Екоорганизации срещу “Дънди прешъс металс”

Материал на  Нashtag-bg.com

.

Сдружение “Коалиция за устойчиво развитие”, която събира в себе си множество малки неправителствени организации от цялата страна, разпространи до медиите писмо-анализ за работата на “Дънди прешъс металс” в Челопеч. От организацията публикуват имената на зависимите от златодобивната компания фигури, като остро възразяват срещу беззаконието и “престъпните схеми”, с които се е оплела компанията.

От сдружението съобщават, че канадската компания нарушава всички екологични стандарти, но понеже има редица фигури на властови позиции, които защитават интересите на инвеститора, това не се чува. От “Коалиция за устойчиво развитие” дават пример с това, че при сигнал към МОСВ екоинспекциите, водени от Николай Кенанов, чиято съпруга издава списание, финансирано от “Дънди”, винаги пристигат със закъснение и в “удобно  за компанията време” и респективно замерванията им не засичат нищо. Освен това експертите от различни университети, които анализират обстановката на място, също са в пряка зависимост от канадската компания, която финансира учебните им заведения. Целият текст на скандалното изявление можете да намерите по-долу.

Уважаеми дами и господа,

Добивът  на подземни богатства според  конвенции, по които България е страна, и според директиви на ЕС, където България е страна-член, и според националното законодателство, изисква чрез нарочни процедури съгласуване на интересите между администрация, бизнес и граждани, така че осъществяването му да не се прави за сметка на живота, здравето, правата и собствеността на местното население, нито пък на целостта на природата и градската среда. Обратна е лошата бизнеспрактика при добива на благородни метали от канадската  фирма „Дънди Прешъс Металс” в мина Челопеч, където с помощта на престъпна схема, заобикаляне на закона, нерегламентиран лобизъм, корупция и конфликт на интереси е установен контрол върху държавна администрация, местни власти, научни среди, медии, НПО, синдикати и работодателски камари и с цел безконтролна печалба ненаказано се унищожават здравето, живота, градската и околната среда в няколко български общини – Челопеч, Чавдар, Златица, Пирдоп, Панагюрище, Ихтиман, Лесичово и др. Примерите за  наличието и дейността на престъпни кръгове могат да започнат със задкулисните взаимодействия на  „Дънди” с държавната екоинспекция и с  админстративния съд. При подаване на сигнали от потърпевши за извършено от рудник Челопеч замърсяване и щети върху хора, природа, имоти и градска среда, МОСВ извършва контролирани проверки чрез структурите си ИАОС и РИОСВ-София. Проверките се правят не в момента на аварията,  а в избрано  от рудника време и място, когато от няколко дни не са се извършвали взривове и обрушаване и няма вредни влияния върху компонентите въздух, почви и води. Протоколите от проверките се пишат под указанията на специален пратеник на МОСВ, наречен координатор – Николай Кенанов. Съпругата му – Дани Кенанова, издава списание „Екология 21”, отличаващо се с уводни статии на екоминистъра, а същото това списание се издържа от „Дънди”. Реклама, пи ар или положителни „експертизи” за дейността на канадската фирма в това списание прави Мария Златева, която сама се представя за професор и доктор, какъвто не е, но получава канадски долари от списанието и оценява като екологосъобразна практиката на „Дънди” във Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ, където е назначена от екоминистъра да представлява българските НПО.  Ако гражданите продължат да недоволстват и атакуват актове на МОСВ за положителен ДОВОС и ОС на дейности на „Дънди” пред Административния съд, идва ред на втория защитен вал на преторианската гвардия – пред съда се явяват адвокатите от кантора „Сиела”, които едновременно защитават и съгрешилия оператор „Дънди” и служебните лица, издали актовете на държавния орган МОСВ, подкрепящо „Дънди”. Авторът на АПК проф. Кино Лазаров, духовен гуру на всички съдии и съдийки от ВАС, и таен консултант до ден днешен при писането на всички по завързани административни съдебни решения,  отпечатва учебниците си за студенти в издателството на собственика на „Сиела” Иван Тодоров /и той вече професор по административно право, доскоро само адвокат и съдружник на Илия Павлов/, а синът му – Николай Кинов Лазаров, млад адвокат, работи /естествено!