Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван от всички християни.
Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или, както се нарича, на успението й. Според преданието това е денят, в който Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при своя Син.
Българската православна църква отбелязва празника на 15-ти август.
Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Света Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува с Него вечно.
Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването й пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица (честван на 8 септември), когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
На този ден именнички са всички жени и момичета, които носят името на Божията майка или негови производни – Мария, Мара, Мариам, Мери, Мариана, Ана Мария и др.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЧКИ!
.
„Който от вас иска да е пръв, трябва да бъде последен“, казал Синът на Мария на своите ученици. Ние хората не сме Богочовеци като Него, не можем да носим чак толкова 🙂 Но можем поне да прозрем, че главното не е в това кой е главен,а в това да се опитаме да знаем кой какво може да носи и какво не 🙂
Честито и на главния тук – Мариана Христова!
С много уважение и благодарност,
П.