Олигарсите на България – Йордан Цонев

Йордан Кирилов Цонев – кой е той?

Кой е Цонев – човекът с щита от „белия автобус“!?

„Моите цели са, да се развивам непрекъснато като политик и да оставя трайна и забележима следа в политиката, независимо какво ще ми коства това!“ – 1998 г.

Йордан Цонев, известен още и като Данчо Ментата или Данчо Пицата, е роден във Варненското село Карапелит на 05.10.1956 г. Завършва „Икономика и организация на строителството“ във Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна и още като младеж, си отвоюва прозвището „селски тарикат“, което и до днес му приляга отлично.

Прякорът му Ментата идва още преди 10 ноември 1989г., когато е крупие в казиното на бургаския хотел „България“. Малко по-късно с помощта на своя тъст започва собствен бизнес, като отваря пицария и зарежда крайбрежието с кока-кола, при което получава и новото си име Данчо Пицата.

В зората на демокрацията той е вече собственик на верига чейнджбюра в Бургас, а апетита му към незаконни бизнес-сделки, го прави уважаван сред местните мафиоти човек!

Впоследствие открива своята нова страст и малко неочаквано насочва „манипулаторския си чар“ и „комерсиалната си идеология“ към политиката!

Като политик е изключително поливалентна личност, способна да изникне навсякъде където мирише на власт и пари, а стремежа му към ръководни постове е пословичен!

В началото на своята политическа кариера, в периода 1991-1995 г., е общински съветник от СДС в гр. Бургас и председател на икономическата и финансово-бюджетната комисия към общинския съвет, като за това време бизнесът му осезателно процъфтява и вече се шири тезата, че само за година-две „правене на пици“ и „разнасяне на кока-кола“, е натрупал завидно състояние и е един от новите милионери в района.

Познатата формула  „власт+пари“ го изстрелва до председателския пост на областния съвет на „сините“ през 1996 г.! Случайно или не, точно тогава прави и най-големия си финансов удар, като с група съмнителни бизнесмени /където отново „случайно“ е председател на управителния съвет на техните частни търговски дружества!/, купуват огромно парче земеделска земя и го продават на 100 пъти по-висока цена, на бензиностанции „Шел“!

При вече изградената си репутация на мастит олигарх /седем фирми в областта на търговията и туризма/, следва и задължителното влизане в парламента. През 1997 г. той е вече горд депутат в 38-то народно събрание от листата на СДС. Тогава става и председател на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента, като също така, обявява, че е „напуснал“ обръча от фирми, които притежава, за да се отдаде изцяло на политиката. Очаквано, пресата атакува тези негови твърдения, но всички статии, изобличаващи продължаващите задкулисни бизнес-сделки, както и обвинения в неплащане на данъци, са подигравателно игнорирани.

Първият му четиригодишен престой в парламента /1997-2001 г./ е свързан, освен с многобройните олигархични игри и политически чадъри, така също и с безкрайните саркастични коментари относно облеклото му. Това, че декларира прекратяване на бизнес-кариерата си и насочва цялата си енергия единствено към политиката, не му пречи да демонстрира в пленарна зала финансово благополучие. Часовника „Ролекс“ за 20 хил. долара, обувки за хиляда долара и ултраскъпите му костюми и вратовръзки, са неизменна част от новия му депутатски облик.

Върхът на подигравките с „педя човек, лакът банкова сметка“ е композицията на опозиционното движение „Гергьовден“ през 1999г..Те правят кукла с неговия образ и символично разпродават облеклото му за хиляди долари, като на всеки участвал в търга, подаряват бутилка МЕНТА!

На 26.02.2000 г. политическата кариера на Данчо Ментата достига своя нов връх – на 11-ата национална конференция на СДС, дребничкия шарлатанин е избран за член на Националния изпълнителен съвет на дясната партия.

Въпреки, че новият „Командир“ на държавата, Иван Костов, през 1997 г. събира де що има хора с дипломи и пари под своето крило, съвсем скоро разбира че алчността и властолюбието на Йордан Цонев, не са лъжица дори за неговата уста.

Само година след като е включен в ръководството на партията, той, заедно с откровения простак Христо Бисеров са натирени от редиците на СДС, като са обвинени в клиентелизъм и корупция /2001 г./.

Малко преди това двамата съмишленици се опитват да направят вътрешен преврат в“десницата“ и докато при Бисеров това е заповед от неговия ментор Ахмед Доган, то при Йордан Цонев, е по-скоро заради непрекъснатия му стремеж към върховете в политическата йерархия.

Но техните брожения за нов политически път не спират дотук. Със създадения от Бисеров „Екип за изследвания на политиката“ /ЕКИП/, се прави опит за привличане на“антикостовистите“ и създаване на евентуална нова дясна партия. Проектът няма реализация, защото групата отцепници веднага усеща, че хасковлията ги тегли всъщност към ДПС.

Доган разбира, че няма да успее да усвои и дясната част на парламента и се насочва къмновоизлюпилата се НДСВ, където между другото неистови опити за пробив прави и „селското тарикатче“ от Варненско. Именно там се завързва дълбокото приятелство между Сокола и Данчо Ментата, но не и без помощта на вече разкрилия се ДПСар Бисеров.

Някъде по същото време Доган се среща с „цариста“ Делян Пеевски и му „прави предложение, на което младежа не може да откаже“!

Тук стават ясни две неща – че с Царя и НДСВ е свършено, а и че ДПС се стреми към нов Европейски облик.
При новата модерация на „етническата партия“ /българи-турци – 50 на 50/, Сокола вижда в лицето на Цонев, Пеевски и Бисеров, своите нови покорни слуги и подготвя „изритването“ на досегашните си послушни роби, Емел Етем, Юнал Лютви и Касим Дал.

