За нов случай, подобен на този с Гергана Червенкова, алармираха близки на задържан в ареста мъж на име Ваньо Минков
.
Юлиан Христов, Offnews.bg
Той е арестуван на 31 май по искане на американските служби и досега е зад решетките. Към него в България няма повдигнати обвинения, но го грози екстрадиране в САЩ.
На 31 май спецполицаи от Противодействие на организираната престъпност (новата дирекция към ДАНС, която е наследник на ГДБОП – бел. ред.) нахлуват в дома на Ваньо Минков и без обяснения започват обиск. По същото време подобен обиск става и в дома на майка му. Когато тя пита защо е всичко това, отговорът е, че се извършва поръчка на американските служби. По-късно Ваньо е отведен и задържан в ареста. Там той посреща рождения си ден, далеч от близки и роднини, без да е наясно в какво е обвинен.
Случаят поразяващо наподобява този с Гергана Червенкова, която трябваше да бъде екстрадирана в САЩ по обвинения, които се крепят само на клетвени декларации на разследващи, но не и на доказателства.
Тук нещата се повтарят – твърденията са, че Ваньо е евентуалният извършител на предполагаеми престъпления и е обявен за издирване от Интерпол като ключова фигура в поредица от престъпления, засягащи националната сигурност на САЩ. Той е заподозрян за извършването на незаконни преводи на пари, в заговор за извършване на данъчни измами и в предполагаеми кражби на лични данни и хакерство.
При ареста Минков трябва да бъде разпитан – за целта е изпратен въпросник от САЩ. Преди разпита Ваньо е трябвало да бъде запознат с правата си, но не и с правото му да мълчи и да не казва нищо без присъствието на адвокат.
Всички обвинения и задържането на българина са по така наречените “предполагаеми причини”, въз основа на които той ще бъде екстрадиран в САЩ. Едва тогава ще се решава дали задържането на мъжа има разумно основание.
“С други думи – ФБР желае той да бъде екстрадиран в САЩ, за да разберат там дали е търсеното лице или не – като бъде разпитван и притискан”, твърдят негови близки.
Те вече са разговаряли с американски адвокат, който ги е питал дали българинът има намерение да преговаря с американските власти – тоест, да признае вина, срещу облекчаване на наказанието, което го грози. В случая Ваньо го застрашават 30 години затвор.
“Брат ми не е престъпник, не е насилник, не е убиец, не е жесток, той е млад човек, който обича живота, човек, който се бори и развива, мисли и е способен и на съчувствие и на критичност. САЩ искат да го вземат от нас, да го разпитват, да го притискат психически, и да намерят начин да го пречупят, за да постигнат целите на скалъпената си теория, която се нуждае от потвърждение. Бих искала да си го представите – няма доказано престъпление, няма сигурност, която сочи, че този човек е лицето, което те търсят, има само предположения. Няма никакви престъпления в България. Няма доказателства при неочакваният обиск и арест. Има само предположения, които всеки компютърен специалист може да разбие, даже и аматьор, който се занимава повече с компютри”, пише във Фейсбук групата сестрата на задържания.
Близките на Минков твърдят, че той никога не е ходил в САЩ, не е работил във фирма, която има нещо общо със САЩ, няма и колеги, които са имали бизнес отвъд Океана. Ваньо е имал собствен бизнес, който скоро продал.
.
––––––––––––––––––-
Ето и целият разказ на сестрата на Ваньо Минков за случая:
Накратко ще ви опиша какво се случи и какви са мислите ни:
На 31 май служители на ГДБОП и НСБОП едновременно отиват в домовете на майка ми и брат ми. Почти без никакви обяснения и без представяне на документи започват претърсване. На въпросите на майка ми какво се случва се дава един отговор – че се извършва поръчка на САЩ, по тяхно искане българската страна само изпълнява чужди нареждания. На въпросът с какво е свързано това – няма ясен отговор.
Претърсването трае от ранната вечер до късно през нощта – към 2.30-3 часа сутринта. При претърсването не е намерено нищо, абсолютно нищо. Брат ми бива арестуван. В този момент никой от нас не разбира какво се случва – защо, как, за какво?
Наречете го една от онези ужасни промени, които ви се случват точно за една нощ. В този начален момент, независимо какъв е законовият ред, това, с което се сблъскахме, беше ПЪЛНО ИГНОРИРАНЕ на въпросите ни какво се случва.
И така започна всичко. Имаше дело за мярка за неотклонение, по молба за арест от САЩ, която твърдеше, че брат ми е предполагаемо въвлечен в предполагаеми престъпления и е обявен за издирване от Интерпол. Съответно издирването на Интерпол приключи мигновено – по една единствена причина – Ваньо не се е укривал, нито пък е имал идея, че е ключова фигура в поредица от престъпления, засягащи националната сигурност на САЩ.
