Престъпление ли е да държиш два часа дете на 1 година и 3 месеца на 35 градуса жега – без вода, без храна и изнервено, защото му се спи? То тогава работещите в Център за градска мобилност са престъпници! До това обосновано предположение стигнах след днешната ми „среща” с въпросната служба.
.
Ще ви разкажа един сюжет от българската действителност с днешна дата (8 август 2013 г.).
Случаят е частен, но само на пръв поглед, защото на мястото на моето дете може да е всяко.
Бях със сина ми – трябваше да отидем до джи-пито. Паркирах там, където паркирам обикновено – в „Лозенец“, в една от пряките на „Крум Попов“. Свършихме работа и се върнахме. За нещастие – автомобилът ни (30 годишен някъде), барабар с детското кошче вътре, липсваше. Очевидно не е дело на местните автодмажбази, защото… надали някой би се качил в тази кола. А ние сме с нея, защото само преди две седмици претърпяхме със семейството ми тежък пътен инцидент в Родопите. От колата нищо не остана (нямаше мантинела), но майната им на ламарините – думата е за днешния случай.
Знак, че към паркирала на ЗАБРАНЕНО място или пък синя или друга зона, нямаше! Около мен – на тротоара, до тротоара, в дясно от мен… и къде ли не имаше множество паркирали коли. Сигурна съм, че и сега е така, освен онези, които вече са пострадали. Обадих се на някакъв телефон, посочен на табела на съседната улица. Оттам ми казаха къде се намира колата. И започна моята драма. В 12:20 ч. на обед – с бебе на 1 година и 3 месеца, в 35 градусова жега, с количка, трябваше да прекося над 4 км., за да стигна до паркинга на театър „София“ – там, където задигат колите на „нарушителите”. Намерих начин да стигна до там. Оказа се, че и това място е барикадирано като НС със специални ограждания и един жалък човечец зорко следи да не би някой да се вмъкне – незаконно, сигурно.
Опашка!
Поисках да знам защо ми е вдигнат автомобила при положение, че няма знак. Беше ми казано, че съм спряла не където трябва. Ама кой го е установил това? Как го е разбрал… това са подробности? Колата била на повече от 5 метра от тротоара. И кой разбра и как премери? При какви свидетели? Защото – аз наистина си нося рулетка и съм готова да споря. Само че… няма с кого! Колата е вдигната, аз не съм била там, няма и мои свидетели, които да го потвърдят или отрекат. Имаме думата на онези от репатриращия автомобил. Да, само че явно те са тръгнали „на лов” в името на хазната. Няма лошо, но хайде да не е на всяка цена!
И така драмата продължи. Някакво лице ми съобщи, че това е положението и че трябва да платя 66 лв., за да си получи автомобила. В себе си имах точно 8.40 и нито стотинка повече, въпреки че „голямото” майчинство от цели 310 лв. съм го взела само преди 7 дни. Не ме питайте къде са тези пари! Настоях да повикат шефа им, защото синът ми вече беше много гладен и нервен. След кратък разговор ми се отговори, че нямало с какво да дойде. Попитах – какво следва – пари нямам, какво става с колата? Отговориха ми, че това е положението – след като съм нарушител, ще си търпя санкцията. През това време свърши и водата на детето, то започна да мрънка и плаче…, но това не беше в състояние да впечатли никого, защото майката на детето е нарушител – да се спасява! Какво ги интересува тя! Нищо, че на нейно място може да бъде тяхната майка, жена, баба – тяхното дете или внук… не! Те са сложени там да прибират пари и да казват какъв сте или не сте. Настоях отново да извикат шефа им. През това време стана разправия между подобни нарушители като мен и служителите зад гишето и чух само единият от тях да казва – да се сърдели на мен, защото… с моите глупости съм създала хаос и съм изнервила „опашката”! Дребнаво е…, не си струва!
Най-после – беше вече 13:30 ч., оказа се, че шефът е намерил кола и е решил да ме „навести”. Какво ли обаче съм очаквала… какъв да бъде шефът на този фирма. Опитах се да поговоря и с него – все едно пред мен имаше дърво! Не – скала! Нарушителят си е нарушител, бил той и майка с дете на година и 3 месеца, което беше плувнало в пот, гладно, жадно, нервно,… защото му е нарушен режимът… и прочие! Детето вече пищеше и беше много, ама много нервно! Аз също! През това време никой дори не предложи да влезем и да седнем с детето на сянка – бяхме държани вън, прави на слънце… и… течение (следствие, на което синът ми е със запушен нос и едва диша). Нямаше никакъв шанс да си тръгна… без да платя… с жалкия ми опечен на слънцето автомобил. Обаче се появи опровержение на това, че живеем в България!
