Две статии от вестниците „Труд“ и „24 часа“ от изминалата седмица за сравнение как понякога се взима българско гражданство
Даваш 2 милиона лева и вземаш БГ паспорт
Чужди граждани, които инвестират в българската икономика най-малко 2 млн. лв., ще получават БГ паспорт, ако поискат. Това предвиждат промени в законите за чужденците и за българското гражданство, внесени от депутатите от БСП Атанас Мерджанов, Корнелия Нинова и Атанас Пъдев.
Досега прагът за получаване на БГ паспорт бе 1 млн. лв., но с редица утежняващи условия. Наличието на подобно вложение в акции на български предприятия, облигации и други финансови инструменти на държавата или общините осигуряваше разрешение за постоянно пребиваване.
А ако е минала една година и парите са налети в приоритетен инвестиционен проект (сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите) или през цялото време инвестициите са отговаряли на клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, чужденецът можеше да кандидатства за български паспорт.
Соцдепутатите облекчават режима – остава условието за вложени 1 млн. лв., а ако до 1 година те бъдат удвоени без условия в какъв бизнес, паспортът е сигурен. Според Нинова, Мерджанов и Пъдев законопроектът щял да възстанови условията за привличане на чужди инвеститори, тъй като през т.г. вложенията от чужбина са намалели с над 50% в сравнение със същия период на м.г.
Въвеждането на „бърза писта“ за вложители на над 2 млн. лв. според вносителите щяло да стимулира чуждия бизнес да увеличава вложенията си у нас.
Връща се и отменена от ГЕРБ разпоредба – за получаване на пребиваване и паспорт при вложени 1 млн. лв. в лицензирана кредитна институция у нас по договор за доверително управление за срок не по-малък от 5 години.
ГЕРБ в миналия парламент се опита да промени реда за получаване на гражданство, като прагът за получаване на разрешение за постоянно пребиваване трябваше да бъде увеличен на 4 млн. лв.
Президентът Росен Плевнелиев обаче наложи вето с аргумента, че в други европейски страни прагът е доста по-нисък – Германия (250 000 евро), Ирландия и Гърция (300 000 евро).
Парламентът се съобрази с искането му. Въпреки това през последната година няма нито един чуждестранен инвеститор, който да е кандидатствал за българско гражданство по тези текстове на закона, тъй като изискванията за вложение в приоритетен инвестиционен проект най-често не могат да бъдат изпълнени, научи „Труд“.
По време на ветото си Плевнелиев бе споменал, че вместо високите прагове на инвестициите трябва да се помисли за тяхното качество, а сега е възможно да бъдат добавени такива изисквания по инициатива на експерти – например кандидатите за гражданство да вложат средства в райони с висока безработица, заплатите в техните предприятия да са над средните за страната, да бъдат наемани хора с увреждания и др.
Облекчения и за чужденците, станали българи по любов.
Депутатите от БСП са се загрижили не само за чужденците, които инвестират у нас, но и за тези, които са дошли в родината ни по любов. Досега по закон всеки чужденец, който си вземе български гражданин за съпруг, може да получи роден паспорт, но при условие, че се откаже от предишното си гражданство.
Заради тази рестрикция редица поданици на САЩ и западни държави не се решаваха да кандидатстват за български паспорт, тъй като при евентуален развод ще загубят статута в родината си и ще имат проблеми цял живот – ще са станали българи, без да са такива.
Обмислят се промени, с които чужденците не трябва да се отказват от гражданството си, ако искат да вземат наш паспорт на основание брак с българка или българин. /Труд/
–––-
Семейство от Токио осъди властта, че не издала БГ паспорт на сина им, роден там
Българско семейство, което живее в Токио, осъди правителството наскоро заради отказа на консула ни там да приеме документите за паспорт на новороденото им дете.
Спас и Дария живеят в японската столица от август 2007 г. Четири години по-късно – на 30 август, им се ражда син Андрей.
Момченцето е български гражданин по рождение и за да живее в Япония, местните имиграционни власти трябва да му дадат разрешение за пребиваване. За целта е нужно родителите му да представят личен документ на детето – паспорт.
