Близо два месеца вече протестите скандират срещу т.нар. елит, политически кръгове и олигарси, съдебната система и мафиоти. По плакатите се изписват няколко имена, част от които олицетворяват 23-годишния преход.
Ще се опитаме да ви представим някои от тях, как са направили кариера в бизнеса и политиката. Няма да спазваме определена хронология и няма да коментираме техните качества, стил на работа и живот. Ще ви предоставим факти и информация, част от която съвсем нова и неизвестна, за да добиете по-пълна представа как се наливаха основите на капитализма. И не забравяйте, немалко от тези хора ни управляваха досега и напират да ни управляват още.
Започваме с Цветелина Бориславова
Цветелина Бориславова бе предопределена да стигне върха на властовата пирамида у нас и го направи търпеливо и предпазливо
Модна икона за 2009 година, най-богатата българка според класацията на финансов всекидневник през 2010 година, банкерка от 2001 година, която придобива една банка, продава я както се продава стар автомобил и купи друга, собственичка на куп зашеметяващи недвижимости в София и най-престижните курорти на страната, жената, която държи лъвски дял в соларните инсталации, така „неочаквано” достигнали 50% ръст на мощностите само за година-две, най-влиятелната жена у нас според „Форбс”- България – списъкът може да бъде продължен още дълго. Общото между всички тези титли, определения и просто констатации за богатство и власт е името – Цветелина Бориславова. Или както твърдят запознати с началото на нейния доста интересен, но и поучителен житейски път през вече далечната 1958 година – Цветанка Карагьозова.
Най-отличителната черта на тази типична за прехода ни бизнес дама не е една, тя просто съчетава в себе си всичко онова, за което се пише, говори и коментира от близо 25 години в малкото българско обществено пространство за преразпределението на властта след 1989 година. Ако искате определение за това как в България след тази година се стига до богатство, власт и при това без да се влиза прекалено в центъра на медийното внимание ,просто кажете името й – това е достатъчно.
Първи стъпки
Още от първата глътка въздух при появяването си на бял свят бъдещата най-богата българка е различна от шестте си милиона сънародници през 1958 година. Тя няма да мине по установената тогава йерархия вътре в страната, няма да е в масовките по пионерските сборове и студентските бригади просто защото семейството й живее навън, в различни дипломатически служби на България благодарение на бащата- Борислав Карагьозов, служител на Първо главно управление на ДС (Външнто разузнаване), работил е в посолствата на България в САЩ, Индонезия и Румъния.
Първият й съпруг също не е никак случаен човек, когото тя да е срещнала на студентска бригада. Това е Стефан, синът на Иван Абаджиев, първи секретар на ЦК на ДКМС, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и посланик в Румъния. Нищо случайно няма и в това, че бъдещата банкерка завършва висше образование в съседна Румъния, там работи баща й, после и свекър й, но избира малко отнесена специалност – философия. „Грешката” после е поправена в България, където дамата придобива и квалификация в сферата на международните икономически отношения. Което обяснява и появата й не къде да е, а в ИНКО, една от фирмите-филиали на могъщото по времето на соца научно-техническо разузнаване. Тази компания е създадена с една едничка цел – за реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии. Основаването й става със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г., а името идва от първите срички на официалното наименование -„Индустриално коопериране“ (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.
Освен за прескачане на ограниченията, фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Тоест, едни пари се изнасят в чужди банки и с тях се плаща на сътрудници навън, операция, известна с по-краткото си наименование „подкуп”. За да се гарантира секретност и успех на мисиите, въпреки търговските функции, щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. „Черни връх“ 57 в кв. „Хладилника“ в столицата, където ходи и приетата без проблеми млада външна търговка на работа.
Само изброеното дотук стига, за да се появи един натрапващ се въпрос – при такава основа, какво ще е продължението, вече в условията на пазарна икономика и демокрация от български тип, позната ни до болка от вече близо четвърт век преход, на подобна блестяща за соцвремената характеристика?
Соцът умря – да живее преходът!
