В Германия след края на ВСВ се разработва специална изборна система с цел да се съчетаят предимствата на пропорционалните и мажоритарните системи. Системата се характеризира със следните особености.
1. Тя е пропорционална система, при която общият брой мандати на всяка партия, прескочила изборната бариера, се определя (приблизително) пропорционално на броя на получените от партията гласове.
2. Половината от мандатите се персонифицира по мажоритарен начин чрез избори в едномандатни изборни райони (ЕИР) в един тур с относително мнозинство.
3. Възможно е в някои случаи в парламента да се изберат депутати над определения предварително брой.
Така броят на мандатите на партиите на национално ниво се определя пропорционално, половината мандати се персонифицират мажоритарно, а парламентът е с променлив по численост състав.
По-долу е представен вариант на тази система, съобразен с българската конституция, който в частност не изисква промяна в броя на народните представители (240 за ОНС и 400 за ВНС).
Чл. 1. (1) В изборите за народни представители участват партии и коалиции (накратко партии) и независими кандидати.
Чл. 2. (1) Страната се разделя на 31 многомандатни изборни района (МИР) и на 120 (респ. 200) ЕИР.
(2) Всеки МИР включва цяло число ЕИР.
(3) ЕИР се избират с приблизително еднакво население в МИР.
Чл. 3. (1) Избирателят в страната има два гласа: един глас за мажоритарен кандидат (накратко мажоритарен глас) и един глас за партия (накратко партиен глас).
(2) Избирател може да гласува за дадена партия и за кандидат от друга партия.
Чл. 4. (1) В страната се гласува с интегрална бюлетина, разделена на лява и дясна части с вертикална линия.
(2) В лявата част на бюлетината са посочени имената на партийните кандидати в ЕИР, а в дясната част срещу тях са дадени наименованията на съответните партии, подредени по жребий.
(3) Най-долу в лявата част на бюлетината са дадени имената на независимите кандидати, подредени по жребий, срещу които в дясната част пише „независим”.
(4) Пред името на всеки кандидат и пред наименованиято на всяка партия има квадратче за отбелязване на избора.
(5) Гласува се със знак „Х”.
Чл. 5. (1) Когато избирател гласува за независим кандидат, той не може да гласува за партия.
(2) Когато избирател е гласувал за независим кандидат и за партия, гласът му за партия е недействителен (вариант: гласът му за независимия кандидат е недействителен).
Чл. 6. (1) Избирателят в чужбина има един партиен глас.
(2) Бюлетината за гласуване в чужбина е интегрална и в нея има само наименования на партии и квадратчета за гласуване със знак „Х”.
Чл. 7. (1) Във ЕИР е избран кандидатът, получил най-много гласове.
(2) При равен брой гласове между двама или повече кандидати се тегли жребий (вариант: произвежда се нов избор).
Чл. 8. (1) В разпределението на мандатите по пропорционалната система участват партиите, получили не по-малко от 4% от партийните гласове, подадени в страната и чужбина.
(2) Партиите по ал. 1 си разпределят предварителни мандати, чиито брой N е равен на 240 (респ. 400) минус броя на избраните независими кандидати.
(3) В разпределението на предварителните мандати по ал. 2 участват и партиите, които имат не по-малко от двама избрани мажоритарни кандидати (вариант: не по-малко от един избран мажоритарен кандидат).
(4) Разпределението на мандатите по ал. 2 и 3 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.
Чл. 9. (1) Нека дадена партия П има А на брой избрани мажоритарни кандидати и В на брой предварителни мандати по чл. 8, ал. 2.
(2) Когато числото А е по-малко от числото В, партията П получава окончателно В мандата, като В – А на брой от тези мандати се пресонифицират от районните листи на партията в МИР (вариант: от национална партийна листа).
(3) Когато числото А е равно на числото В, партията П получава окончателно А мажоритарни мандата.
(4) Когато числото А е по-голямо от числото В, партията П получава окончателно А мажоритарни мандата.
(5) Ако има партия по ал. 4, то партиите по ал. 2 си разпределят М мандата, където числото М е равно на числото N по чл. 8, ал. 2 минус сумата от числата А – В за всички партии по ал. 4.
(6) Разпределението на М-те мандата по ал. 5 между партиите по чл. 8 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.
(7) Персонифицирането на мандатите по ал. 2 и 5 се извършва от районни партийни листи в МИР по двойно-пропорционален метод (вариант: от национални партийни листи по метода на Хеър-Нимайер).
ПРИМЕР
Данни
В избори за 240-членен парламент с 4% бариера участват 6 партии П1, П2, П3, П4, П5 и П6, които получават гласове (в хил.) в страната и чужбина, посочени съответно във втори и трети ред на таблицата по-долу. Приемаме също, че има избран 1 независим кандидат.
Пресмятания
Партиите си разпределят N = 240–1 на брой мандати по чл. 8, ал. 2.
Партии П5 и П6 имат по-малко от 4% от всички гласове за партии и според чл. (8), ал. 1 не участват в разпределението на 239-те мандата. Партия П5 обаче има 2 избрани мажоритарни кандидати и участва в разпределението на мандатите по силата на чл. 8, ал. 3.
Така се получава ред 6 „Предварителни мандати” по чл. 8, ал. (2).
Партия П3 има 51 избрани мажоритарни кандидати, което е с 2 повече от 49-те й предварителни мандата (ред 8). Така партия П3 окончателно получава 51 мандата, а партиите П1, П2, П4 и П5 си разпределят 188 = 240 – 1 – 51 мандата по чл. 9. Така се получават редове 9. „Избрани от листите” и 10. „Окончателни мандати” в таблицата.
