Спорът е отдавнашен, може да се каже – предантичен. Дух или материя? Материя или Дух? Мнозина са точили и мнозина са чупили перата си о този първичен въпрос.
Но какво (що) е информацията? Да е материя? Не е. Тогава?
Пиша на този бял лист. Той е материален, веществен. Мастилото и писмените знаци, които излизат изпод върха на химикалката, която ръката ми държи, също са материални субстанции. Но изложеното върху листа – материално ли е? То е информация. Преди да бъде пренесена върху конкретния носител (листа хартия в случая), тя е възникнала в моето съзнание. То материално ли е?
Несъмнено всичко видимо в онова, което наричаме Вселена, е материално. Състои се от малки, невидими за невъоръженото с мощни специализирани апаратури око частици, наречени атоми. Всъщност, никой човек все още не е видял какъвто и да е атом – за тази основна градивна частица ма материята (веществото) се съди по косвени признаци. Строежът ѝ е „реконструиран“ само приблизително, като всяко последващо научно откритие в ядрената област е способно да ни поднесе изненади.
Така някогашният „неделим“ атом (извинете принудителната тафтология!) се оказа съставен от по-дребни частици, наречени от специалистите протони, неутрони и електрони. Последващи научни открития показаха, че и те не са завършващият щрих на Творението. Първоначално единици, после няколко десетки, сега вече стотици са новооткритите най-малки (Дали? По-скоро – едва ли?) частици, от които е съставена материята.
Днес човечеството опитва нов пробив в науката за материята. Огромно, с няколко десетки километри обиколка гигантско съоръжение – адронен колайдер – е впрегнато в търсене на т.нар. „частица на Бога“ – Бозонът на Хигс. Изследователи предполагат, че тя е в основата на всичката материя във Вселената. Дори се появиха съобщения в медиите, че вече е открита. Което се оказа, меко казано, преждевременно.
Както е известно вече и на децата в предучилищна възраст, всичко живо притежава във всяка клетка на организма си специфичен информационен набор, наречен генетична информация. Материален носител на тази информация са гените, които от своя страна са изградени от комбинации на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). От едноклетъчната амеба през най-простите растителни видове до венеца на природата – човека – всяко живо същество притежава свой собствен уникален генетичен набор, който го отличава от останалите.
Следователно онова, което сме приели да назоваваме „жива материя“, е конструирано въз основа на предварително съставен, изключително прецизен, безупречно точен, вечно възпроизводим и възпроизвеждащ се план. Т.е., в основата на живота, на живата материя, е информацията.
А как е при неживата, при т.нар. „мъртва материя“? Дали пък тя не е хаотичен набор от атоми, протони, неутрони, електрони и неведом чет други „елементарни“ частици? Оказва се, че и при „неживата“ материя е налице строг ред, подчинен на също предварително заложена информация. Всяко нещо във Вселената – от хипотетичните „елементарни“ частици до мегагалактическите купове – е подчинено на строг информационен ред. Без наличието му съществуването на Вселената просто не би било мислимо.
Тогава? Кое е Първичното – видимото (материята – „мъртва“ и жива) или невидимото (Духът), веществото (материята) или еманацията на Духа (информацията)?
Книгата на книгите – Библията – казва: „Всичко видимо от невидимото стана“ (Евреи 11:3). И както текстът, който ръката ми изписва в този момент не се е материализирал върху белия лист „от само себе си“, така и Вселената с нейната безупречна информационна наситеност не се е пръкнала от само себе си след някакъв хипотетичен „Голям взрив“ на някаква си „сингуларност“ (множат се въпросите, пред които „взривната хипотеза“ колабира поради неадекватност).
Зад всеки план стои Конструктор, Творец, Създател. Това, че Той не благоволява да контактува пряко с нас, не е Негово, а наше решение: та ние дори не искаме да повярваме и неистово отричаме – въпреки очевидността на противното – че Той съществува, независимо от всичко, чрез което Той ни говори, а именно Творението (осъзнатата, но явно недостатъчно осъзната част от което сме и ние – хората).
.
Николай Гусев