Отговорът е пределно ясен – щерката на оперативен работник от ДС ще получи своя дял от националната баница, раздавана след 1989 г. и то в размери, които е трудно и днес да се пресметнат дори приблизително. Ако е умна, ще увеличи даденото, ако не е, поне ще си запази нещо за себе си и ще последва провалилите се у нас себеподобни в тихо място отвъд океана или на остров сред вечна зеленина и палми.
Цветелина Бориславова обаче е умна, тя няма да изпусне питомното, ще се наложи и постепенно ще стане един от най-важните фактори в държавата. Ако вече не е станала.
Дотук, до идването на демокрацията, дамата се движи по ясни и прости правила, предначертани вероятно от връзките на баща й и доброто впечатление, което безусловно прави, особено когато става Абаджиева по фамилия. Ако соцът бе продължил да властва у нас, тя със сигурност щеше да направи кариера в НТР и повечето от живота й щеше да минава в командировки до Запада, за които сериозно се е готвила, завършвайки и две западни филологии – английска и испанска. Езиците подсказват и посоката на това евентуално развитие – Америка.
Но идва 10 ноември и нещата се променят. Сега за 31-годишната оперена външна търговка идва кратък момент на колебание, преодолян бързо, вероятно пак с помощта на хората, осигурили й бляскава, макар и кратка по обективни причини, соцкариера. В началото на 90-те години в България парите постепенно се събират в няколко трибуквени групировки и една с по-дълго название – Мултигруп. Пътят на Цветелина ясно сочи към някоя от тях, като избраната е СИК. Това, че влизането й в бизнеса на групировката е маркирано със съвместно съжителство с Бойко Борисов е детайл, който вероятно ще трябва да отдадем на наличието на сексуални емоции, типични за възрастта на 30-те години в живота на всеки човек. Важното обаче е друго – за разлика от кукличките ,които стават близки по същата причина на яките момчета от групировката, Цветелина не е дама за един ден или дори за месец. Тя веднага е допусната до собственост във фирми на СИК – чест, която не се оказва на всяка добре изглеждаща млада жена по онова време, а и днес. Какво и кой я прави съдружник с Румен Николов – Пашата, е въпрос, който едва ли някога ще получи отговор. Но това е факт, който само времето може да изкриви или изличи. Какво точно е правила Цветелина Бориславова през периода 1992-2000 година в амплоато си на съдружник с мутри е трудно да се каже, със сигурност е работила активно по вливането на средства от държавни компании в поверените й фирми в онези мътни времена, когато се наливаха основите на българския вариант на капитализъм. И то е работила добре, което не е останало незабелязано от конкурентите и през 1997 година идва познатото разчистване на сметки от онези времена– взривяването на джипа на дамата. За щастие, тя оцелява, докато много други, начело с Илия Павлов, нямат такъв късмет. Липсата на втори опит да бъде премахната говори, че е била достатъчно ценна, за да бъде спряно евентуално успешно покушение срещу нея. Как и на каква цена е станало това, никой не знае, а който знае, не казва.
Възходът след 2001 г.
Бориславова обаче все още не е показала всичко, на което е способна, въпреки признанието, че е фактор, за който си струва да се организира показно отстраняване. Нейният звезден миг идва в следващия демократичен период от развитието ни – от 2001 година насам. Групировките постепенно си отиват, някои се опитват да откъснат опашката си, други започват предвидливо да изваждат на светло бизнеса си, защото времената се менят и който не се приспособи, си отива – физически или доброволно. СИК правят преминаването в светлата част на бизнеса по изключително впечатляващ начин, като част от схемата е свързана именно с дамата, която говори няколко езика и е наясно с нравите, типични за нашите географски ширини.
