Вчера, 27 септември 2013 г., най-старото висше училище в България – Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза началото на 125-та си учебна година.
За първи път в историята на университета откриването на академичната година започна с празнично шествие на студенти и преподаватели. Ректорското ръководство, Академическият съвет и гости от академични и научни институции от България и чужбина, облечени в академични тоги и с ректорски регалии поднесоха цветя и венци пред паметниците на патрона на университета Св. Климент Охридски, на дарителите Евлоги и Христо Георгиеви и пред Паметника на Незнайния воин.
Тържественото начало на учебната година беше дадено пред катедралния храм „Св. Александър Невски“. При преминаването си покрай сградата на Народното събрание, студенти и преподаватели от СУ скандираха „Оставка”.
Ето извадки от речта на проф. Илчев пред събралото се множество на площада на храма „Св. Александър Невски“*
В началото на запомнящата си реч проф. Илчев направи кратка историческа ретроспекция и подчерта, че в първите години след Съединението грамотността на населението не е надхвърляла 5%. „През 1888 година първият университетски курс започна с 43-ма студенти – всичките мъже и всичките с мустаци“, подчерта той и припомни, че днес в университета учат към 24 000 студенти, а повече от половината от тях са жени.
От онази година насам „Алма Матер“ е дала на България повече от 260 000 бакалаври, магистри и доктори на науките, гордо заяви Илчев, след което се обърна към младите висшисти с пламенна и на моменти гневна реч.
„Влизате в университета в смутно време. Време, в което накъдето и да погледнем виждаме озъбени, зли, разкривени от взаимна омраза лица. Време, в което политиците с охота се кипрят на нашите тържества, но рядко ги има в нашия делник“, заяви ректорът на СУ.
По думите му днес е време, в което в България се откриват бинго зали, нощни заведения, по-рядко спортни зали, режат се лентички на магистрали, но за последния четвърт век никъде в страната не е вдигнат нов университетски корпус.
„Нови сгради за ГДБОП или ДАНС има, за университети – няма!“, възкликна Илчев и добави, че живеем във време, когато актьорите стават популярни не защото играят Хамлет, а защото играят в реклами или участват в „Биг Брадър“.
Живеем във време, в което политиците искат да ни убедят, че сме прости, за да могат да ни управляват по-лесно и да губим доверие в собствените си възможности, гневеше се професорът. „Време, в което леейки фрази за науката, те съумяха да прогонят десетки хиляди млади хора и да превърнат „чужбината“ в блян за много от тези, които са още тук“, добави той.
Днешните политици не обичат знаещите и можещите, защото им пречат. „Не се оставяйте да ви подведат! Ние искаме да сме знаещи и можещи“, разпалено обяви ректорът на СУ.
Според него днес е още и времето, в което „всички политически партии свалят звезди от небето за народа, но никак не трябва да им се вярва. Патриотизмът не е на мода, а е на мода да се ругае Родината, при това най-вече от онези, които не са сторили нищо за нея.
„Увещават ви, че живеете във време на негодници. Не им вярвайте, добрите хора винаги са били повече! Времето е ваше, не на олигарсите, мутрите и политиканите. Но за да бъде то наистина ваше, за него ще трябва да работите, а не да лежите по гръб“, посъветва Илчев първокурсниците.
„Днес, за нас вашите преподаватели и за вашите родители е празник на надеждата, защото университетът хвърля мост между времената и хвърля към едно по-добро и по-интелигентно време“, посочи Илчев и още веднъж припомни любимата си реплика, че се опитваме да постигнем европейско ниво на образование с африканско финансиране.
„Не искаме само дипломата да е ваша цел, защото печатници в България много“, продължи Илчев и призова младите да се стремят към качествено образование, като им посочи част от големия избор, който ще имат за бъдещето си развитие чрез Софийския университет.
Вие ставате студенти в университет, който вярва, че знанието прави силата и дава гаранция за свободата и независимостта на родината, добави той. „Влизате в университет, който напук на нихилизма опитва да остане социален и да ви учи да запазите чувствителността си към обществените недъзи“, продължи Илчев и бе категоричен, че ако се наложи студентите ще бъдат призовани да излязат на протест в защита на европейската наука чрез европейските програми и националния бюджет.
„Този университет традиционно е създавал и ще създава аристокрация на духа и интелекта. Рейтингите отчитат сухо, но ние ще се опитаме да изградим у вас личности. Такива, които без страх отстояват своето мнение, било то срещу управата на университета или оправията в обществото“, добави професорът.
По думите му властниците винаги са се клели в името на Софийския университет, но и винаги са се чувствали неудобно зад вратите му, защото е бил коректив и един от символите на интелектуалното несъгласие, чието изразители са студентите и преподавателите. „Започвате образованието си в университет, който винаги е вярвал в България, защото, ако тази вяра секне, ще си отидем всички ние!“, подчерта Илчев.
