Скъпа свобода! Ценна свобода! Свята свобода!
За нищо на този свят не бих я разменил! Без значение каква цена ще платя, за да я притежавам! И нека никой не мисли, че гледам на свободата през зениците на оня примитивизъм, който внушава, че човекът е свободен, щом не е хвърлен с наказателно постановление в затвора. Защото свободата има и по-високи измерения, които не са юридически, но духовни и нравствени.
През тази последна година очите ми се нагледаха на доказани престъпници, които искат да вържат сърцата и умовете на българите с веригите на собствените си беззакония.
Фактът, че тези престъпници не са осъдени за престъпленията си, а се подвизават безнаказано на политическия небосклон, изобщо не ги прави свободни в истинския смисъл на думата. Тъкмо обратното – те желаят да натикат мнозина в собствените си мрачни килии, за да споделят с тях помрачението на сърцата и душите си. Тъжното е, че наистина успяват в лукавствата си.
Всеки от тези престъпници е като един Ирод, сграбчен и омотан в кълба от червеи, които го дърпат в неумолимата сетнина на тлението. И колкото повече скудоумният цар затъва в беззаконията си, толкова повече забива ноктите си в пръстта, та дано да би задържал неизбежното случване на провала си.
А целта му е само една – да намери сподвижници на гнусотата си, клакьори на глупостта си, симпатизанти на простотията си.
Сиреч – „Аз може много провали да съм имал, и никак да не ставам за цар и управник, но непременно и този път ще подлъжа мнозина човеци, та и те да споделят затвора на помрачението ми, веригите на страстите ми и червеите на моралното ми падение…“
И излиза този натруфен Ирод с царската си мантия, досущ като древния си вдъхновител, за да държи реч пред народа. Реч, която да го лустроса пред простолюдието като освободител и изкупител, като нравствен водач и вдъхновител, като лелеян и бленуван Моисей, който знае как да измъкне племето българско от пустинята на опустошението до мечтания Ханаан, където текат реки от мед и масло. И мнозина осакатени души мигновено припознават веригите му за свобода, а червеите му – за легиони от Небесни ангели, с които сякаш цялото Небе застава зад думите му и Сам Христос го изявява като най-могъщ помазаник.
„Глас Божий, а не човешки!“ – крещят екзалтираните тълпи, доволни от народняшкия хумор и неоспоримите аргументи на царя си. „Жив да си, бащице!“ – хълцат в хор цели обществени съсловия. А речта на възлюбения им лидер продължава да се лее, като струя от пожарникарски шланг, та дано всички биха били напоени и ощастливени от евтиния лъх, който се разнася като празнична мъгла и електричен облак, слязъл директно от Синайската планина.
„Глас Божий, а не човешки!“ – трещи всенароден възглас от градове и паланки, сякаш докрай да легитимира жалката твар като божество, и властническите й амбициии като всенародно възкресение.
За пиянството на един народ ли говорим или за демонично дрогиране с летален изход? За лятото на нашето недоволство или за доволството на едно поколение от еснафи, чалгаджиии и кръчмарски електорат? За духовното и извисеното съзнание ли става въпрос или за целенасочено опростачване и принизяване на българския дух в червеите и пръстта? Содомски ли да е вятърът на промяната, та да навали над цели поколения примитивизма на консуматорите, които толкова точно припознават своя Ирод за цар и водач? А къде ще ги заведе той или какво ще стори с опустошените им души и сърца? В образ и подобие на мутра ли ще възпитават децата си, от които утре ще очакват синовна почит и благодарност?
Някога, в древността, онзи Ирод, който държа реч пред народа, не успя да пожъне плодовете на лукавството си, защото Ангел Господен го порази с червеи и той умря на постелката си в страшна гнойна инфекция. При все, че се изявяваше като знаменит архитект и управник, спечелил възхищението на могъщия Рим и император Калигула. А червеите, с които беше поразен, поразиха и френетичните тълпи, които го боготворяха.
Дано днешното последно поколение от българи изтрезнее от евтината харизма, с която беше омаяно през последните четири години. Дано пробудените вникнат в съвършения смисъл на свободата, който да ги опази от веригите на беззаконието и червеите на съблазънта. Защото няма нищо по-упадъчно на този свят от това – дяволът да оковава душите и сърцата на човеците чрез лукавството на личните си избраници върху шахматната дъска на политиката.
Гласът човешки никога няма да стане Глас Божий, ако и гордият Рим да е изписал със златни думи проклетата си максима:
„Vox populi – vox Dei!“
По скоро Гласът Божий трябва да се превърне за всички нас в най-свещен смисъл и Съвършен Завет на Свободата!
Ако не искаме да се раждаме роби и като роби да умрем!
***
„И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях. А народът извика: Глас Божий, а не човешки! И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря…“ [Деяния на Апостолите, 12:21-23]
Ясен Ведрин
