Правителството на Орешарски за удивително кратко време успя да натвори толкова безобразия, че после може да ще бъдат нужни години, за да се оправят нещата. Стотиците назначени политически марионетки (най-вече от ДПС) са способни само на разсипия, кражба и разбиване на българската държавност. Всички са назначени без конкурс, много от тях са и без образование, да не говорим, че хал хабер си нямат за длъжността, на която са спуснати с парашут. Реваншизъм, лов на вещици и задръстване на бюрократичния апарат с търкачи на гащи и заплатаджии – това е всичко, което може да стори втората тройна, омразна все повече коалиция.
Освен това кабинетът Орешарски и сегашното парламентарно „мнозинство“, съставено от твърде нагли дори за българската действителност управленци, ще използва всички възможности, за да върне проектите „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Да не можем да се измъкнем от руската енергийна и финансова зависимост в бъдеще – и независимо какво правителство се състави после, ситуацията да е толкова компрометирана откъм договори и задължения, че никой да не може да управлява нормално. Те сега протакат нещата единствено и само, защото за съставяне на окончателните договори е нужно време, поне пет-шест месеца. След това могат и да подадат оставка, защото сривът, който следва, може да бъде наистина ужасен. Принципът, от който се води този кабинет и тези управляващи, е изтъркан и доста познат, но като нищо пак ще се повтори: „След нас ако ще и потоп!”.
Гнусните манипулации, актуални за 50-те години на миналия век, провокациите, безобразните лъжи и кражби показват, че БСП е партия, която трябва да бъде забранена със закон, като антинародна, вредна и открито враждебна на българската държава! А най-жалки са петдесетината папардаци и бабки от сформирания антипротест в София. Срещу ежедневно заплащане от 20-30 лева или от инфантилна носталгия, те висят по улиците с безумни лозунги: „Върнете ни социализма!”, без да си дават сметка, че именно върхушката на БСП им заграби градения с труд и пот живот, заводите, пристанищата, болниците и дори празните им мечти, трансформирайки в годините на прехода политическата си власт в икономическа и финансова.
Изтървем ли още месец-два апашите на наемника Орешарски обаче, ще стане още по-лошо. Което не значи да връщаме Борисов на власт, разбира се. Трябва да мислим как може да се оправи създадения безобразен батак, но първо е нужно да изхвърлим тези управленци от хранилката! Да очистим България от лъжливите и крадливи политици, министри, корумпирани съдии, ченгета и държавни търтеи.
.
Красимир Бачков
„Гнусните манипулации, актуални за 50-те години на миналия век, провокациите, безобразните лъжи и кражби показват, че БСП е партия, която трябва да бъде забранена със закон, като антинародна, вредна и открито враждебна на българската държава!“
Защо трябва юридически да се забранява нещо, което не съществува юридически?!
Хората са свикнали да робуват на плаващата на повърхността информация. Клишетата им се виждат най-подходящи както за ежедневна, така и за специална – по определен повод – употреба.
Автори (пък и читатели)!
Просто наберете http://iankov.info и кликнете върху рубриката „Няма такава партия!“ – за да разберете, защо не е необходимо да забраняваш нещо, което и без това не съществува – юридически, не фактически.
Друг е въпросът, че въобще сиамският близнак на демокрацията – политическите партии – са нещо, което е изобретено, за да служи на групови, а не на всеобщностни интереси. Партиите – каквито и да са проформа обявените им програмни намерения – имат всъщност едно интимно предназначение: да обслужат користните интереси на своите създатели, спонсори, гаранти, елити (и донякъде – на подкрепящата ги членска маса – но не и на симпатизантите).
Припомнете си кога България беше с най-високия си жизнен стандарт – на седмо място в Европа: 1939 г. Време, в което политическите партии със закон са поставени вън от лостовете на властта.
Това да ви подсказва нещо… особено на искрената част от днешните протести?
Или с наивната си искреност ще останете в групата на „полезните идиоти“ – според лапидарния израз на В.И. Ленин (Улянов)?
Ще кажете: „Това е констатация. Но има ли алтернатива?“
Има. Но никак не е елементарна, нито пък осъществима с магическа пръчка.
Първо. Преодоляване на Уинстън Спенсер Чърчиловата максима, че „Демокрацията не е съвършена, но нищо по-добро не е измеслено“.
Второ. Което е свързано с първото – отказ от системата на политическите партии – тези неизбежни търтеи на демокрацията.
Трето. По-скоро дори преди първото, макар и не непременно първо: преодоляване на модела „население-електорат“ по посока на Народ и Нация.
Четвърто. Узряване за идеята, че равното право („Равенство“) е съпроводено с адекватно нему задължение – винаги и във (за) всичко.
Пето. Констатиране, че от времето на Каин нещата в световен и местен мащаб не са се променили кардинално („Братство“).
Шесто. Разбиране, че Творецът е създал човека свободен, със свободна воля, но последният е предпочел да робува на долните си страсти („Свобода“), вместо да се покори на животворния закон на своя Създател.
Седмо. Свързано е с четвъртото изискване – правото ти на решаващ глас трябва да тежи толкова, колкото и твоят принос в общността – в противен случай е налице онова, което са нарекли „Равенство“, но то си е чиста проба „Еднаквост“.
Осмо. Не кради.
Девето. Във века на компютрите и Интернет не представлява непреодолима сложност вземането на важни решения за Народа, Нацията и тяхната държава непосредствено, без изкривяващата намеса на политически партии, винаги зависими от плутократични елити.
Десето. Което е и най-най-първо: Обърнете се към своя Творец, и Той ще се обърне към вас.
В противен случай всичките ви усилия ще бъдат всуе!