Правителството на Иван Костов е вододелът в икономическо и политическо отношения за България след 1989 година, то идва след краха на Виденовия опит за повече държава с помощта на познатите ни съюзници от близкото минало, и взима съдбоносното решение, доведено до край в следващото управление на страната за присъединяването ни към структурите на НАТО и ЕС. Но за да стане това, трябва да няма в икономиката ни мутри, застрахователи от класически за прехода ни вид, да няма очевадно източване на големите все още държавни компании и всичко да е законно, като по възможност партньори на новоизпечените бизнесмени, довчерашни бухалкаджии и мутри, са вече уважавани чужди бизнесмени.
За да осъществят връзката с тях, новите капиталисти, които не само не говорят чужди езици, но и не са добре и с обноските, етикета и терминологията, се нуждаят от школуван свой доверен човек. Такъв е безспорно Цветелина Бориславова.
Постепенно тя излиза на светло, тъмните места около дейността й не са изчезнали напълно, но сериозно намаляват, започва изграждането на нейния нов имидж – банкерката, която върти милиони. Остава да й се намери и банка, и това също не закъснява.
По време на банковата криза от 1996-1997 година 9 български банки, сред които Стопанска банка, фалират и завличат милиарди левове на обикновени граждани и фирми. Тогавашният премиер Жан Виденов пада от власт и на негово място идва Иван Костов. Новият министър-председател е в тесни приятелски връзки със Славчо Христов, ресторантьор, близък до СИК и Бай Миле, и върху този страничен на политиката човек пада отговорността да провежда личната финансова политика на премиера Костов.
От ресторанта на Славчо Христов – “Олимп”, който преди да падне в ръцете му е познат с тривиалното име „Силистра”, идва името на т. нар. приятелски кръг “Олимп” – хора от ръководството на СДС, които се събират в ресторанта.
Там те обсъждат и впоследствие приватизират срамно евтино държавни фирми, купуват се курорти, печелят се най-големите конкурси за обществени поръчки и се усвояват предприсъединителни фондове на ЕС. С кръга “Олимп” са свързани и някои фигури от СИК, чийто довереник става собственикът – ресторантьор. Той бързо се измъква от битието си на кебапчия и става собственик на апетитни парчета от приватизираната от Костов с хъс и на народни цени държавна собственост. Става дума за хотели и заведения в в курортите Златни пясъци, Пампорово и за “Бороспорт”, която стопанисва Боровец. През 2000 година Славчо Христов притежава чрез офшорни дружества над 40% от БРИБанк и е председател на надзорния й съвет, тъй като тогава няма никакви изисквания за квалификация или ценз. Същата година БРИБанк приватизира фалиралата Стопанска банка, двете се обединяват и получават името “СИБанк”.
Край на I-а част
Очаквайте в следващата II-а част: Как Цветелина Бориславова става придворна дама, изправи „на крака” СИБанк, как БТК бе харизана на исландеца Тор Бьорголфсон и защо у нас фотоволтаиците са по-печеливши от диаманти…
Източник: Фрог нюз
Донос за гавра с портрет на Живков носи ядове на Иван Абаджиев (свекър на Цветелина Бориславова)
Журналистът от „Народна младеж” Станко Борисов вдигал тостове за кандидат-члена на Политбюро и викал пийнал в барчето на Студентския дом: „Смърт на Тодор Живков!”
Преди няколко години от този свят си отиде дългогодишният комсомолски и партиен бос Иван Абаджиев. По-възрастното поколение помни добре името му – дълги години той израстваше стъпка по стъпка в политическата кариера. Абаджиев за кратко време стигна до най-високите стъпала на партийния Олимп – беше кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Хората, които го познаваха, казват че е мислил доста модерно за времето си и е ръководил с размах.
В по-новите времена името на Иван Абаджиев зашумя, когато снахата му Цветелина Бориславова се залюби зашеметяващо с Бойко Борисов. Историята на
романтичната любов между бившия премиер и днешната банкерка
прилича много на сапунен сериал. Двамата се виждат за първи път в един автосервиз (друга мълва твърди, че става въпрос за бензиностанция), тя има проблеми с автомобила и бъдещият генерал Борисов джентълменски й помага. След това срещите им зачестяват и двамата заживяват заедно. Разбира се, всичко това се предхожда от два развода. По време на бракоразводните дела, синът на Иван Абаджиев и съпруг на Цветелина харесва екссъпругата на Бойко. Общата им участ на изоставени и измамени ги сближава – двамата взимат децата от двата провалени брака и заминават с тях за Америка. Според запознати днес Абаджиев-младши и бившата жена на Бойко Борисов имат там успешен бизнес. А връзката между Цветелина и експремиера остана в небитието, поне според неговите думи.
