Асад или Ал Кайда – изберете сами…
За Израел очевидно този избор не е труден. (Както пише Inosmi.ru, позовавайки се на Slate.fr, Израел не вярва в американската стратегия за Ирак.)
Да видим какво ще избере Обама. Най-важното е да се появи – или да се създаде трета възможност.
Днес в Египет съзрява един необходим съюз между демократичната общност и армията, прогонил ислямиста Морси. Ако този съюз се беше случил в първата фаза на революцията на площад „Тахрир“, Египет щеше да си спести Морси и днешните кръвопролития…
Какви са възможностите в Сирия? Ще бъде подло за международната общност да остави ненаказана атаката с химическо оръжие – който и да я е извършил. Но кой го е направил? Режимът – както подозират западните лидери, или ислямистката опозиция- както смята бившият главен прокурор на Международния съд Карла дел Понте?
Непримиримостта на страните в Сирия се подклажда – не на последно място – от реалистичното очакване, че победителите ислямисти ще изколят победените малцинства. Християни, алевити, арменци са по необходимост заложници на режима в Дамаск – подкрепят го като по-малкото зло. Има ли шанс за Сирия в едно истински светско и демократично движение на сунитското мнозинство, което да даде гаранции за неприкосновеност на малцинствата в сирийското общество? Без такова движение, което да привлече за съюзници значими общности сред малцинствата, Сирия трябва да избира между продължаваща гражданска – братоубийствена война и/или разпадане на страната на враждуващи помежду си анклави в резултат на взаимното обезкръвяване.
Сирия може да се превърне в нещо, пред което ужасите на Ирак ще ни се видят бледи. Западът трябва да избягва лицемерна реторика и „умиване на ръцете“ с ограничена интервенция, която само ще доотвори „кутията на Пандора“ и ще даде шансове на Москва, Пекин и Техеран да разиграят „спасяване“ на Сирия в свой собствен интерес. Или ще даде възможност на Ал Кайда и на другите радикални ислямисти да разширят завоеванията си по техния собствен „път към Европа“.
Ислямизмът е по-лош избор от светския авторитаризъм. Има ли Сирия шанс за нещо трето? Ако Египет успее да създаде светска демократична алтернатива, а Сирия излезе от гражданската война начело с едно светско демократично движение за национално помирение – „Арабската пролет“ най-после би придобила някакъв разумен смисъл.
.
Огнян Минчев