Затова на 13 септември 2011 г. родителите се свързват с консулството ни в Токио. От разговора с консула разбират, че е невъзможно оттам да получат паспорт за сина си. Причината – в службата нямало специална техника за снемане на биометрични данни, т.е. на пръстовите отпечатъци на Андрей, за сканиране на подписа му и за заснемането му.
По закон обаче от деца не се вземат пръстови отпечатъци и те не се подписват, за да получат паспорт.
В Закона за българските лични документи изрично пише, че не се снемат отпечатъци от пръстите на хлапетата до 12 г.
Правилото фигурира там, защото е предвидено в два еврорегламента – от 2004 и 2009 г., и е задължително за България като държава – членка на Европейския съюз. В същия закон пише и че малчуганите до 14 г. не полагат подпис.
Затова за паспорт на малко дете е достатъчно родителите му да представят акта за раждане и снимка на хлапето, която да отговаря на посочените в закона изисквания. Цифровата снимка се прави в пунктовете за приемане на заявления към полицейските управления или в консулските служби само когато там има техническа възможност за това. Ако няма, се прави във всяко фотографско ателие, което разполага с нужната техника.
Следователно в конкретния случай не е имало пречка за приемане на молбата на родителите на Андрей в консулската служба в Токио за издаване на паспорт. Отказът е бил незаконен, пише в съдебното решение по казуса.
След като разбират, че липсата на специална техника е причината да не могат да извадят паспорт на сина си в Токио, Спас и Дария попитали кога ще има такава в консулството ни. Отговорили им, че няма информация в тази насока, но едва ли е разумно да се очаква доставяне на техниката в близко бъдеще.
Съпрузите се заинтересували какво да направят, за да извадят паспорт на новороденото си дете. Обяснили им, че могат да отидат в Индия, където българското консулство имало нужната машина, или да се върнат в България.
Уверили ги, че единственото, което консулът може да направи, е да издаде времененпаспорт на Андрей с валидност до 12 месеца, с който да пътуват до София.
Спас и Дария се възмутили, защото японските власти не биха издали разрешение за пребиваването на сина им въз основа на временен паспорт. Освен това нямали възможност да пътуват до Индия или до България в рамките на тези 12 месеца.
Обяснили им, че “за съжаление, възможностите на консула в тази насока са ограничени, сведени до нулата, с изключение на възможността за издаване на временен паспорт”.
Двойката се обърнала към вътрешното и външното министерство, но и от двете ведомства им отговорили същото. Консулът ни в Токио се консултирал с Министерството на външните работи, след което отказал окончателно да приеме молбата за издаване на паспорт на Андрей.
Той се позовал на чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с постановление на Министерския съвет на 8 февруари 2010 г.
Текстът гласи: “В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройствана подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, заявления за издаване на паспорт не се приемат”.
Миналото лято семейството все пак се връща в България и споделя с адвокати премеждията си покрай паспорта на сина им. Решило да атакува въпросния текст в съда. Чрез адвокати завежда дело във Върховния административен съд за отмяната му.
Основният аргумент на семейната двойка е, че текстът нарушава и ограничава правото на всеки българин да има документ за самоличност.
За да има лична карта или паспорт, българинът подава заявление, снимат него и подписа му, вземат му отпечатъци от пръстите. Администрацията е длъжна да осигури техниката, с която това се прави, а не да отказва документи, когато не си е свършила работата, пишат съпрузите в жалбата до съда.
В нея Спас и Дария изтъкват още, че конституцията гарантира на българите правото на свободно придвижване – да напускат България и да се връщат в нея, да пътуват от една държава в друга, без да им се налага да се връщат в родината, да живеят в друга страна и оттам да могат да пътуват по света. И че за да гарантира това право, държавата трябва да снабдява българите с лични документи.
Върховният административен съд уважава жалбата им – трима магистрати отменят въпросния текст от Правилника за издаване на българските лични документи. Министерският съвет обжалва решението, но петима съдии окончателно заличават разпоредбата и дават възможност набългарите навсякъде по света да могат да подават молби за лични документи. А не да им отказват заради липсата на техника, каквато държавата е длъжна да осигури. /в. „24 часа“/