Името на Иван Абаджиев бе замесено и в един скандален случай станал в бара на Студентския дом през 70-те години. Една вечер там кротко си пиела компанията на журналисти от младежкия печат. В късните часове на тяхната маса седнал и Иван Абаджиев /по това време първи секретар на Комсомола/,
заедно с още няколко видни комсомолски функционери.
Център на компанията бил известният млад писател и журналист Станко Борисов, тогава член на екипа на „Народна младеж”. Понеже бил обърнал няколко чаши повече, по едно време Станко станал прав и без да му мигне окото произнесъл наздравица: “Искам да пия за другаря Иван Абаджиев. Да живее Иван Абаджиев, смърт на Тодор Живков!”. Компанията моментално изтрезняла от нечувания тост на журналиста-бохем и в бара се възцарила мъртва тишина. Обаче Абаджиев станал и хладнокръвно зашил един звучен шамар на Станко Борисов. Всички на масата си помислили едно и също нещо: “Защо му трябваше на Станко да споменава името Божие!” Другият голям човек на масата – Тодор Тонев, председател на тогавашния Комитет за младежта и спорта реагирал съвсем на място: „Изсрахме се на метеното!” Компанията се разпаднала. На следващия ден Иван Абаджиев рано-рано отишъл при Тодор Живков и му докладвал какъв тост вдигнал в Студентския дом пийналият му приятел журналист. Върху главата на Станко Борисов след тази случка се стоварили няколко наказания и едно уволнение.
Както често се случваше по ония години в близкото обкръжение на Тодор Живков
често ставаха рокади.
Тато не търпеше някой да го засенчва в политиката. На няколко пъти гневът на Живков /по различни поводи/ се стоварваше и върху Иван Абаджиев. След като излезе от състава на висшето партийно ръководство Абаджиев бе няколко години посланик в Румъния и Тунис. А в последните години преди 10 ноември 1989 г. оглавяваше външнотърговската централа “Хемус”, която продаваше произведения на българското изкуство и култура зад граница. И понеже е светски човек, Иван Абаджиев често можеше да се види по улиците на София в компанията на стари приятели.
Свидетели на дипломатическата му кариера в Букурещ разказват една куриозна история станала в нашето посолство в румънската столица. По време на тържество за 8 март в салона на посолството, където имало песни и танци за колежките, от стената с гръм и трясък паднал на земята портретът на Първия човек Тодор Живков. Стъклото се счупило, рамката се разковала.
Конфузната ситуация бързо била оправена
– дошъл домакинът на посолството и с чук и гвоздеи оправил портрета и отново го закачил на мястото му. Тържеството продължило, все едно, че нищо не е станало.
Но историята имала доста комично продължение. В София долетял анонимен донос, адресиран до най-висшите етажи на държавната и партийната власт. В него историята се разказвала като в криво и абсурдно огледало. Анонимният писач разказвал, че посланикът Абаджиев, когато пийне 2-3 уискита имал навика “да сваля от стената портрета на другаря Тодор Живков и да го тъпче с крака”. Безобидната случка с портрета в българското посолство в Букурещ била така украсена, че като разбрал как са го натопили пред първия човек в страната, посланикът се хванал за главата.
Абсурдният донос не хванал дикиш веднага, но веси пак след няколко мосеца Иван Абаджиев бе изтеглен в София и стана генерален директор на външноторъговското обединение „Хемус”, където се и пенсионира. А чак до падането от власт на диктатора Живков, го гледали с подозрение.
Валери БОЯНОВ