Това, че живеем в ерата на сересетата, си го знаем. През ден, през два изскача по някое ново. Започнахме да им свикваме. Като с моловете. Отначало изпадахме в транс. Охкахме, ахкахме, пъшкахме, възбуждахме се като девственици. Къде бяхме виждали МОЛ, ами за СРС изобщо да не говорим. И едните, и другите съществуваха само във филмите. А сега, сега живеем в тях.
Как ли сме дишали без молове и сересета? И понеже всичко старо вече не е интересно, пазарната икономика ни предлага нова мания. Модната линия се сменя и актуални за сезона стават тефтерите. Първият в България тефтер бе официално открит на 17 юли 2013 г. Кой си мислите, че резна лентичката му? Обещавачът на справедливост Бойко ли? Не, не познахте. Ощастливиха ни с новата придобивка едни много специални „герои”. С какво са толкова известни ли? С това, че се борят сами срещу себе си. Работата им е такава, да преследват организирани престъпни групи. Да боричкат корупцията и бандитизма по високите етажи на властта. Това работят „специалистите”. Самите те се наричат прокурори. Иначе си ги знаем като мутри в тоги. Момчета за поръчки. Никога не мърдат безплатно. Дори когато вършат общественополезни дейности, като презентирането на тефтера на Филип Златанов например, пак трябва да им се плати.
Иначе Филипчо е един от многото световно неизвестни бушони. Сложен е за ръководител на Държавна агенция, която е призвана да открива конфликти на интереси и да ги отстранява. Такива държавни структури за „борба” със злото има поне 200. В тях е пълно с екипи от масажисти и предпазители. Под вещите им грижи България се издигна и зае всички първи места в класациите за най-корумпирана държава, най-бедна, най-нещастна и други подобни най-най… А най-сладкото е, че ние, българските данъкоплатци, плащаме заплатите и бонусите на Златановчетата и на господарите им – Станишевци, Борисовци, Догановци… Пак на наш гръб са и презентаторите на тефтери – кривосъдниците. Всички заедно, цялата шайка обслужва чорбаджиите. Златев, Божков, Гергов, Батков и сие, които на галено си ги наричаме олигарси и местни феодали. Пословични със скромността си, те не разчитат на трудови възнаграждения. Изградили са директна, много топла, направо гореща връзка от държавната хазна към джобовете си.
Така като гледам шарената картинка, започвам отново да се задъхвам. Предвкусвам удоволствието. Предстоят ни много радостни събития. С нетърпение очаквам следващия тефтер. Писна ми от молове и сересета, тефтери искам! Тук му е мястото да отправя едно задължително предупреждение към всички бъдещи участници в тефтерните истерии:
– Ахтунг, ахтунг! Осторожно, осторожно! Не ходете в Правец! Не отсядайте в хотела на Вальо Златев. Нездравословно е за такива като вас!
Ами това е. Да ни е честит първият тефтер! Да му се радваме и със здраве да си го ползваме.
.
Ивайло Зартов,
22 юли 2013 г.