„Никога в публичното пространство не е имало протести против парите за образование. Против заплатите на депутатите и парите за подслушване – винаги“, настоя той. По думите му младото поколение иска морал от политиците, но не го вижда. Вместо промени вижда взаимни дребнави заяждания.
Не бива да махаме с ръка и да позволим на самодоволната простащина да победи, настоя професор Илчев и припомни думите на Цар Симеон Велики, който казва на патрона на Софийския Университет Св. Климент, че оттеглянето е само за недостойните.
„Нека бъдем достойни! Огледайте се и вижте колко сте. Силата е с вас! Силата да променим Родината си, не друг, а ние, заради всички нас“, завърши Илчев и припомни, че днешният празник не е само на Софийския университет, а на българския свободен интелект.
* Източник: News.bg
–––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: В момента в България има малко над 250 000 студенти и над 18 000 преподаватели, което е твърде голямо число, независимо че голям процент от около 65-те хиляди, завършващи тази година ученици, се насочват към учебни заведения в чужбина. Младежите у нас учат в 52 професионални направления с 600 специалности.
Слово на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф.Иван Илчев при откриването на 125-та академична година:
Уважаеми колеги,
Поздравявам Ви – вече сте част от колегията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“!
Преди 125 години съвсем близо до мястото, където сме сега, бе положено началото на българското висше образование.
Напомням. Това стана само десет години след Освободителната война. Когато бяха разрушени десетки и ограбени стотици училищни сгради. Но още в началото на 1879 г. в страната ни вече имаше над 1400 училища. А управата на изгорената доземи Стара Загора, одобрявайки плана на новия град, постанови приходите от 40 дюкяна в центъра да отиват за проектираните нови училища. Това стана само три години след като България води война в защита на Съединението.
Напомням, тогава грамотността не надхвърляше 5-6%, но управниците ни провиждаха в бъдещето. През 1888 г. първият университетски курс започна с 43 студенти, всичките мъже, всичките с мустаци. Сега в Университета учат към 24 хил. студенти. Повече от половината са дами. От 1888 г. насам Алма матер е дала на България повече от 270 000 бакалаври, магистри и доктори на науките. Повече от четвърт милион!
Уважаеми колеги, влизате в Университета в сложно време. Време, в което накъдето и да погледнем виждаме озъбени, зли, разкривени от взаимна омраза лица. Време, в което политиците с охота се кипрят на нашите тържества, но ги няма в нашия делник. Време, в което в България се откриват бинго зали, нощни заведения, по-рядко спортни зали, режат се лентички на магистрали, време, през което през последния четвърт век никъде в страната не е вдигнат нов университетски корпус.
Нови сгради за ГДБОП или ДАНС има, за университети – няма! Време, когато актьори стават популярни не защото играят Хамлет, а защото играят в реклами или в „Биг брадър“. Време, в което политиците безочливо искат да ни убедят, че сме прости, за да могат да ни управляват по-лесно, за да загубим доверие в собствените си възможности. Време, в което леейки елейни фрази за образованието и науката те съумяха да прогонят десетки хиляди млади хора и да превърнат „чужбината“ в блян за немалко от тези, които са още тук.
Чини ни се, че не обичат знаещите и можещите, защото им пречат. За да останат да квакат острастено в собственото си блато. Не се оставяйте да ви подведат. Ние искаме да сте знаещи и можещи. Време, в които всички политически партии ви свалят звезди от небето – вярвате ли им? Време, в което патриотизмът не е на мода – на мода е да се ругае родината. И най-стръвно го правят тези, които не са сторили нищо за нея.
Убеждават ви, че живеете във време на негодници. Не им вярвайте – добрите хора винаги са повече. Времето е Ваше – не на олигарсите, на мутрите и мутресите, не на политиканите, но за да бъде времето наистина ваше за него ще трябва да работите.
Днес за нас Вашите преподаватели, за Вашите родители и близки, за Вас самите е празник на надеждата! На одухотворената надежда. Защото Университетът хвърля мост между времената и гледа към едно по-добро и по-интелигентно време. И работи за него. Защото опитваме по думите на един скорошен министър на образованието да постигнем европейско ниво с африканско финансиране.
Защото не изчисляваме образованието само със сухото чаткане на зърната на сметалото. Ние не искаме само дипломата да е ваша цел. Щото печатници в България много и дипломи печатаме всякакви – стремете се към качествено образование, изисквайте качество от вашите преподаватели.
Уважаеми колеги, вие не само ставате студенти, Вие получавате свободен избор. На повече от 400 магистърски програми. На пет езика. Опитайте от всичко, което ви предлага Алма матер. От 16-те ни програми за съвместно обучение с чужди университети. От програмата „Еразъм“, в която можете да сравните представата си за света с реалността.
