Написването на статията е провокирано от наблюдавания слабоефективен мениджмънт на отрасъла Науки и недопустимото нетърсене от властите на науките за ръководене на държавите и света.
Същност на знанията
Под термина „знания“, разбираме трудно разделимата смес от наука – истинни твърдения и ненаука – неистинни твърдения. Проблемът за разделянето на твърденията се усложнява от съществуването на верни (логично обосновани), но неистинни твърдения, съществуващи не само в религиозните мирогледи, но и във всички съвременни науки. Научните твърдения са резултати от научни дейности, информационни продукти, представени в знакова или образна форма, във вид на статии по теми и пакети от статии – списания, книги, карти. Научните продукти не се унищожават при потребяване или копиране, което поражда проблема за тяхното опазване от посегателства. Дейностите Изкуства и Забавления произвеждат информационни продукти, които предизвикват силни и търсени емоции. Информационните продукти от отраслите Обучения, Образования и Възпитания се формират в съзнанията на потребителите, именуват се духовни, защото се носят и от биопамети. При неползване те се самоунищожават, при ползване нарастват.
Родове и категории на научните продукти
Различават се четири рода научни продукти: факти, открития, теории, методи (дезинформативно именувани с термина технологии). По ефективността си методите се делят на три категории. Ефикасните технически или методни средства принадлежат на категорията „изобретения“. Научните изследвания са от видовете наблюдения, разследвания, експерименти. Те произвеждат съвкупности от факти (данни) – информационни суровини, анализите на които могат да доведат до открития или до формулиране на проблеми и хипотези. От истинните хипотези се изграждат теории. Теориите включват научни модели – средства за приближено прогнозиране развитието на природните и социалните процеси, и за намиране на стратегии за управление. Моделите са опростени образи на своите оригинали, генерират условни научни истини, но достатъчни за решаване на много проблеми и задачи. Адекватните научни теории генерират открития – безусловни научни истини. Примерно, Айнщайновата теория на относителността, генерирала теоретично откритието Е = m x c2. Методите имат вид на алгоритми, процедури и формули. Примерно, формули за пресмятане на пенсиите.
Държавите и народите задоволяват своите потребности от научни продукти чрез научен обмен, собствено производство или шпионаж. Мнозинството научни продукти се произвеждат надомно (ученият произвежда или оборва твърдения дори и на сън). Фактите, получавани чрез скъпа научна техника и консумативи, се произвеждат в лаборатории.
Мнозинството от научните продукти са копия на съществуващи или не съдържат приноси или информацията им не е уплътнена. Тези продукти създават илюзията, че количеството на научната информация е безбройно. В учебниците съществува объркване на понятията “количество информация” и “неочакваност на информацията”.
Научните продукти са информационни стоки с определени себестойности. Те се произвеждат по методи на отрасъла Науки. Част от тях се продават, част се даряват, част се засекретяват, откритията се защитават с авторски свидетелства, изобретенията се патентоват. Отрасълът Науки се субсидира от държавата.
Системата на науките
Съществуващият терминологичен хаос при именуването на науките, обърква учащите, но не притеснява слововедите. Използваният Десетичен класификатор на науките не отразява адекватно системата на съвременните науки. Това се прави от Адекватния класификатор на науките – АКН, който дефинира и класифицира еднородните науки, но не и комплексните – Информатика, География, Славистика и др.
Основното делене при АКН е на класовете: световни, исторически, абстрактни, методически. Следващо делене е на три класа, а те по на четири. Третото делене определя броя на еднородните науки – 48 = 4 х 3 х 4. Четвъртото делене определя 144-те поднауки на еднородните науки. Примерно, абстрактните науки се делят на класовете: природни, социални, когнитивни. Числово кодирани и информативно именувани чрез наставката “логия”, когнитивните науки са: 331 – Инфология, 332 – Филосология, 333 – Логикология, 334 – Матемология. Матемологията се дели на 3341 – Комбиваторика, 3342 – Диференциалика и 3343 – Стохастика.
Числовото кодиране е възможно до ниво теми. То дава възможност за намиране на информация по нейния код.
Най-полезни за обществата са Методическите науки, объркващо именувани Технологични. Класификацията им е определена от Адекватния класификатор на обществените дейности – АКОД и неговите шест нива: сектори, подсектори, отрасли, подотрасли, браншове, подбраншове. 36-те отрасъла определят рубриките на вестниците. Методическите науки се делят на класовете: производствени, сигурностни, ръководни. 12-те ръководни науки се делят на: нормативни – Законодателство, Правосъдие, Контролиране; организационни – Организиране, Информиране, Координиране; политически – Правозащити, Солидарности, Демокрации; икономически – Конкуриране, Финансиране, Икономизиране. Следващо делене са четирите класа – Ръководене на дружества (микрониво), на общини (мезониво), на държави (макрониво), на света (глобониво).
