Днес на 84-годишна възраст след продължително боледуване е починал големият български кинорежисьор и сценарист Рангел Вълчанов (1928-2013).
.
Рангел Вълчанов е роден на 10 октомври 1928 г. Завършил е театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1953). От 1952 г. започва работа в Студията за игрални филми „Бояна“. До началото на 70-те години прави няколко ярки филма. „На малкия остров“ (1958) му донася втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн. „Слънцето и сянката“ (1962) е отличен в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан. Запомнящи са лентите „Инспекторът и нощта“ (1963) и особено „Вълчицата“ (1965). Следва „Пътешествие между два бряга“ – (1967). Между 1970 и 1972 г. – работи в Чехословакия, където прави „Лице под маска“ и „Шанс“. Следват „Бягство в Ропотамо“ – (1973), „Следователят и гората“ (1976), „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979), „Последни желания“ (1982), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ (1989), „Немирната птица любов“ (1990), „Фатална нежност“ (1993), „А днес накъде?“ (2007).
Вълчанов се е снимал и като актьор. Още през 1956 г. той играе в „Две победи“, по-късно в „Езоп“(1970), в „Рапсодия в бяло“ (2002), в „Откраднати очи“ (2005) и в „Раци“ (2009). През 1995 г. Рангел Вълчанов е обявен от кинематографичната общност за режисьор № 1 на България за ХХ век.
––––––––––––––––––––––––––––––––-
.
Откъс от поема на Миряна Башева, посветена на Рангел Вълчанов
…Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив…
Напротив – казвам (с много, много обич]
– ех, имаше си недобри черти…
Една добра на лоши сто да смятам –
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!
И после… Знаеш по-добре от мене…
И аз ще легна тука – някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам – ти отново ще поникнеш!
От кал… от прах… от кости…
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
„Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!“
Ще бъде ден, каквито рядко има –
горещ, ала прохладен летен ден…
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път – пак – ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж…
Лъготиш: „Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди…“
Ах, мое скъпо древно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък… Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега…
Пази се – долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.
.
––––––––––––––––––––––
Откъсът от поемата е публикуван във в. „24 часа“ и се разпространява, освен това, във Фейсбук, сред приятели и почитатели на отишлия си днес голям български режисьор.
СВЕТЛА МУ ПАМЕТ И ОТ НАС!
.