/ за „Сиела”, като  при дела на кантората си  във ВАС  носи много поздрави на съда от баща си /а може би и решения/. Ако се стигне до вещи лица в хода на дела, заведени срещу манипулациите на МОСВ и „Дънди”, се появяват доценти и професори от МГУ или ВХТИ – университети, спонсорирани от „Дънди” и вероятни участници в колективите за изготвянето на екооценки на канадците. Ако пострадалото от „Дънди” местно население удари на камък в екологията и в съда в София, не му остава друго и тръгне да се жалва на  кмета си  и на общинския съвет, за  кмет на община Челопеч ще се сблъска с  Алекси Кесяков, син на Иван Кесяков, последния директор на рудника, преди да го приватизира в полза на „Дънди” заедно с Александър Божков и Иван Костов. Семейство Кесякови има фирма, доставяща вар и наета от „Дънди” за потискане на арсена в хвостохранилището на рудника. Това е вечен бизнес,  тази дейност трябва да се извършва, дори когато добивът бъде прекратен. Потърпевшите от канадския инвеститор им съграждани дори и да отидат при председателя на Общинския съвет, пак ще срещнат който трябва – там стои на пост Наско Фотев, бивш профпредседател на „Подкрепа” в рудника, който за добра служба на чорбаджията и срещу наемните работници, е издигнат в ранг на шеф на Общинския съвет. Всъщност целият Общински съвет се състои от личности, които или работят в рудника, или имат договори за външни доставчици с рудника. Ако ощетените от рудника граждани са от Карлиево, а не от Челопеч и в Карлиево ги чака същото. Как да се оплачеш на кмета, че те  застрашава праха и отровите от хвостохранилището  на „Дънди” в с. Карлиево, като  кмета – Иван Иванов, пак е бивш директор на рудник Челопеч, а сега „благоустроява” най-засегнатото от утайки населено място Карлиево чрез дарения от „Дънди”. Когато през 2012 г. местните жители и граждански организации се оплакаха от МОСВ, че толерира „Дънди”, и  позволява на фирмата да работи без екоразрешителни, в защита на „Дънди” още на същия ден няколко работодателски организации, финансирани и управлявани от „Дънди” се противопоставиха на екоорганизациите, защитаващи местното население, а контролираните, платени и управлявани от „Дънди” български национално представени синдикати организираха протест срещу екоорганизациите и местното население. Говори се, че тези отношения се разпростират и в политиката, с политическите партии  и срещу спонсориране на управляващите „Дънди” получава подкрепа от властта. За посредници в тези отношения се сочат Кирил Добрев от БСП и Емил Димитров от ГЕРБ. За лобисти пред висшата администрацията се споменават Соломон Паси, бивш външен министър, Самуел Леви, бивш служител от кабинета на министъра на ОСВ, Виктор Меламед, известен като говорител на „Зееви груп” и приватизатор на авиокомпания „Балкан”,  Дияна Пазаитова, служител в международна лобистна фирма, Евдокия Манева, бивш екоминистър, бивш депутат, бивш зам.-екоминистър, Ваня Григорова, бивш директор в МОСВ, бивш директор на Минната камара, доминирана от шефа на „Дънди” Алекс Нестор, Иво Прокопиев, шеф на КРИБ, почетен консул на Канада в България. За  автор на екологичните схеми, заобикалящи закона, се смята професорът от ВХТИ Иван Домбалов, носител на Димитровска награда,  ръководител на колективът-монополист за ДОВОС пред ВЕЕС на МОСВ, баща на юридическия шеф на „Дънди” Петя Домбалова. В медийното отразяване  посредниците за добро обществено мнение за „Дънди” са Валя Ахчиева-БНТ,  Вяра Анкова-БНТ, Цветанка Ризова – НТВ, Вера Джамбазова, собственик на  пи ар фирма „Ориндж”, Димитър Найденов, преподавател по журналистика в Софийски университет и една шепа местни медии от Средногорието. Чрез Ейдриан Голдстоун, директор на „Дънди”, е осигурена комфортна  среда в европейската публична администрация, там са лобирани Зеления интернационал, Зелените в европарламента, Гринпийс и Фонд за дивата природа и никоя гражданска петиция не прехвърля границите на любезно-бюрократичния отговор и пращането и за зелен хайвер.

Нито един от упоменатите лобисти, много от които длъжностни лица, няма деклариран произход и размер на средства, получени от „Дънди”, докато защитава дейността и името на „Дънди” в държавни институции и общински администрации, като ангажира общественото мнение от екрана на държавни и частни медии за  „отговорността към обществото”, с която работи „Дънди” в България, или когато защитава тезите на „добрите” практики на „Дънди” в съда или пред органите на ЕК. Активността на тези лобисти стигна напоследък дотам, че внесоха проект на канадската компания „Дънди” за Минна стратегия на Р. България от името на Българската минна камара, с искане да се превърне в проект на МИЕТ и да се одобри от МС за изпълнение. В първа точка на този проект за стратегия се каза: „България е минна държава”, което би сложило кръст на туризма и 4 млрд. евро годишен приход  от лятното Черноморие в България, за да може „Дънди” да копае и печели още повече в България.