Проблеми на отрасъл Науки
Анализът показва, че причината за слабата ефективност – целева и икономическа на организациите на научните дейности, се корени в изграждането им, базирано на Десетичния класификатор на науките с неговото случайно делене на класовете науки на десет подкласа. При АКН науките се делят научно обосновано с ритъм четири-три.
– Научните институти, определени от АКН, водят борба с хаоса на научната информация, инвентаризират научната информация, формулират нерешените проблеми и задачи, провеждат конкурси за решаване и отговарят за ефективностите на ръководене на научните дейности от държавата. Техният брой е 12=4х3 , съответен на броя на подкласовете на основното делене – световни, исторически, абстрактни, методически. Институтите имат по четири секции с по три лаборатории. Секциите на природните науки са: Фигурология, Физикология, Химиология, Биология.
– Развитията на науките се тормозят от използвания метод за признаване на научни приноси или професионализъм на учените, базиран на рецензии, и вземащ решения от вида „да-не“ чрез процедурата вишегласие, която не игнорира неадекватните рецензии. Проблемът за признаване на научни приноси или професионализъм, е решен ефикасно от метода “Експертно оценяване с отпадане оценките на некомпетентните експерти”, даващ неоспорими шестобални числови оценки, доказвани чрез повторение на оценяването от друго жури. Оценките, съчетани с определен критерий, определят категория на професионализъм, а при няколко кандидата ги подреждат неоспоримо. Буди недоумение пренебрегването на този научен метод и от Нобеловия комитет.
– Развитията на всички науки се тормозят от бавните комуникации между учените чрез научни списания, при които времето от постъпване на статия в редакция до излизане от печат се измерва с години.
Броят на видовете научни списания – папки е определен от АКН и неговите науки – 36 световни, 36 исторически, 36 абстрактни, 36 методически. Списанията имат по три рубрики, съответни на първото делене на всяка наука. Статиите не се рецензират преди публикуване, хоноруват се само получилите признание за наличие на научен принос. Обемът на папките се определя от постъпилите статии за период от три месеца. Отделимостта на статиите позволява купуването им по избор. Веднага след редактирането статиите се публикуват в сайтовете на списанията. Тези списания са регистри на публикациите.
– Оптимално комуникиране и висока производителност на учените се постига само чрез членуване в клубове, информационно базирани на имеил адреси, функциониращи офлайн по специална процедура. В тези клубове всеки член, в удобно за него време, има право да предлага идеи за обсъждане от членове на клуба, които имат интерес към тях. Тези клубове са бъдещите генератори на качествени научни продукти.
– Науките за ръководене на държавите и света не се търсят от властващите и протестиращите. Те не осъзнават, че виновни за проблемите са конституциите, изработени според концепцията на Монтескьо за трите власти. АКН определя четири власти. Премиерът трябва да отговаря само за производствените отрасли, президентът – за отраслите на сигурността, а председателят на парламента – за ръководните отрасли.
Мнозинството от политиците не осъзнават, че нормативите – конституции, устави, закони, правилници, стандарти и пр., стратегиите и политиките са научни продукти, и трябва да се изработват чрез научни методи от компетентни хора. Сега се работи с обсъждания на проблемите, изобилстващи от неразбираеми, противоречиви, необосновани или недомислени мнения, отсявани чрез гласуване, а не чрез анализ и оценяване. Парламентите произвеждат недопустимо много недомислени нормативи, които още не влезли в сила се подлагат на изменения, ловко използвани от марионетки съветници и депутати, за вграждане на лобистки параграфи. Поради неспособност, представителните власти безнаказано отлагат правенето на реформи, въпреки че реформите са ръководните средства, хармонизиращи интересите на социалните групи, и изкореняващи причините за протести и неподчинения.
Повечето от правените с обсъждания политики и стратегии не решават, а задълбочават проблемите, подобно на недомислените закони..
Науката разрешава правенето на скъпи референдуми за приемане на конституции и изборни закони, другите допитвания до суверена се правят чрез социологически проучвания.
Поради пренебрегване на науката за ръководене, ООН е неспособна да хармонизира съжителството между етносите и нациите, допуска водене на кървави граждански и междудържавни войни, милиони бежанци. Съвета за сигурност търпи групи от държави да си присвояват негови правомощия и правомощия на международния съд.
Безпроблемност, трайност и ефективност на нормативите се постига само чрез въвеждане на нормални конкурси за тяхното изработване. Депутатите, Европарламентът, Общото събрание на ООН не правят, а приемат нормативите въз основа на експертни оценки.
Общото искане на протестиращите, формулирано с думата промяна, е удовлетворимо, ако се конкретизира до искане за научно ръководене на държавите и света, и се съчетае с мощен натиск от протестиращи и от гражданско неподчинение.
.
Венелин Чалъков
