Мафията в България пере пари чрез казина, барове и автокъщи

„Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България“, се посочва в документа. Другите области, където престъпните групи предпочитали да легализират средствата си, са туризмът и организирането на различни игри, включително и онлайн залаганията. Причината България да продължава да е притегателна сила за мръсните капитали са все още развиващият се финансов сектор, големият дял на сивата икономика и високият дял на кешовите разплащания.

Въпреки това кризата се отразила върху желанието на криминални групи да използват български фирми за пране на пари, тъй като печалбата им е намаляла. Същата констатация направиха в доклада си за 2012 г. и от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Друго съвпадение е, че местните престъпници предпочитат да перат пари, като регистрират компании в офшорни зони. ДАНС също смята, че с офшорни компании са свързани и основните схеми за пране на пари у нас, които са засечени през 2012 г. Миналата година финансовото разузнаване е спряло съмнителни операции за над 1.57 млн. евро. Въпреки че сумата е по-малка от тази за предходната година (4.3 млн. евро.), броят на спрените сделки е два пъти по-голям от 2011 г.

Според ДАНС компаниите в сектора на възобновяемите енергийни източници са параван за пране на пари, а при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране. Анализът показа, че за разлика от предходните години страната ни по-рядко се използва като транзитна за мръсните пари. Причината е спадът на чуждестранните инвестиции, които до този момент са давали възможност да се легализират големи финансови средства. Затова престъпните групи са се насочили към легализиране на пари от кражба на ДДС чрез използване на офшорни компании.

Според щатския доклад България продължава да бъде основна транзитна зона за трафика на наркотици и хора към Западна Европа, а контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали. Макар и доста условно, в документа се посочва, че шестте безмитни зони в страната се използват за избягване на митнически такси, особено при търговията с горива и цигари.

В Румъния положението е сходно – и тя е транзитен пункт за трафика на наркотици, оръжие, крадени коли и хора от международни престъпни групи. За легализиране се използват офшорни компании. Разликата с България е, че мръсните пари там идват от международни престъпни синдикати, които действат в страната. Също така се отчита, че в Румъния има едно от най-високите нива на кибер престъпления и онлайн измами с кредитни карти.

За Гърция се посочва, че през последните години са се увеличи финансовите престъпления и престъпни организации (някои с връзки с терористични групи), които се опитват да използват гръцката банкова система за изпиране на незаконни приходи. Това става най-често чрез инвестиции в имоти, чрез лотарията и чрез фондовия пазар.

Според доклада мръсните пари в Македония са от укриване на данъци, контрабанда, финансови измами и приватизация, застрахователни измами и корупция. За Сърбия в доклада се посочва, че страната продължава да е пазар за контрабадни стоки. Също така през последната година сръбски групировки са увеличили трафика на кокаин от Южна Америка към Западна Европа. Най-добри позиции на Балканите според доклада има Турция, за която се посочва, че единственият източник на мръсни пари е трафикът на наркотици.