От концертите и изложбите на Културния център, от представленията на нашия театър, разходете се до Обсерваторията и погледнете звездите. Вижте пришълците от космоса и посетителите от миналото в нашите музеи. Трудете се и като магистри или докторанти може да стъпите в университетската база в Антарктида.
Разбира се, няма само да учите, но и ще се забавлявате. Така и трябва да бъде. Но човек се забавлява най-добре, когато не му тежат невзети изпити. Повярвайте ми. От опит го зная.
Уважаеми колеги, ставате студенти в университет, който вярва, че знанието прави силата. Че знанието и знаещите са гарант за свободата и независимостта на родината ни.
Уважаеми колеги, вие влизате в университет, който опитва да остане социален. Да ви учи да запазите чувствителността си към обществените недъзи.
Уважаеми колеги, вие прекрачвате прага на най-добрия в научните издирвания университет у нас. Ние, вашите преподаватели – нека използвам думите от песента на „Форинър“ сме blinded by science – „заслепени от науката“. И затова се борим така стръвно и ако се наложи ще ви призовем всички заедно да се вдигнем и да излезем на протест, за да защитим правото на европейска наука в оперативната програма за наука и образование и в националния бюджет, защото високата наука е гаранция за високо образование.
Пристъпвате прага на народен университет, който традиционно създава аристокрация на духа и интелекта и това е видно от рейтингите – и национални и международни. Алма матер е на първо място в тях, но те регистрират сухо само евентуалната ви полезност за обществото. А ние ще опитваме и дано успеем да ви възпитаме като личности, да изградим у вас, това, което по-мъдри наши съвременници наричаха култура на сърцето, култура на морал и култура на самостоятелно мислене.
Искаме да бъдете личности, които без страх отстояват справедливото си мнение било срещу университетската управа, било срещу оправията в обществото. Бъдете барометър на нашите грешки. Но не забравяйте, че право да иска има този, който дава.
Постъпвате в университет, в чието име властниците винаги са се клели и в който обикновено са се чувствали неудобно. Защото е бил коректив, защото е бил един от символите на интелектуалното несъгласие, а негови изразители сте вие студентите и преподавателите.
Вие започвате образованието си и надявам се ще го завършите успешно в Университет, който винаги е вярвал в България, защото ако тази вяра секне ще си отидем всички ние.
Само преди седмица празнувахме независимостта на България. Вие сте гарантите на тази независимост. Не тези които мрънкат по форумите и призовават да се напусне родината, а тези, които стискат зъби и правят това, което могат, за да стане родината ни по-добро място за живот и за мечти.
Уважаеми първокурсници, нека се поклоним пред българския народ. Никога в публичното пространство не е имало протести против харчовете за образование. Против заплатите на депутатите – винаги. Против парите за подслушване – винаги. Против парите за образование – никога. Защото изначално разбира, че това не е харч, а вложение в бъдещето. Ние в университетите сме в бизнеса на бъдещето.
Университетът и науката ни не се нуждаят от декларации за уважение в предизборни или юбилейни дни, а от признание и работа в следизборни и следюбилейни. България е страната, която започна късно самостоятелното си развитие на Балканите, но благодарение на прозорливостта на управниците си тридесетина години по-късно бе най-бързо развиващата се страна в региона. Имахме ли такива управници последните двайсетина години?
Младото поколение иска морал от политиците, но не го вижда, иска грижа за бъдещето, но не го вижда, иска да бъде включвано пълноценно в обществото, но не го вижда, иска да бъдат загърбвани нелепостите, но не го вижда. Вместо промени вижда взаимни дребнави заяждания.
Непрестанно повтарят, че държавата ни е малка. Но в областта на високото образование и науката няма малки, а успешни и неуспешни държави. Пожелавам ви да правите всичко по силите си, за да се наредим сред успешните.
Уморяваме се от неразбирането, отчайваме се, искаме да махнем с ръка, да позволим на самодоволната простащина да победи. А не бива. Така, както цар Симеон не позволява на нашия патрон уморения св. Климент да се оттегли. И му казва: „оттеглянето, мисля, е позволено само за недо¬стойните“.
Нека бъдем достойни.
Огледайте се и вижте колко сте. Силата е с вас. Силата да променим родината си. Не друг, а ние. Не в полза на тогоз или оногоз, а заради всички нас. Днешният ден не е празник само на Софийския университет – това е празник на българския свободен интелект. Във време на опростачване интелектът е пътеводна звезда. Същият този свободен интелект – обругаван, осмиван, пренебрегван, мачкан, стъпкван, та подири убежище в чужбина. Защото без той да се възроди, няма как ние да се възродим като нация.
Честит празник! Да живее България! На многая лета!