Божидар Чеков, Kajeteda.com
.
Юни 2013 година за Европейския съюз се оказа месецът на изненадите. Една от тях е неочакваното единодушие на 27-те в полза на френската позиция за „Изключението на Културата” от предстоящите преговори със Съединените щати относно свободната търговия. Ликуващ Франсоа Оланд обяви, че са били необходими 15 часа преговори за постигане на този резултат. От събитията, последвали неговата изява, стана ясно, че не са само десетките кафета, изпити по време на безсънната брюкселска нощ, които са довели до европейското съгласие.
Първи, който наложи „Изключението за Културата”, е политическата лисица – Франсоа Митеран. Неговата идея не се отнасяше само до авторските права на артистите и писателите. Френският държавник предвиди начина на разпространението им. Той явно е предчувствал развитието на електронните комуникации и опасностите, свързани с тях, при липса на контрол. Благодарение на тази далновидност и на държавните субсидии, днес Франция единствена разполага с киноиндустрия, независимо от валяка на американските гиганти. Тази френска непримиримост и убеждение, че „Културата не е продукт” бе разбрана и подкрепена дори и от американските кинодейци, защото ако ГУГЪЛ и ФЕЙСБУК добият правото да излъчват безплатно филми, цялата професия ще бъде застрашена.
Много странно се оказа отсъствието на еврокомисаря по търговията Карел Де Гюш точно в решителната нощ. Един от отявлените противници на фреската позиция и защитник на проамериканските изисквания за търговия без протекции, се оказа обвинен в данъчни измами. На Де Гюш се наложи спешно да замине за Италия. Според журналистите и прокурорите на Белгия, в Тоскана близо до Флоренция, еврокомисарят разполага с лозя, чиято стойност не отговаря на данъчната му декларация!
В този изключително напрегнат за Евросъюза момент, председателят на Комисията – Жозе Мануел Барозо си изпусна нервите и хвърли камък в градината на Франция, който „галите” няма да забравят никога. Явно недоволен от общата европейска позиция, той нарече французите „реакционери”, неспособни да реформират социалната си система. Не само политиците, но и цялото френско общество, което счита, че социалната система на Франция е една от най-прогресивните в света, настъхна от неговите думи. Появиха се изисквания за извинение или оставка на Барозо. Медиите се надвесиха над неговата биография с такава ирония, на която само французите са способни. От горещ привърженик на Мао Дзе Дун в студентските си години, Барозо осъмва защитник на „глобалния капитализъм” без граници. През 2003 година, като министър-председател на Португалия, той организира на Асорските острови среща между Джорж Буш, Тони Блеар и Хосе Мария Аснар, на която се решава военната интервенция в Ирак. По каква случайност този политически опотюнист застава начело на Европейската комисия?
Още от самото създаване на Еврокомисията между Франция и Германия имаше неписано споразумение нейният председател да бъде някаква безлична фигура от втория ешалон на страните – членки. Председателят на Съвета на Европа е типичен пример. Докато Белгия се мъчеше от месеци да състави правителство, белгиецът Херман ван Ромпой „бе избран” на едно от ръководните места на Съюза. Една такава личност (или безличност) няма никога да създава главоболия на никого.
С Барозо нещата се оказаха доста по-сложни. В началото французите гласуваха за него, мислейки, че е по-добре начело на Комисията да има „франкофон”. По времето на Никола Саркози започна да става ясно, че на бившият португалски министър-председател не може да се разчита. Не защото Барозо защитаваше някаква оригинална позиция или идея по отношение на европейската конструкция или финансова политика. Съвсем не. Просто стана очевидно, че Барозо няма такава. Всеки път, когато положението ставаше „напечено”, Комисията и нейният председател, направо се „покриваха”. Френският президент беше този, който излетя за Москва през август 2008 година и предотврати наказателната експедиция на Путин в Грузия. По време на кризата, следствие на американските кредити „Subprimes”, отново Саркози се срещна с Барак Обама и го убеди държавите да спасят банките.
С голямо закъснение французите откриха, че председателят на Комисията говори едно, а прави друго. За тях Барозо е ветропоказателят, който обяснява, че вятърът се върти, а не самият той. На специална пресконференция в Страсбург, посветена на личността на Барозо, Коста Гаврас го обяви за „заплаха за европейското кино и култура”!
Истина е, че Франция едва ли ще влезе в обещания 3% дефицит. Необходимите реформи са болезнени и засягат най-вече държавната администрация. Броят на чиновниците е прекалено голям. Проблемът е, че първо в техните редици са избирателите на Оланд; и второ, че френският чиновник разполага със статут, който го прави недосегаем за уволнение. Той е чиновник до пенсия! Освен това, реформи във време на криза се правят – да, но с такт. „Катър на баир, не се шпори много, защото хвърля къчове”. В продължилата размяна на „любезности” между френските политици и Барозо бе поставен въпросът за легитимността както на Комисията, така и на нейният преседател.
Не е тайна, че никой от тях не е избиран. Всички те са назначени след продължителни пазарлъци на „високо ниво”, но пазарлъци все пак. И както при всеки човек, на който някой налага свиване на колана, така и френското общество постави въпроса: „Кои са тези и кой им дава правото да диктуват икономическата ни политика?!”. Именно поради назначенията, резултат на междуправителствени пазарлъци, правилникът бе променен и от догодина „Комисията” ще бъде избирана от Европарламента. Това означа, че Жозе Мануел Барозо приключва с европейската си кариера и трябва да си търси работа другаде. Според някои, той дори вече си е намерил. Дирекцията на НАТО му била по мярка. Тези нови професионални амбиции на португалеца обясняват в очите на мнозина откритите му проамерикански позиции в последно време.
Съвсем неочаквано, френската неприязън към Барозо и нескритите американски претенции, поставиха останалите членове на съюза пред ново изпитание. Американският хакер Едуард Сноуден хвърли такава бомба в отношенията на „атлантическия клуб”, че никой в настоящия момент не е в състояние да предвиди развитието й. Барак Обама на 19 май в реч пред Бранденбурската врата се опита да омаловажи задаващия се скандал. Джон Кери му се притече несръчно на помощ и за сетен път доказа липсата на американска дипломатичност, която е сравнима единствено с… руската. Подслушването било напълно нормално. То било част от борбата срещу терорирзма?! Чакайте бе момчета, ако в Европейската Комисия има терористи, защо мълчахте досега? Страната домакин на една от базите на NSA (National Security Agency) – Гернания се оказа подложена на наблюдение и подслушване наравно с Ирак, Саудитска Арабия и Китай! Между 10 и 60 милиона немски мейла на ден са чели и подреждали американските шпиони, приютени на немска територия. В съзнанието на германците изплува неприятният спомен за ЩАЗИ и Студената война.
Настоящите събития потвърждават завещаната от Митеран бдителност към интернет. Нож с две остриета, мрежата е способна както да разпространява сведения, така и да набира такива. Тя е с обратна връзка: да праща и да получавa. С огромен аванс пред другите страни, американците се оправдават с липсата на правила. Или: което не е забранено, е позволено! Това обяснение ме връща във времето, когато пресичах Тексас. Приятелят, който ме придружаваше, ми довери: „Най-богатите хора тук са тези, чиито деди са дошли с най-много тел…”. По много причини Европа не е и няма да бъде Америка. Обединена, тя разполага с 500 милионен пазар, от който американците не могат да се лишат в никакъв случай. Обидата, която нанесоха с подслушването на най-добрите си приятели, не е смъртоносна, но не може да остане без последствия.
Париж, 5.07.2013 г.
