Обезлюдяла съм – като галера,
в която всичките гребци са мъртви.
Безлюдно е и трудно ще намеря
кой призрачната пустош да разкърти.
За старостта ли? Тя, с топлени меки,
върви по глуха уличка към нищото.
Безлюбието има сто пътеки
и храни пустотата твърде пищно.
Душата ли? С прокъсания ремък
и още куп вързанки – да се сдържа
и никога да не възсяда стреме…
Стоят си старите мъже, попържат.
А идва зима… И безлюдно време,
в което старите мъже се хвърлят
към призрачното си житейско стреме,
докато дълго в кръчмата се дърлят.
Добре им послугувах. По тезгяха
се давят бирени мехури тънки.
Залозите ми – за да имам стряха,
пищят в съня шамарено и звънко.
А скитницата се е свила в трюма
и с мрачина, с безлюдност се лекува.
Безлюбие изгаря колодрума,
по който да пътуваш не си струва.
.
Жанет Октавиан Михова
––––––––––––––––––––––––––––––-
Жанет Октавиан Михова е родена през 1957 г. в гр. Габрово. Завършила е габровската Априловска гимназия и Журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1983 г. работи за местни и централни издания. Била е кореспондент на в. „Демокрация“ за Габровска област. От 1998 г. е кореспондент на БТА.
Жанет Михова е публикувала стихове в местни и централни вестници, списания и сайтове. Има две издадени стихосбирки – „Оса под езика“ (1993) и „Руска рулетка“ (2006). През 2011 г., заедно с художничката Пенка Гайдарова, създала рисунки по нейни стихове, правят изложба – поетично-визуална инсталация в галерия „Аросита“ в София.
