Заспало божество не се събужда.
Витае то в мъртвешкия си сън.
Не го вълнува болка или нужда,
ни хорските протести – там, отвън.
Тъй дребни и презрени са душите,
събрали се край знатния палат.
Подвикват го, но глухи са ушите
на сит търбух, доволен от рахат.
Ще станеш ли, о идоле излъскан,
да би разтъркал гордите очи –
народът, от мизерията блъскан
под твоите прозорци днес бучи.
Едната си най-сигурна заплата
да би със ден работен оправдал.
Не трепва божеството! Спи в палата!
И хърка своя истински провал!
Идете си! То явно, че не чува
или му е омразен буден глас.
А може би със страшен яд ви псува
и вижда шепа лумпени във вас.
Народна мъка толкоз му е чужда,
че няма смисъл ничий шум отвън.
Заспало божество не се събужда.
Витае то в мъртвешкия си сън.
.
Ясен Ведрин
