„Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение.“
Томас Джеферсън
.
Да насочиш огромната енергия на протеста към бюджета на Орешарски е изключително добър опит за отклоняване на вниманието. Къде отиде искането за смяна на системата? Какво стана с мажоритарния вот, пряката демокрация, съдебната реформа? Забелязвате ли, че от 16-ти август цялата енергия е насочена към коментари по „значими“ проблеми – като рейсовете и какви точно хора дойдоха с тях, колко били образовани, как полицията мери с двоен аршин, Мишо Шамара, Боре Петното и т.н.
Промяна на политическата система, правова държава и независим съд, различна и контролирана от хората власт – това ни е нужно днес, а не просто оставката на една кукла на конци и поднасянето на властта на следващата кохорта престъпници и национални предатели. Олигархията никога не е била по-добре представена в парламента, както сега, и това вече и децата, които ходят на протестите, го знаят. Това е резултатът от пропорционалната система, по която гласуваме вече повече от двадесет години.
Всъщност – много е просто. Реална промяна е невъзможна – при сегашната политическа система. Днес единствено партийните централи могат да определят кандидатите за народни представители. Този монопол на политическия картел е гарантиран при сегашната избирателна система – партийните шефове редят пропорционалните листи и никой извън тях няма шанс да пробие в Народното събрание. Статуквото се самовъзпроизвежда. Гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки.
Тази система позволи на партиите да изградят мощни порочни структури, с които обществото не може да се пребори. Не и ако не е част от политическата мафия. При пропорционалната система пасивното избирателно право в значителна степен е суспендирано от политическите партии – за да се кандидатирам, трябва първо да мина през тяхното одобрение и да намеря място в техните листи. Това обратно се отразява негативно и на активното избирателно право – реалният избор е ограничен единствено до кандидатите на партиите.
Тази е истинската причина в последните години българите постоянно да гласуват „с отвращение“ и „за по-малкото зло“ – въпреки многобройните партии, претендиращи да представляват всякакви интереси. Въпросът с мажоритарния вот, в българския му контекст, често се профанизира с непрестанното подхвърляне, какво би станало ако например братя Галеви или други „мутри“ се кандидатират за депутати. През 2009 г. братя Галеви действително се кандидатираха. Пламен Галев беше мажоритарен кандидат в Кюстендил, а Ангел Христов – в Перник. И какво стана? Избраха ли ги? Не ги избраха. Къде отидоха прогнозите на “разбирачите”? Защо забравяме, че тези хора, както и цяла плеяда други „герои на нашето време“ – измежду които шеф в ДАНС, депутат в Европейския парламент и доскорошния премиер – са продукт именно на сегашното политическо статукво, гарантирано от пропорционалния вот? Модел, съществуващ благодарение отказа на обезверените граждани да участват активно в узурпирания и предрешен от партиите пропорционален избор.
При този модел въпросните братя и техните събратя продължават да имат контрол върху прокуратурата и съда, полицията и специалните служби, местната власт, разпределението на най-важните обществени поръчки. Т.е. – и сега на практика „мутрите“ имат всичко, те управляват, независимо от всички театри, които периодично ни разиграват – какво можело да стане по-лошо при един мажоритарен вот. Че щели да вкарат свои депутати – а нима и сега те не контролират целия парламент чрез подвластните им елити на поне няколко партии? Ако мажоритарната система в два тура бе изгодна за мафията и олигархията, отдавна да е въведена. Противниците на мажоритарния вот за парламент обикновено са противници и на прекия избор на съдии – защото той гарантира независимост на съдебната власт от политическото статукво и съобразяването й с гражданите.
Протестирайки днес, трябва да си дадем сметка точно за това – няма значение кой ще смени Орешарски, нито дали някой изобщо ще го смени – ако не съществуват механизмите и гаранциите на правовата държава и най-вече – независимата съдебна система. За мен като гражданин правото да разчитам на независим и безпристрастен съд е най-важното мое право. То е по-важно и от това кой е министър-председател или президент. Защото ако те нарушават закона – съдът трябва да ме защити и от тях. При сегашната система на независещо от хората и контролирано от политическата власт правосъдие това просто няма как да се случи. Затова трябва да избираме своите съдии и прокурори. Сигурността е важна за всеки – затова ние трябва да избираме отговарящите за сигурността в нашето населено място, в нашата община. Гражданите трябва да имат правото и механизмите да се защитават от всякакво обсебване на политическото пространство и правосъдието.
Дори да приемем, че исканата от нас промяна на изборните правила крие рискове (които са неизбежни в началото), те със сигурност са по-малки от риска да продължим по досегашния начин. И днешните протести ще имат смисъл, ако успеем да се обединим по няколко най-важни въпроса за нашето настояще и бъдеще. Промяната на властта и създаването на правосъдие безспорно са важни за всички – независимо от политически пристрастия, възраст, социално положение, материални възможности.
Оставка на това правителство, промяна в Изборния кодекс от това Народно събрание и въвеждане на мажоритарни избори в два тура за следващото – това трябва да са ясните цели на днешните ни протести. Впоследствие – въвеждане на преки избори за съдии, прокурори и полицейски началници – чрез необходимите за това конституционни и законови процедури. Проспериращо общество и правова държава са възможни само ако гражданите са активни, мотивирани и отговорни за своите решения. Което няма как да се случи, ако някой продължи да се натрапва за техен настойник при най-важните избори в живота им.
.
Боян Атанасов
