Историята като фарс
Ето отговорите на няколко въпроса, които сигурно вече си задавате.
Много или малко бяха хората на протеста?
Според мен достатъчно. Толкова, колкото да покажат на управляващите какво ги чака още през идните дни.
Какво се случи към 11 часа в градинката между парламента и Софийския университет?
Като очевидец твърдя: нескопосан опит на набързо събраната и зле организирана шпиц-команда на пожарникаря да повтори 10 януари 1997 г. При това с издайнически скандирания на името Бойково.
Поради брадатия ми вид и винаги странно и неизвестно откъде позната физиономия, един от редниците дори ме дръпна свойски настрани. И полюбопитства за мнението ми: дали няма да е по-добре да пробием шпилара малко по-долу и отстрани на парламента, защото бил по-рехав.
Трябва ли да се хабим заради контрапротеста?
Твърдо не. Напротив. Той е ясна индикация, че умират от страх. Освен това контрите следобед ще се качат на автобусите и ще оставят партайгеносетата си на вълците. Ха-ха, на лумпените исках да кажа.
И последно – крайно време е, освен партийните знамена, да бъдат забранени и табелите с градовете Дупница, Кюстендил и пр. – иначе хубави български градове. С тези табели след протеста ще вземат да ги объркат някъде с тези от контрапротеста. И сетне Бойко ще се оплаква от приятелския огън.
.
Пламен Даракчиев