Обичате ли да готвите? А да похапвате вкусно? Ето ви една вълшебна рецепта от съвременната българска кухня. Необходими продукти:
Взимате по 1 килограм от БСП и ГЕРБ, 2 чаени чаши ДПС, 1 чаена чаша АТАКА, по една супена лъжица НФСБ, СДС, ДСБ, 1 чаена лъжичка НДСВ. Смесвате всичко много добре. Ще се получи нещо хлъзгаво, мазно и не много приятно на вид. Но не се притеснявайте, още сте само в началото на рецептата.
От изключително значение за крайния резултат са подправките. Слагате от тях колкото се може повече. Без да ги жалите. Не си играйте на връзки, лъжици и чаши. Осигурете максимално количество наглост, алчност, човеконенавистност и лицемерие. Не ги режете нито на ситно, нито на едро. Добавете си ги така, както са си – уханни и пращящи от витамини и минерали. Разбъркайте. Не се изненадвайте, че в тази рецепта липсват сол, лук, чесън, черен и червен пипер, и други обичайни съставки. За да получите уникалния вкус, радост за всяко небце, следвайте точно указанията. Резултатът ви е гарантиран. Насладата е неизбежна.
След като сте разбъркали всичко до степен, че да не може да се различи кое какво е, слагате във фурната на 240˚С и печете 4 години. При поднасянето задължително гарнирате и обилно поливате с много усмивки, красиви думи и обещания. Няма значение какви са и що са, важното е да са много. Да се чувства изобилието.
Това е. Ще попитате кое му е вълшебното на рецептата?Най-обикновен бъркоч. Ха-ха-ха… Ето, точно в това е уловката. На пръв поглед помия, ама ефектът у всеки, който е вкусил от манджата, е различен. На тия, дето им викаме олигарси и местни феодали, това е любимият им специалитет. Поръчват си го за закуска, обяд и вечеря. Страшно им се услажда. Ммм, вкуснотия…, лапат без да спират. Сред обожателите на вълшебния микс са и едни много интересни същества. Пременени са в алени и черни тоги, с огромни ръкави, които са със специална кройка. Всичко, което не могат да погълнат на момента, си го крият за после. Тези си ги наричаме кривосъдници. Всъщност са големи лакомници и чревоугодници. И те нямат насищане. Гълтат от манджата и само я хвалят. Колко била вкусна, как хубаво им лягала на стомахчетата и дори не им образувала газове. Щастливи хора, паднали са си на оная работа.
Вълшебното на бъркоча е и в това, че като си го наготвите веднъж, си го консумирате дълго, поне 24 години. От време на време само го претопляте. Няма абсолютно никакво значение и ако размените някой от продуктите или не спазите пропорциите. Все същият фантастичен резултат ви очаква.
Има обаче и един мъничък недостатък. Не бива да давате да опитват от рецептата на тъй наречените обикновени български граждани. Направо е противопоказно. Последствията са трагични. Самоубийства, бягство от родната трапеза, трайни увреждания на джоба. Колкото повече ги хранят с манджата, толкова по-силно усещат глад, студ и липса на перспектива някога да се заситят. Буламачът е толкова отровен за обикновени хора, че в Близкия Изток го използват с по-голям успех от газ зарин.
Та така, това не е „Старинна рецепта за щастие по български”. Това е рецепта от съвременната българска кухня. Сладко ли ви е? Вкусно ли ви е?
.
Ивайло Зартов,
26 август 2013 г.