Когато вече бях на ръба на силите си – също изнервена след като бях прекарала над 4 часа по жегите и слънцето, изморена… се появи един човек – мъж. Извади 100 лв. и каза – „Ето, вземете – платете си глобата, не мога повече да гледам това издевателство над детето! Аз съм преди всичко човек.”
Разплаках се… беше и трогателно…, и обидно… и жалко!
Не винаги доходът ми е бил 310 лв., защото все пак съм журналист. И обещавам – ще се боря със зъби и нокти с истинските нарушители! Ще се боря със зъби и нокти с чиновниците! И ще правя невъзможното да показвам истинските човеци в тази държава!
Като този мъж, който после се качи на своя луксозен автомобил и потегли, той наистина е човек. Отказа да ми даде негови координати, за да му върна парите… някой ден – в началото на следващия месец, когато ще получа голямото майчинство – от 310 лв.!
На тръгване разбрах, че шефът на паркинга… или на звеното, все тая – Евгени Стойнев му е името, щял да спи спокойно! Нямал нито угризения, нито притеснения, че се е случило нещо нередно! Да! Има право – аз съм нарушителка, а той не е виновен, че отне 6 кутии и половина мляко на сина ми…
А подчинените му… за тези струва ми се единственото добро място би било пазачи на затворници! С техния начин на общуване, там ще изпитат истинско удоволствие…
…
На „опашката” за чакане (почти 2 часа прекарах на това място), преди да дойде шефът и да ми напишат акта… чух, че са вдигнали колата на инвалид. Да, на инвалид! Бил спрял на „персонално“ инвалидно място! И това ако не е безумие!
Бяха вдигнали колата и на друг господин, спрял близо до мен.
На друга жена са й вдигнали колата, защото била спряла прекалено близо до тротоара. Закон! По български – широк за тълкуване! Къде са тези адвокати? Къде?
Кога ще бъде направен историческият одит на Центъра за градска мобилност? През месец юли 2013 г. народни представители поискаха за трети път проверка. Депутатите припомниха, че същото предложение два пъти е внасяно и отхвърляно в предното Народно събрание. Вижте посочения по-горе линк!
.
Димитрина Пандурова
Е… аз Ви съчувствам – с детето и … надявам се да сте успели.
Обаче …
В днешно време пък всеки паркира където си иска.
Някаква вчера паркира в градинката с цветята ни, понеже вече няма паяци…
В Центъра за градска мобилнст са мошеници, а това че не им се прави одит показва, че зад тях стоят още по-големи изеднивци и от тях! Успех в борбата за справедливост! Хубаво е когато журналистите са на страната на народа…
Само да допълня!
Понеже вчера нито бях в състояние да чета, нито имах възможност – защото синът ми беше не просто нервен, а разярен, на съставения ми акт написах че имам възражения!
Днес, когато вече се успокоих от цялата простащина, се опитах да видя какво е в крайна сметка нарушението ми – НЕ УСПЯХ! То е написано адски нечетливо, ситно, неразбираемо, че дори лупата не помогна! Под изтъркано индиго, имам чувството, че съм получила 10 екземпляр…
„ТE са сложени там да прибират пари и да казват какъв сте или не сте.“
Детайл от необятната картина на ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД над българското население –
този подход е белязал цялата система за унищожаване на българското население в България.
За съжаление болшинството (не мнозинството!) се сеща да протестира едва когато бръкнат в неговото здраве. През останалото време стои покорно на опашката и чака да му дойде реда да плати безропотно наложената му глоба.
Типична славянска черта („Моя хата скраю…“).
Но има и българска мъдрост, която населението-електорат неблагоразумно загърбва:
„Заиграе ли мечката у съседите, няма да подмине и твоя двор…“
Майката с бебето протестира срещу Системата – електоралното население-опашка пред гишето на Статуквото се нахвърля върху нея; не го е еня за здравето и живота на беззащитното човешко същество, докато безропотно плаща наложената му от корумпираната власт такса. Малцина не само ще се възмутят, но и ще протегнат ръка за спасение. Но – малцина, единици.
На предстоящите ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР картината ще се пресъздаде безалтернативно: болшинството на опашката – населението-електорат – ще заглуши трезвия глас на майката, няма да се трогне от плача на бебето – Статуквото ще се запази, Системата ще се самовъзпроизведе.
И така ще продължи дотогава, докато българинът не разбере, че Протестът не е решение – необходима е Съпротива. Съпротива срещу Системата на Статуквото.
Но не и чрез насилие – в конкретната обстановка насилието е противопоказано.
Днес Картаген може да бъде разрушен само и единствено чрез пасивна съпротива – такава, каквато Махатма Ганди и Нелсън Мандела приложиха в Индия, респ. в Южноафриканския съюз.