София, 1 август, ден 49 на Протеста.
Ако перифразираме известния старобългарски надпис: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда…”, ще кажем – месецът, и добро да е донесъл, свършва – и друг започва. И слава Богу!
Юли донесе много зло – и много добро за България. Злото е ясно – то е триглавата ламя, управляваща с безочието на твар, убедена в своята безнаказаност. Захапала златната ябълка на властта, гадината – тричленка не за първи път ръфа сладкия плод. Цели четири години тя така мляскаше и се давеше в лигите на своята лакомия, та на хората им писна, изритаха тричленката от властта и си избраха добрия юнак Бойко. Да пази плодородното дърво на националното богатство!
Но се оказа, че юнакът бил от същото тесто замесен. Той се разположи на мястото на БСП – ДПС – НДСВ, разпаса пояса и се захвана юнашки да лапа. Някои разправяха, че даже са го виждали да подхвърля по мръвка и на ламята – нали е хайванче, твар Божия, и тя душа носи… Забрави юнакът, че върне ли се звярът под дървото, изгонване няма. Докато не изплюска всичко, никой юнак не може го помръдна от мястото…
Истината, обаче, не е като в приказката за тримата братя и златната ябълка. Защото у нас, преди три и половина години ламята не я изгони юнакът, а електоратът. И то по време на избори! Гласоподавателите си назначиха Борисов за юнак – и пак те го издухаха от поста. Тук е „доброто”, което месец юли припомни на хората – припомни го категорично и безапелационно. Защото едно правителство и добре да управлява, си отива – и друго идва.
А това не управлява добре. То управлява (то пък и едно управление!) направо безобразно. Знаете ли защо така са се вкопчили във властта? Защото чудесно знаят, че едни бързи предсрочни избори ще издухат като прахоляк и Станишев, и Местан, и Сидеров, и Борисов. Въпреки идиотските внушения, че като си идел Станишев, щял пак да дойде Бойко…
Ах, как им се ще! Как им се иска да повярват, че има само четири партии в България – и на тези четири партии „свише” е дадено да мъдруват и кадруват в народното събрание „во веки веков”! И си плащат, та клакьорите да им го повтарят в разни „социологически проучвания”. Недоразуменията пред НДК да го сричат. И кехаите да го тръбят по мегданите! Защото в своя просташки егоизъм са се вторачили в собствения си пъп. Имат очи само за златната ябълка…
Обаче ябълката не е тяхна частна собственост. И протестиращите го повтарят 49-и ден. Не им омръзва. Пък като прегреят от повтаряне, си устройват плаж пред парламента, разхлаждат се и продължават. От сутрин до вечер. Отново и отново!…
А ония в Парламента, като не разумяват – и не искат да разумеят какво точно става, виждат само плажа. И им светва пред очите! Ще излязат във „ваканция”; ще се скрият за месец – и всичко ще се кротне! Ще се уморят митингуващите да митингуват. Нали всяко чудо – за три дни. Добре де, за 49 дни… Ония народни представители, дето са по-завързани и „стажували” в политиката, ще „уйкендуват”. Те много харесват чуждата и неразбираема думичка „уйкенд” (нещо като „уй”, нещо като „кент”, абе тарикатска работа!).
По-простичките, новобранците, дето не са усетили още благинките на властта, ще „ваканцуват”. Те никога не са ваканцували с ядене и пиене като паралиите, сега им е паднало… Пък и от училище си спомнят само за ваканциите – и се ражда нов парламентарен език. Език свещен на моите деди… Да ваканцуваме, другари!
Обаче Протестът не ще да излиза във ваканция. Не се съобразява с мъдрите хортувания на „експертите”. Не „излъчва лица”, та да ги оплескат с кал калтаците. Не си спретва партийка, та някой да я купи. Не сяда на кръгла маса, та като го напиеш, да падне под масата. Хич не се плаши от заплашителните недомлъвки на ченгетата. Протестът продължава да си протестира през лятото, защото знае, че пилците се броят наесен. И ще продължи да протестира… Дори, когато другарите ваканцуват.
.
Николай Николов
