Не минава седмица, не минава дори и ден, без да бъдем информирани за поредната човешка трагедия. Било по телевизията или в някой новинарски сайт, ние прочитаме призиви, които провокират нашето човеколюбие и неизменно завършват с посочена банкова сметка или телефонен номер, където да изпратим SMS, за да подпомогнем лечението на някой страдалец, който няма как да събере нужните средства за скъпоструваща операция в чужбина.
Много често нуждаещите се от нашата подкрепа са малки деца, прекършени от лоша болест, чието излекуване се превръща в непосилно бреме за техните родители. И на тях не им остава нищо друго, освен да разчитат на човешкото съчувствие, състрадание и подкрепа.
Аз не зная доколко успешни са подетите кампании в медиите, макар да ми се иска всички те да успеят в благородните си каузи. Същевременно обаче в мен се надига един дълго натрупван гняв или по-скоро протест срещу непоносимото статукво, което гласи:
Бедни разчитат на бедни, за да решат тежък здравословен проблем в живота си!
Така ли трябва да бъде?
Това ли е единственото възможно статукво за проява на човеколюбие? Не е ли по-нормално бедните да разчитат на богатите? Не е ли редно именно хората, които имат много пари, да се отзовават на призивите за милосърдие? Табу ли е в България благотворителността на богатите? И докога те ще се радват на онзи медиен комфорт, който да следи лъскавите им изяви по балове, банкети, празненства и пиршества, а няма директно да бъдат провокирани с призиви за милосърдие и състрадание?
Голямо нещо ли е за един олигарх, който върти бизнес за милиони, да подпише един чек за двадесет или тридесет хиляди евро, когато залогът на този чек е спасяването на човешки живот?
Голям проблем ли е за един куп банкери, бизнесмени и търговци да изръсят дребните трохи от пищните си трапези, за да дадат шанс на страдалци, превърнали се на аутсайдери в този живот?
Голям проблем ли е първите сто милионера в България да основат Фонд за Милосърдие, отделяйки по десет процента от богатствата си, а средствата от този Фонд да се използват в случаите, когато се налагат скъпи операции в чужбина?
Или на богаташкия елит му е по-добре да остане необезпокояван с призиви за милосърдие?
Видели ли сте до днес кампания в медиите, която директно и поименно да призове знаковите милионери в България да проявят своето човеколюбие, а когато те откажат да го направят – публично да бъдат изобличени, че са им по-скъпи парите, отколкото човешкия живот?
Колко по-удобно е бедните да изтърсят и без това празния си финансов чувал, та с анонимните им дарения пак да се постигне ефектът, който търси призивът за човеколюбие! Не доказва ли всичко това, че богаташите са всъщност бедняци с много пари?
Бедняци защо? – ще попита някой.
Ами именно заради това, защото са изгубили всичката си възможна човещина, морал и доброта. Те са готови да пръскат стотици хиляди и милиони левове, за да демонстрират блясъка и величието си, та само и само да покажат гигантската разлика между техния стандарт на живот, сравнена с този на обикновените хора. Те ще си построят най-представителните вили и къщи, за да блеснат пред простолюдието с имотите си. Те ще си купят най-престижните марки автомобили, за да накарат зяпачите да хълцат от завист и съблазън. Те ще носят най-лъскавите и модерни дрехи на “Армани“, “Версаче“ и “Долче & Габана“, за да демонстрират битие, каквото сиромахът не може да мечтае даже в сънищата си. Те ще си реализират летните почивки по най-престижните курорти на Средиземноморската Ривиера и с удоволствие ще пръснат купища пари по реномираните казина. Те ще носят не евтини кварцови часовници за трийсетина лева, но скъпи ролекси за по двадесетина хиляди долара. При все, че времето ще протича по един и същи начин, както на техните швейцарски бижута, така и на най-обикновената евтинийка. А във всичкия им блясък и завидно благоденствие ще бъдат заровени не един, но десетки хиляди призиви за милосърдие и състрадание.
“Богатите също плачат…“ – имаше един такъв сериал преди време, с който се развенчаваше всичката суета, с която галениците на съдбата мислят, че могат да се опазят от нейните превратности.
Но въпросът не е дали богаташите плачат за личните си провали, а дали могат да се разплачат от докосването до човешка трагедия, в която бедността и мизерията са непреодолими бариери за щастливия й изход. Защото е страшно да останеш със сухи очи и тлъста банкова сметка, когато край теб в скотобойната на мизерията пропадат и си заминават страдалци в утрото на живота си. Със сигурност милионерът ще има оправданието си, че не е виновен за една или друга човешка трагедия. Със сигурност ще бръкне в душата си и ще извади сто мухлясали аргумента, че има правото да живее безоблачно живота си, понеже е спечелил честно парите си. Със сигурност ще си легне вечер под копринените завивки, а съвестта му няма да се измъчва, че някъде баща въздиша за момчето си, болно от множествена склероза, а майка пролива сълзите си, че няма как да плати скъпа операция за трансплантация на костен мозък на болното си от левкемия момиче.
Но нека ви кажа, приятели мои, че призивите за човеколюбие днес, ще се превърнат в чудовищни обвинения утре. Върху съвестите на всички тези богаташи, които днес се имат за света вода ненапита, ще се яви присъда, за която нито са мислили, нито са разсъждавали, нито на ум им е дохождала.
Това ще е присъдата, че са били зверове на сребролюбието, когато е трябвало да бъдат слуги на човеколюбието. Присъда за всичките пропуснати добрини, които е трябвало да сторят, за да имат очи да погледнат Твореца и Създателя. Присъда, за която Апостол Яков някога написа в посланието си:
„Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему…“ (Яков 4:17)
Премислете живота си, усърдни поклонници на парите!
Поставете делата си на точните везни на Истината, роби на сребролюбието!
Защото ако сиромахът от немотията си намира начин да покаже съпричастност към нечия трагедия, давайки последните си левчета за човеколюбие, то как да съпостави Господ неговата щедра мизерия с вашето оскъдно богатство? Не работите ли вие усърдно за една изострена скала в огнения ад и за една желязна верига, която сте направили с всичките си компромиси и беззакония?
Много е лесно да ме оборите с аргументите си – днес и сега, когато богатството е висока крепост в ума ви и заслепени не можете да прозрете последствията оттатък крепостта.
Много е лесно да ходите по път, който слиза с егоистична инерция надолу, а не въздига със саможертва нагоре.
Но идва миг, когато за всичко се плаща твърде висока цена! И за нищо на света аз не искам да платя вашата!
Ясен ВЕДРИН