Въпреки делото с огромни усилия се добрахме до обвиненията срещу брат ми. Всички обвинения и произтеклото задържане на брат ми са по така наречените ‘ предполагаеми причини’ (probable causes). Въз основа на предполагаемите причини, които не са доказани, той ще бъде екстрадиран в САЩ, където ще се разбере дали тези причини имат разумно основание.
Тук започна второто ужасно нещо – повечето адвокати, с които говорихме, казаха, че няма такова нещо като ‘отказване на екстрадиция в САЩ’. Такава била спогодбата. Казват и отиваш! Дали си виновен, дали можеш да се защитиш, а дали изобщо ти спазват правата и ти изясняват в какво си въвлечен? Правата на арестувания са почти никакви на практика – информацията какво точно се случва се пази строго. Арестуваният почти няма възможност да се защити. Това е кошмарът, който започна за нас.
Обвиненията към брат ми:
Заговор за незаконни преводи на пари, заговор за извършване на данъчни измами, предполагаем заговор за кражба на лични данни, заговор за извършване на незаконно използване на чужди компютри (хакерство).
Цяла теория за предполагаемо престъпление от предполагаемо лице, описание на скъпи компютърни устройства, чийто предназначение даже не знаем какво е, цял един филм беше представен. Действието се развива в ‘офисът на Ваньо Минков’, разбирайте неговото жилище.
При ареста на Ваньо той трябва да бъде разпитан, за целта е изпратен въпросник от САЩ. Преди разпита Ваньо е трябвало да бъде запознат с правата си. В момента, в който започват да му задават въпроси, той е готов да отговаря на всичко: въпроси от общ и конкретен характер. Защо? Защото в момента на ареста си е шокиран и не възприема какво се случва и защото никой не му казва, че има право да мълчи без присъствието на адвокат! Правата му със сигурност са били прочетени!
Въпросникът, изпратен от САЩ, включва дълъг списък от въпроси, изготвени въз основа на теорията за неговото предполагаемо престъпление. Евентуалните отговори на тези въпроси биха означавали пълно признание, че Ваньо е търсеният престъпник, без даже той да има идея какво му се случва, без да е било проведено следствие, което да докаже верни ли са предположенията на обвинението.
Обвинението – от федералният съд в Ню Джърси. Журито по евентуално дело – федерални служители. Тоест ФБР желае брат ми да бъде екстрадиран в САЩ, за да разберат там, той ли е търсеното лице или не – като бъде разпитван, бъде притискан, с най-честата практика в САЩ ‘преговори’ със задържания предполагаем престъпник.
Първият американски адвокат, с който говорихме, ни обясни, че е говорил с прокурора и попита дали случайно брат ми е виновен по обвиненията и дали иска да ‘преговаря’, тоест разбирайте без никакви доказателства признаваш разни неща, защото пред теб стои страшният федерален съд (който наистина е страшен) и те заплашва с повече от 30 години затвор, нищо, че не е имало разследване, няма твърди неоспорими доказателства, няма нищо – само предположението, че си виновен. И тук идва много важен момент – България е подписала договор, според който тя предава доброволно гражданите си само при ПОДОЗРЕНИЕ, че те може да са извършили нещо нередно съгласно Американското законодателство. Предава гражданите си в страна, където казусите в съдебната им система и правните услуги са на светлинни години от тук, кореспонденциите между американските и българските закони са много бегли, много слаби и основно на думи, просто се използват едни и същи думи, за да се каже, че се говори за едни и същи казуси!
Брат ми не е престъпник, не е насилник, не е убиец, не е жесток, той е млад човек, който обича живота, човек, който се бори и развива, мисли и е способен и на съчувствие и на критичност. САЩ искат да го вземат от нас, да го разпитват, да го притискат психически, и да намерят начин да го пречупят, за да постигнат целите на скалъпената си теория, която се нуждае от потвърждение. Бих искала да си го представите – няма доказано престъпление, няма сигурност, която сочи, че този човек е лицето, което те търсят, има само предположения. Няма никакви престъпления в България. Няма доказателства при неочакваният обиск и арест. Има само предположения, които всеки компютърен специалист може да разбие, даже и аматьор, който се занимава повече с компютри.
Моят въпрос е – правилно ли е това? Правилно ли е да започнат да съсипват живота ти и да го погубят, като те изпратят в страна, в която даже не си бил веднъж? В страна, където не можеш да се защитиш, защото защитата ти струва от порядъка на стотици хиляди??? Само, защото някой предполага, че ти може да си виновен? Само, защото някой е подписал клетвена декларация, твърдейки, че си виновен??? Правилно ли е страната, в която живееш, да те предава ей така, само защото е изискано от голяма политическа сила като САЩ? Не е ли това предателство срещу гражданите на България? Ами ако утре аз съм следващата или всеки безразборно хванат човек от улицата?
