Доц. Боян Кулов (на снимката първият вляво – бел.ред.) е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Доктор по география. От 17 години живее в САЩ и преподава в университетите „Джордж Уошингтон”, „Джордж Мейсън” и в Американския университет във Вашингтон. Изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем работи като старши научен сътрудник в Географския институт на БАН.
Сайтът Академика БГ е потърсил доц. Кулов във връзка с последната работна среща на учителите и администраторите от българските училища в чужбина, провела се наскоро в Софийския университет.
Интервю на Яна Иванова, Akademika.bg
– Доц. Кулов, колко училища членуват във вашата асоциация и каква дейност извършвате?
– Общият брой на училищата в чужбина надхвърля 250, от които в асоциацията членуват близо 70. Броят на училищата в чужбина се увеличава много бързо през последното десетилетие. Асоциацията е базирана в България, за да обединява и подпомага българските училища извън границите на родината, представлява и защитава правата и интересите на членовете си пред съответните институции – държавни, обществени и частни. Занимаваме се с популяризиране на българската култура и език в чужбина, съдействие на членовете на асоциацията в обмена на педагогически опит, методически и образователни практики, контакти, информация и всичко необходимо и полезно за развитие на тяхната дейност.
– Кои са по-нетрадиционните места по света, където има български училища?
– Училищата са навсякъде по света, където има българи, на всичките 4 населени континента. Най-отдалечените от родината училища са в Нова Зеландия, Австралия, Китай, Аржентина. Без значение къде се намират, една от най-важните български традиции още от времето на Възраждането и до днес е организирането със собствени усилия на училища и културни средища.
– Кои са най-сериозните въпроси пред тези училища?
– Те са няколко:
* Подпомагане изготвянето на адаптирани стандарти, програми, учебници за деца, които изучават български език в чуждоезикова среда.
* Регламентиране на признаването на българския език като матуритетен и неговото включване в образователните системи на страните, в които се обучават българи.
* Изграждане на механизми за обратна адаптация на българските деца, завръщащи се от чужбина.
* Нормативно регулиране на практиката за провеждането на годишни изпити по български език и литература, история и география на България пред учителска комисия в българските училища в чужбина.
* Уреждане на държавно ниво на ползването на училищна и друга материална база в страните с български мигранти.
– Пред президента Плевнелиев тази година поставихте въпроса за законово уреждане на държавната финансова и методическа подкрепа за обучението на българчетата в чужбина. Имате ли конкретни предложения и как си представяте тази подкрепа?
– Първата конференция на АБУЧ бе проведена на 16.07.2008 г. под патронажа на Георги Пирински. Темата на конференцията бе „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница”. Тогава за пръв път пред българската общественост бяха представени постиженията на училищата по роден език в чужбина и назрялата необходимост от законовото им признаване от страна на българските държавни институции, както и от тяхното методическо и финансово подпомагане. През следващата година МОН ни зарадва с Националната програма „Роден език и култура зад граница”, чрез която държавата започва да подпомага финансово българските училища в чужбина. В следващите 4 години, поради устойчивост на програмата и подкрепа от страна на асоциацията, бяха създадени по данни на АБУЧ над 50 нови български училища по всички краища на света. Очакваме създаването на Регистър на българските училища в чужбина от страна на Министерството на образованието. В резултат на упоритата работа на асоциацията през 2012 г. бе издадено и Постановление на Министерски съвет 334 за българските неделни училища – първа крачка към законовото признаване на училищата в чужбина. Голямата цел на УС на АБУЧ е тези училища да бъдат законово припознати в новия закон за предучилищно и училищно образование. Имаме подкрепата на вицепрезидент Маргарита Попова и МОН, и се надяваме именно тази цел да мотивира и президента Плевнелиев, и неговата администрация.
– Искате запазване правото българските дипломатически мисии да организират български училища зад граница. Какво е състоянието в момента и какви са възможностите?
– В исторически план „посолските” училища са едни от първите училища в чужбина. Повечето са с най-дълъг стаж. Навремето са били в интерес на МВнР, за да се учат в тях децата на държавните служители в съответните страни. Сега обслужват интерес на цялата нация и там, където ги има, са мерило за равнение – в тях контролът е най-голям и другите, по-късно открити училища, се сравняват с тях, за да оцелеят. Посолските училища са най-добрият начин за връзка с държавата. Те навремето помогнаха правителствата да ни обърнат внимание. Връзката между държава и образование чрез тях е градивна традиция.
Очакваме МВнР да поддържа националната политика за съхраняване на националното съзнание на подрастващите, заедно с МОН и ДАБЧ. Ангажиментът към училищата трябва да е част от служебните задължения на българската дипломация зад граница. Много училища настояват да се върне ангажиментът посланикът да подписва дипломите, за да се намали броят на злоупотребите. Все пак посолствата и консулствата по места са по-близо до училищата, отколкото МОН в София. Дори е належащо да се изпращат в страните с големи общности специални представители в посолствата и консулствата, които да отговарят само за образованието зад граница. Един такъв представител може да отговаря за няколко съседни страни и периодично да извършва проверки и консултации по места. На първо време това е належащо в Чикаго и Мадрид. Асоциацията настоява за съхраняване на посолските училища не само извън ЕС, но в рамките на съюза. Регистрацията на тези училища като местни чужди организации не е в интерес на държавата.
