.
5. Задължителното гласуване елиминира възможността малки, силно мотивирани групи да избират властта, която после да изсмуква обществените ресурси в полза на същите или други групи. Особен случай на задължителното гласуване е включването на маргиналните групи. По принцип то е в техен интерес. В случая на България, обаче, маргиналният вот е обект на купуване и др. форми на въздействие, при което той става част от силно мотивираните малки групи и пропорционалното му влияние нараства. Като резултат този вот става неприемливо значим, особено на фона на ниския принос на маргиналните групи към създаване на обществените блага. Носителите на този вот се възприемат като консуматори и паразити.
Аргументите против задължителното гласуване:
1. Основният аргумент против задължителното гласуване е разбирането, че то не е в съответствие с възприемането на свободата като присъща характеристика на демокрацията. Защитниците на тази теза не приемат, че гласуването е вътрешно присъщо задължение и прилагането на такъв закон би било ограничение на свободата като право, което се свързва с демократичните избори.
2. Задължителното гласуване може да намали интереса към обществените дела поради факта, че то ще се приеме като насилие от тези, които не желаят да гласуват.
3. Доказано е, че в страните със задължително гласуване рязко нараства броят на невалидните гласове или празните бюлетини.
4. Дискусионен е въпросът по-голяма ли е легитимността на избраната власт, ако участието в гласуването е против волята на хората.
5. В резултат от задължителното гласуване нараства броят на „случайния избор“. Безразличните избиратели могат да гласуват за първите имена в бюлетината. За тях изборите нямат значение, а само фактът, че са спазили закона и са отчетени като гласували. Възниква въпросът каква легитимност произвежда такъв вот, който не подлежи на измерване.
Този феномен на избиране на първите имена е в основата на нежеланието на партиите да допуснат гласуване със задължителна множествена преференция при пропорционалното гласуване, но за това друг път.
Как е по света? Закони, санкции и приложение.
Задължителното гласуване присъства в много законодателства, но неговото прилагане не е еднозначно. Все пак съществуването на подобен закон има ефект върху гражданите и може да бъде дори частично прилаган. Такъв е случаят с Австрия, където е прилаган в два района до 1992 г., и в тези райони е отчетена по-висока избирателна активност в сравнение със средната за страната. В много страни хората над 70 години са освободени от задължително гласуване и не им се налагат санкции.
Неприлагането на задължителното гласуване, дори когато формално присъства в законодателството, е свързано и с разходите за организиране и контрол. В тези случаи се разчита, че законопослушните граждани все пак ще изпълнят това задължение и без да се налагат стриктно санкциите за негласуване.
На практика целият кръг въпроси за неспазването на закона за задължително гласуване, евентуалните санкции при негласуване, налагането им, освобождаването от санкции и др. трябва да се разглеждат в контекста на отделните страни и навиците на избирателите. В много старани, Австралия, например, ако избирателят представи приемливо обяснение защо не е гласувал, то се приема за основание да не се налага санкция. Подобни „вратички“ се прилагат в много страни със задължително гласуване – бележка от личния лекар, пътуване над определено разстояние от секцията за гласуване, пътуване в чужбина. В случаите, когато страната поддържа изборен регистър, задължението може да се отнася само за тези, които са се записали в този регистър. А това записване е доброволно.
Тук искам само да отбележа, че една от причините, за се поддържат изборни регистри, е опазването на избирателните права от злоупотреба. Регистрите се основават на съзнателно заявеното и периодически потвърждавано желание за реализиране на индивидуалното избирателното право на всеки.
Какви санкции могат да се налагат?
1. Глоба. Както е добре известно, по нашите ширини глобата е добро средство за налагане на закона. Размерът на глобите е различен и когато в Швейцария (само в един кантон) са се налагали глоби, те за били 3 швейцарски франка. В Австрия са били от 300 до 3000 австрийски шилинга до 1992 г., и то само в два района. Предполагам, че и за България една неголяма глоба би имала стимулираш ефект, ако се приеме задължителното гласуване. В Белгия се представя обяснение за негласуването. Ако то не е приемливо, глобата за първия път е от 5 до 10 евра, за втория между 10 и 25 евра.
2. Затвор. Има го като санкция, но няма писмени сведения да е била прилагана. Има, обаче подобна санкция, и то прилагана за двойно гласуване и за двойна регистрация в изборен регистър. Това е, обаче, друга тема.
3. Лишаване от избирателни права. Такъв е случаят в Белгия, където може да загубите избирателните си права, ако не сте участвали в гласуване на поне 4 избора през последните 15 години. Ако в Белгия сте държавен служител, може да получите и др. санкции и да бъде спряно израстването ви в кариерата. В някои страни, като Сингапур, ако не гласувате на избори, отпадате от регистъра и за да гласувате отново, трябва да поискате включване в регистъра като дадете разумно обяснение защо не сте гласували.
4. Лишаване от публични услуги и др. Подобни санкции се срещат и могат да бъдат както формално разписани, така и да имат характер на обществено осъждане. В Белгия може да не получите работа в обществения сектор, ако не сте гласоподавател, в Италия може да не се доберете до детска градина. В българските условия подобни санкции могат да бъдат свързани със помощите за отопление, предоставяне на ваучери за някакви услуги или с даване на предимства за детска градина др.
Това накратко е прегледът на темата „задължително гласуване“. Дали България да въведе задължителното гласуване е трудно решение. Апатията, настроенията срещу политическите партии, убеждението, че изборите не решават нищо са все фактори, които отблъскват гражданите от обществените дела. Да се разчита, че гражданската енергия на сегашните протести ще доведе до висока избирателна активност и адекватно представителство на интересите е твърде оптимистично. Може би наистина е време да се въведе задължителното гласуване за поне три избора от всеки вид (парламентарни, местни, президентски и за европейския парламент), за да се направи оценка на въздействието им върху политическата представителност в страната, налагането на върховенство на закона и доверието в политическата почтеност на изборните власти.
Стоил Стоилов
