Един страшен тътен бучи от месеците и годините на близкото бъдеще. Тътен, за който само малцина са подготвени и имат сърца да го усетят предварително. Тътен, с който светът ще се сгромоляса в собственото си разорение, понеже винаги е бил в най-жесток конфликт със законите на Творението и Волята на Съзидателя. Проспериращият капитализъм ще се изправи пред най-зловещите си кошмари, защото с неизмерима алчност е експлоатирал всички възможни земни ресурси, без да му дойде наум, че уголемяването му не може да продължава вечно, понеже Земята е със строго ограничени размери. И в един момент раздутото ще трябва да се свие и да започне да се самоизяжда. Първите позиви от това самоизяждане ще бъдат повсеместните кризи – материални, икономически, социални и политически.
Жестоката пропаст в социалното неравенство непременно ще докаже, че богатите са натрупали многократно повече, отколкото е било нужно за съществуването им, а бедните са получили многократно по-малко, отколкото да покрият най-насъщните нужди на живота си. Гладът, мизерията, болестите и стагнацията ще отприщят вълни от чудовищно нещастие, а съблазънта, породена от крайностите в битието, ще предизвика взривове от всякакви престъпления – битови, финансови, икономически и държавни. Най-страшната от всички възможни кризи ще бъде духовната. В нея човеците ще направят размяна на критериите си и ще поставят консуматорското и материалното над творческото и духовното. Съвестта ще се превърне в разменна монета за успех и щастие, а вечни понятия като любов, благочестие, достойнство, искреност, доблест, великодушие, състрадание, съчувствие и жертвоготовност ще бъдат смазани от воя на първичното, себичното и егоистичното. В една жестока и тотална глобализация хората ще изгубят не само корените и символите си, но смисъла защо са се родили и каква следа трябва да оставят в живота си на този свят. Човешката уникалност, индивидуалност и креативност ще бъдат смазани за сметка на поколения, уеднаквени и моделирани до абсолютната безличност.
Това не е черен сценарий, роден в болно въображение, а верен прочит на Господните думи, записани в Новия Завет, които гласят:
„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…“ (Матея 24:37-39)
Има един роман на чешкият писател Йозеф Томан, чието заглавие използвам за това послание. А причината да го правя е тази, че днешният свят продължава да живее под духа на древния Рим. И както древните римски патриции са се увличали в беззакония и богоборчески амбиции, без никак да се притесняват за сетнината си, така и днешните им потомци вършат същото. И днешните също не се вълнуват каква земя или какво битие ще оставят на хората след страшните провали на собственото им царуване. Важното е банковите им сметки да пращят от милиони и милиарди долари или евро, а пък след тях ако ще и потоп да залее човеците. Те винаги ще имат готов кораб с вдигнати платна, с който да напуснат мястото на разорението, за да си намерят слънчеви и успокоителни места, където на воля да харчат заграбеното от собствения им народ. Вие непременно ще ги познаете и ще видите, че наследниците им не получават образованието си в разорената ни родина, но биват изпращани в реномирани колежи и училища в чужбина. Вие непременно ще разберете, че те държат спестяванията си в чужди, а не български банки, и в офшорни фирми навън, а не в родни инвестиции. Причината за всичко това е желанието им да се подсигурят и застраховат, когато настъпят кризите на потопа.
Виждали ли сте как настъпва потоп? Ако не наяве, то със сигурност сте гледали по телевизията как реките преливат и разрушават дигите, а след това бурната вода тръгва като хала, завличайки огради, автомобили, имоти и покъщнина. При последното голямо земетресение в Япония възникнаха вълни цунами, които опустошиха цели градове, превръщайки ги в руини. А сега си представете този потоп, но не като бедствие върху сгради и инфраструктура, а като катастрофа в общественото съзнание. Вижте вълните от протести и демонстрации, които заливат улиците и площадите и се попитайте от какво са завлечени хората, ако не от онзи потоп, за който днешните патриции нехаят или са се застраховали да не ги постигне? Спасителят Христос ни казва в предупреждението Си, че „дойде потопът и завлече всички“. При завлечените ли ни иска Господ или на друго място? Понеже ако се върнем до Ноевите дни ще забележим, че праведният Ной беше предупреден от Бога за предстоящия тогава потоп и му беше заповядано да построи дървен ковчег. Така Ной спаси себе си и потомството си, понеже влезе в ковчега и вълните на потопа не го завлякоха, както това се случи с всичките му съвременници. И ако всички днес имаха Божието благословение да погледнат на света с очите на птица, то непременно щяха да видят, че вече няма място на земята, където вълните на идещия потоп да не заливат земните човеци. Не ми хвалете високия стандарт на Америка, където вече има цели пустеещи и банкрутирали градове. А наместо това потърсете и изгледайте филмите на Майкъл Мур, в чиято камера се виждат стотици празни къщи с надпис: „Продава се!“. И продавачите не са хората, които им е хрумнало ей така да се разделят с имотите си, за да си купят по-добри, но банките, които са изгонили хората от имотите им, поради невъзможността им да си обслужват кредитите и страшните им лихви. Не ми хвалете високия стандарт на страните от Западна Европа, когато кризата безпощадно удря и испанци, и италианци, и французи и англичани. Тъй щото навсякъде вълните на потопа вече заливат народите и обществата. И ако някой счита, че като се влее в тези вълни със справедливия си протест, ще постигне някаква промяна, то той все още не е разбрал, че наводнението не е локално, но тотално. И Спасителят на душите ни не е заповядал да бъдем част от потопа, но Негови – в последния ковчег на Завета Му, умрели за земното и оживели за Небесното. Само там можем да съхраним мира в сърцата си и да останем неосквернени от пълзящия глобализъм.
Как да разбирате това ли? Много просто е! Заживейте с мисълта на губещи, за да бъдете сред печелившите, а не на печеливши, които ще се намерят като най-големите губещи! Заложете на Небесното и там инвестирайте земното, вместо в земното да инвестирате Небесното! Защото човек винаги е проекция на своя избор! И изборът предопределя съдбата му! А за стъпките на този избор Христос ни е оставил безценни послания, които гласят:
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…“ (Матея 6:19-21)
и още:
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матея 16:24-26)
Искате ли крадец да не краде богатствата и съкровищата ви?
Събирайте ги на Небето, като проявявате пределна щедрост и състрадание към сиромасите!
Искате ли да спасите живота си?
Изгубете го заради Христос!
Във всички останали случаи потопът ще завлече и вас, и богатствата ви, и смисъла защо сте се родили!
А колкото до галените патриции на дявола, които продължават да се успокояват с думите „След нас и потоп!“, то такива нека знаят, че по-страшни от потопа, който завлича, са червеят, който не умира, и огънят, който не угасва! Именно такъв ще им бъде справедливият дял във Вечността!
Надявам се и едните и другите да са разбрали посланието ми!
.
Ясен Ведрин