Ето какви са истинската картина и последствията от дейността на „Дънди” в България от нерегламентирането лобиране  за сметка на местните общности, природата, околната среда, частната, общинската и държавната собственост на територията на добива на медно-златни руди в рудник Челопеч:

1. „Дънди” – най-печелившата и най-замърсяващата компания в България работи без ОВОС и комплексно разрешително. МОСВ заобикаля закона за задължителна оценка на въздействието, като твърди, че „Дънди” изпълнява стар проект на НИПРОРУДА от 1988  г. с подписа на зам.-министъра Евдокия Манева.

2. „Дънди” продължава да доставя концентрат за преработка на  „Аурубис” АД-Пирдоп, макар да има забрана за работа с арсенов концентрат в страните от ЕС, без да бъде санкциониран за това от здравен инспекторат, екологичен инспекторат и др.

3. „Дънди” лъже обществеността, че не зауства отпадни води в р. Тополница, макар да има за това актове и наложени глоби. Това замърсяване на р.Тополница засяга няколко общини, няколко селищни системи, трови река Марица и съдейства за трансгранично замърсяване в Гърция и Турция.

4. „Дънди” депонира концентрат, съдържащ арсен и тежки метали в незаконен открит склад, който няма ОВОС и строителни книжа. След сигнал на НПО, нито ДНСК, нито МОСВ, нито МЗ, нито МИЕТ, нито МТСП правят постъпки за спиране работата на склада, закриването му и построяването на нов според изискванията.

5. „Дънди” е изградил и ползва 10 г. без наем разтоварище на пътническа ж.п. гара Златица за товарно-разтоварни работи на концентрат на открито, при доказани вредни въздействия за гражданите, градската среда, железопътната инфраструктура. При констатирането на нарушението след сигнал на граждани, фирмата не е наказана и не е принудена да преустанови дейността и да компенсира пострадалите. В момента отново без оценка за въздействие и обществено обсъждане, в Челопеч е построено ново открито ж.п. разтоварище за арсенов концентрат.

6. „Дънди” не е била и не е подложена на контрол върху работата с взривни вещества, както това е станало с останалите мини и кариери, ползващи взривни вещества. Това създава потенциална опасност за работещите  и местното население и повдига въпроса за липсата на валидност на правилата за защита на конкуренцията.

7. „Дънди” предизвиква пропадания в околностите на мината, на терени, които не са нейна собственост, сред които има пасбища, ползвани от месното население, свети места, културно исторически ценности, три параклиса,  както  и път към частни имоти, които  незаконно са преградени и затворени от мината за хората, без правно основание.

8. „Дънди” не спазва закона и го заобикаля, като наема на работа чуждестранни специалисти с туристически визи, като задължава работниците си при трудови злополуки да ги регистрират в болницата като битови. „Дънди” се подозира в манипулиране на  поземлените комисии с цел приобретяване на частни и общински  имоти в близост до мината и хвостохранилището.

9. „Дънди” подкупва представители на местни власти и сидикати, научен сектор, вещи лица, осигурява си предимство чрез конфликт на интереси, предоставяне на обществени поръчки, назначения, с което дискриминира останалите участници в икономическия и социален живот, които са критично настроени или конкурентни на нейната дейност. Създава престъпно лоби в съдебната система, в МОСВ, МТСП, МЗ, научен сектор, образование, местна власт, социални партньори – работодателски и синдикални организации.

10. Държавата позволява на „Дънди” безнаказано нарушаване на  частна собственост с взривна вълна, вибрации и вредни емисии от вентилацията на подземния рудник в кв. „Горна махала” – Челопеч.

11. Държавата си затваря очите през факта, че „Дънди” разрушава обществена инфраструктура и  градска среда – 60 тонни камиони разрушават улици от общинска и национална пътна мрежа, строени с общински, национални и европейски средства,  без компенсация и възстановяване. Нарушават се правилата за движение по пътищата и се замърсяват с опасни отпадъци, пълни с тежки метали.

12. Държавата не забелязва неспазване и неизпълнение на годишен инженерен план, с което се осъществява заобикаляне на закона, надуване на разходите и увеличаване на недекларираната печалба на „Дънди”.

13. Държавата поема ангажимент пред местните общности да разреши инвестицията, ако тя се контролира за безопасност от Обществено-контролен съвет, който да следи влиянието върху хора, природа и градска среда. Такъв и досега не действа. МОСВ представя в МС неистинска информация , че такъв съвет работи, с подписа на зам.-министър Е.Манева.