След като Царят не допуска Цонев до себе си, благодарение на варненския бос на ДПС Касим Дал и заради щедрото дарение от 100 хил. лв. за построяване на джамия във Варненския квартал Аспарухово, Йордан Цонев освен, че е приет с почести в ДПС, вече се говори дори и заместник-председателско място.
Като достатъчно дискредитиран политик и лаком бизнесмен, Данчо Ментата веднага става дясната ръка на Доган. А раболепието и любовта му към Сокола, говорят, че най-сетне е открил своя политически „гуру“, за когото е готов на всичко!

През 2005 г. Данчо Ментата отново взима на абордаж парламента и е депутат в 40-то Народно събрание /след 4 годишна пауза/, но вече от листата на ДПС в гр. Варна – 3.

Само 8 месеца по-късно /2006 г./ заема и обещаното му заместник-председателско място в партията.
Разбира се, поема и полагащите му се по закона на българската „Коза ностра“ постове като председател на Комисията по икономическа политика, както и член на Комисиите по бюджет и финанси и Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие.

По същото това време, той неведнъж с гордост заявява, че през изминалите четири години на изгнание, не е доказано нито едно от обвиненията срещу него, въпреки липсата на депутатски имунитет.Твърденията са смешни, защото в цялата страна се знае, че „Догановия имунитет“ е абсолютно достатъчен, съдебната система да остане „сляпа и глуха“!

Също така е известно, че ако „кръстника“ снеме доверието си от определено приближено лице, се стига до грозни сцени! Всички помнят показното самоубийство, на Ахмед Емин, където отново“случайно“ се появява името на Йордан Цонев.

Тогава /2005-2009г./, Йордан Цонев разбира, че досегашния му живот е бил пълна безсмислица, а образът му на олигарх и корумпиран политик е смешна карикатура на фона на потресаващите политически манипулации и мащабните многомилионни сделки вихрещи се в ДПС /и не само/, под вещото ръководство на „единствения стойностен политик“ в България, Ахмед Доган.

Данчо Ментата осъзнава, че това е всъщност „неговия човек“ и това е партията за която винаги е мечтал, и няма земна сила, която да го отклони от новия му политически устрем!

Четири години по-късно, Ментата отново е депутат и в 41-то Народно събрание/2009-2013 г./, разбира се от листата на ДПС. Член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Разбираемо, при новата подредба на парламента, няма голямо поле за изяви на амбициозния „селяк“ и той се отдава изцяло на новата си партия и нейното финансово и имотно благосъстояние, като не загърбва и собственото си такова.

Отново е свързан с множество скандални сделки и политически чадъри, но вече съвсем спокойно и безгрижно, игнорира нападките, че и дори има наглостта да контраатакува.

Така идва и 2013 година и г-н Мента, като врял и кипял политик и депутат, сяда на познатото му място в центъра на пленарната зала, за трети пореден мандат и общо четвърти. В 42-то Народно събрание той отново заема запазения му председателски пост в Комисията по бюджет и финанси. Член е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и на временната анкетна комисия за ревизия дейността на „Авиоотряд 28“.

В ДПС ролята му е изключително важна и отговорна! Като заместник-председател на партията, и особено като кофчежник и едноличен управител на нейната икономика и бюджет, той дори не е под прякото подчинение на Местан, а служи и изпълнява заповедите, единствено на самия Ахмед Доган!

От тук се обяснява и поведението на „селския тарикат“напоследък, който раздава заповеди наляво и надясно и си позволява да хока дори и министър Цветлин Йовчев и председателя на Народното събрание Михаил Миков, за“недостатъчната им политическа зрялост“!

След преминаването на Сокола в „сянка“, Данчо сне пресъхващите си политически амбиции, започва да раздава „правосъдие“ навсякъде, където е имал милостта да присъства. И ако ДПС не беше консолидирана и зависеща изцяло от етническата си същност, то той спокойно можеше в момента да заема поста на Лютви Местан и от висотата на „развил се политик“, много по-шумно и целенасочено, да проповядва идеите и програмата на Движението за права и свободи.

Но и новото си амплоа той приема с неприкрита гордост – и наистина какво по-хубаво от това, да си „консиглиори“ на „първия“ …. „Capo di tutti capi“!

Това, че беше необмислено посочен, като инициатор на „разходката“ с белия автобус по площада, ще бъде поправено. Това, че неволно беше свързан с избиването на стъклото с полицейски щит от вътрешната страна, ще бъде опровергано. Но това, че от няколко месеца насам /след оттеглянето на Доган/, проявява политическа агресивност и наставнически хъс, няма как да бъде скрито! Случайно или не, той е гост в абсолютно всяко телевизионно студио, където се държи като „мъдър учител“ и „несравним интелектуалец“ спрямо останалите „случайни простосмъртни“! А каква ли е причината за внезапния извор от организаторски качества при незабравимия „ТУР ЗА ОВАЦИИ“, на 40-ия ден от протестите, а и сърцатата му решителност при „отстраняване“ на проблема с пукнатото стъкло.

Йордан Цонев Ментата е „депесарският“ вариант на Мая Манолова. Поощрен лично от „бащицата“, той е непрекъснато в центъра на събитията и постоянно търси поводи за диалог, като надменния му тон и язвителната лексика, са породени от естествената му жажда за реваншизъм. Няма как да забрави и прости четиригодишния застой в своето политическо развитие; и това, че в момента не е дори зам. министър, го кара да натиска до край педала на политическата саморазправа.

.

Източник:  Оligarhy.blogspot.com