Днес в Националната ни говорилня се разигра поредната „Шашма пер ла публика”, или както казва всенародния ни умник – „Шменти капели”. Бяхме свидетели на повсеместно партийно, дали не и олигархично „покаяние”, спрямо освирепелия от безработица, немотия, глад, данъци, акцизи, кредити, такси и всякакви налози български народ. Като спящия Гъливер, овързан и омаломощен, от хитрите партийни и евробюрократични лилипути. Досега пеещи, като сирените на Одисей оглушителни, хипнотизиращи дитирамби за светлото му капиталистически бъдеще и обрали го до шушка по време на транса. Но народа, пробуждайки се и осъзнавайки се, е с реалната перспектива да ги помете от раз.
Отчитайки тази вероятност, с присъщия си тепегьозлък ни поднасят проект за „Декларация на националните приоритети и задачи на 42-то Народно събрание”. Като такива в нея са предложени прекъсването на порочните зависимости между бизнес и политика, за отстояване на обществените и националните интереси, както и за защита на българските производители от нелоялна конкуренция и на потребителите за предотвратяване на злоупотребите с монополно положение и поддържането на картели. Според левицата парламентът трябва да се съсредоточи и върху ускореното икономическо развитие, изработване на нова индустриална политика и разкриването на нови работни места. Стимулиране на различните сектори в земеделието и опазване на уникалната българска природа – земя, гори, води, бе поискано от парламентарната трибуна. Според левицата депутатите трябва да се съсредоточат и върху намаляване на бедността и неравенствата, както и нарастване на грамотността и степента на образованост.
И се питаме. Да повярваме ли за пореден път на тези, които, явно или потайно, продаваха за жълти стотинки, срещу щедри комисионни националните ни богатства, които предадоха в ръцете на чужденци естествените държавни монополи, от които да се издържа държавата, които съсипаха българската промишленост и селско стопанство? Тези, които направиха професията „политик” най-доходоносна и същевременно най-омразна. Издействали си със закон давност и ненаказуемост за извършените спрямо народа престъпления.
И докато с високопарни изказвания, управляващите се мъчеха да убедят опозицията да се присъедини към поредната им демагогия, напълно естествено се разигра чисто нашенския етюд на баснята „Орел, рак и щука”. Последваха взаимни обвинения, кой какво не е свършил и какви поразии е направил по време на управлението си. Представителите на различните олигархични кланове кръстосаха театрално затъпените си шпаги в „смъртоносен” идеологически двубой с предизвестен миролюбив край. А именно – отлагане приемането на декларацията, за да се даде време за осмислянето и приемането й с консенсус.
Но, както виждаме от нашите ученици на Макиавели, политиката няма нищо общо с морала. Който управлява, прибягва до хитрост и лицемерие. Най-големите човешки добродетели – откровеност и честност, в политиката са пороци, смъкващи управляващите от властта. Хитростта и лицемерието са правило за всички управляващи. За това способства неизтощимата подлост, с която пълзят пред силата. Безпощадни към прегрешенията на нямащите и снизходителни към престъпленията на властващите и богатите. Роптаещи срещу противоречията на демокрацията и търпеливи до мъченичество пред едноличния деспотизъм. Неуморимите бърборковци превърнаха заседанията на парламента в ораторски състезания, вместо да предлагат прости, смислени и изпълними неща. Във всички времена словото се е приемало и за дело. По тази причина, безкритично всичко се приема на вяра, без да се следи за изпълнение на казаното, от което винаги се възползват. За да се завладее общественото мнение, то се поставя в недоумение, като от разни страни се изразяват противоречиви тези, в чийто лабиринт се губи смисълът. От това печелят политиците, за да наложат техните позиции. Ярък пример бе говорилнята след февруарските бунтове по всички медии, когато провалени и продажни политици, политолози, социолози, антрополози и всякакви анусолози, даваха рецепти за „оправяне” на забърканите лично или с тяхна помощ безобразия.
Всички така наречени „права” на народа съществуват само като отвлечени идеи, които на практика не се осъществяват. Каква полза има от политиците, от празни дърдорковци и приспиващите го медии, бълващи глупости пролетаризираният труженик, потънал в грижи за участта си, щом му се подхвърлят само трохи от трапезата на властващите, в замяна на неговия глас, в полза на техните представители. Либералните права за бедняка са горчива ирония, защото ежедневният непосилен труд и мястото му в обществото не му дават възможност истински да се ползва от тях. Гладът и зависимостта от капитала създава права от негова страна над трудещите се, по-сигурни от всяка власт. Чрез нуждата и раждащата се от нея робска зависимост се създават и движат на принципа „Разделяй и владей” противостоящи масови движения и демонстрации, участващите в които са често несъзнателни марионетки. Умишлено се създава хаос, в който никой не е в състояние да се организира, вследствие на което хората престават да се разбират един с друг. По този начин се сеят раздори, разделят се всички обществени сили и се парализирала всяка полезна инициатива.
И така… Ще позволим ли и този път на политиците, за кой ли път, да ни измамят с поредната си програма, неподкрепена с конкретност и ресурси, и целяща продължаване на измамническата им симбиоза?
.
Светослав Атаджанов