14. Държавата организира и участва в извършване на контролирани проверки на безопасни  условия на труд, поискани от „Дънди”.

15. Държавата организира и участва в контролирани проверки на вредни въздействие върху хора, природа и околна среда от емисии на рудника, които „Дънди” си е поръчал.

16. Държавата не измерва количеството и качеството на концентрата, деклариран от „Дънди” като добит при изпълнение на концесията, пред  Дирекция „Подземни богатства”, „Концесии” и МИЕТ. Допуска деклариране на по-малки количества добит концентрат и недеклариране в състава му на други ценни метали, извън тези, предмет на концесията, което е контрабанден износ на национално богатство.

17. Държавата допуска консумирането на  практика на конфликт на интереси, 2/3 от общинските съветници на Чавдар, Златица, Челопеч и др. са на свързани лица с „Дънди”, което позволява комфорт при разполагане на инвестицията и неглижиране на претенциите на местното население.

18. Държавата и „Дънди” продължават да отказват на местното население да финансират и осъществят актуално изследване на хората, почвите и водите за наличие на арсен и тежки метали от независими лаборатории и експерти, одобрени от гражданите и техните организации.

Много скоро, до година-две, добивът на „Дънди” в мина Челопеч ще приключи заради намалена ефективност при по-ниско съдържание на злато в периферията на златната жила. По силата на сключените договори с българската държава канадската компания няма ангажимент да изгради и поддържа пречиствателно съоръжение за потискане на арсена и сярната киселина, които извират от огромния подземен рудник. /Някой трябва да е отговорен за това!/ Държавата няма планирани средства за възстановяване и рекултивация на рудника след преустановяване на експлоатацията му. /Някой трябва да е отговорен за това!/ Неизбежна е екологичната катастрофа, но тя няма да е  в района, няма да е локална – за няколко хиляди местни жители и техните имоти, а ще се превърне в национален и трансграничен проблем с водите, които чрез река Тополница ще поразят цялата територия на страната, а чрез р. Марица – може би и целия Балкански полуостров. Подобни притеснения предизвикаха неотдавна решителни мерки на държавата и силите на реда и закона в  Румъния, където подобна канадска фирма безконтролно добива златна руда в мина Рошия Монтана за сметка на здравето на местното население, природата и  инфраструктурата в северната ни съседка. Настояваме за спешен контрол и спешни мерки  и  за да не се повтори в България унгарската трагедия с разлива на токсични утайки в гр. Айка и р. Дунав от 2010 г. Още повече, че в плановете на канадската компания присъства намерението да складира в изоставените рудници с цел печалба втечнен въглероден диоксид, получен при изгарянето на въглища от ТЕЦ-овете, както и да разпечатят за повторен добив урановите мини в България, закрити някога и запазени за канадците от Иван Костов и Евдокия Манева.

Тази петиция е подписана след дългогодишни опити за диалог с  българския мениджмънт на „Дънди”, след изпратени десетки молби и предложения до Борда директорите в Торонто, както и до акционерите на „Дънди” за възстановяване на нарушени права на граждани, след искания до Американското и Канадското посолства за прилагането на добра бизнес практика от „Дънди” с екологична, социална и корпоративна отговорност в България, като в страна-членка на ЕС. Вместо това, регистрираме натиск върху активистите ни, подготвящи публицистичен филм за вредните въздействия в Челопеч; заплашени симпатизанти заради подадени сигнали за производствени аварии на „Дънди” до Зелен телефон; запалени коли на активисти заради искане за оценка на въздействието и здравен скрининг; публикувани клевети в медии, платени от „Дънди”, в които ръководителите на екологични и граждански сдружения са наречени рекетьори, екологични терористи, врагове на бизнеса и минната индустрия. Няколко самосъздали се граждански комитета за защита на правата и интересите в Челопеч и околността са разтурени от „Дънди”, лидерите им са уволнени от работа,  прогонени са и изселени от общината, членовете на комитетите са заставени да се откажат от подписите и волеизявленията си, че искат извинения и компенсации от инвеститора за разрушените си домове и порутените улици. Рекордното поскъпване на благородните метали през последните години позволява на некоректния канадски инвеститор с политиката на моркова и тоягата да прави все повече каквото си иска на територията на нашата страна, като че ли е държава в държавата или в Челопеч има установена канадска автономия. Това е твърде демотивиращо за нас и сънародниците ни на фона на небивалото обедняване, икономическата и социална криза, и само силата на закона може да го пребори.

Дончо Иванов,

председател на Коалиция за устойчиво развитие