Има едни малки, тънички книжки с подбрани вицове в тях. „Анекдоти от древността до днес”, „Анекдоти за велики личности”, „Габровски анекдоти” и др. Най-любимата ми обаче е „Конституция на Република България”. Смехът е гарантиран. Написана е с изключително чувство за хумор. От всяка страница, от всеки ред изскачат скъпоценни камъни и режат с уникалните си хрумки.
„Чл.7 – Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”. Ха-ха-ха… Е, как да не се смее човек? Значи органите и длъжностните лица причиняват вреди, нанасят щети, но не отговарят те лично. Вредителите не носят персонална отговорност, а го отнася заради тях някаква си държава.
Още по-дълбок и неудържим става смехът, като се замисля какво ли пък ще е това нещо – „държава”, дето поема вината…? Ха-ха-ха… Велико! Гениално! Разкошно! Страхотно са го измислили! Държавата, т.е. българските граждани – данъкоплатците, които създават, произвеждат и генерират паричките за заплати и бонуси на органите и длъжностните лица, са отговорни по Конституция за глупостта и некадърността на чиновниците. За техните алчни и корумпирани задници. По-простичко казано – жертвите плащат сами на себе си и отговарят сами пред себе си за вреди, нанесени им от извънземни. Оказва се, че ни управляват недосегаеми по Конституция същества! Президент, министър-председател, министри, шефове на държавни агенции, комисии, управления, магистрати… – всички те могат да извършват незаконни актове и действия безнаказано. Върховният закон в Република България прехвърля тяхната отговорност върху нас, върху данъкоплатците. Браво!
Още смешки искате ли?
„Чл.6 (1) – Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Да, ама някои са по-равни. Тия, дето са се родили като орган или длъжностно лице не отговарят за нищо – демек са нещо по-така от равните. А сега де? По-нататък, в същия член веселбата продължава:
„Чл.6 (2) – Всички граждани са равни пред закона”. Уха! Само че, пред кой закон? Единият член ни зомбира в положение равнис по рождение и пред закона, а следващият член моментално ни разпуска с инфото, че органите и длъжностните лица са над нещата. Майката си трака! Както се казва в Анадола – евала на авторите на супер смешната книжка. Гениални са или пък дилърът им е бил много добър.
„Чл.5 (1) – Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”. Туй-то! Тук явно са шмръкнали върховната линия. Ама, моля ви са… какви други закони? То в самата Върховна Конституция, нейните собствени върховни членове ще се изтрепят помежду си. Къде ще останат сили за противоречия с други там някакви си закони?
Имате ли място за една последна порция смях?
„Чл.4 (1) – Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”. Туш! Гасете лампите!
Разбрахте ли според какво се управлява държавата? Според най-смешната книжка. Мале, малеее …
.
Ивайло Зартов,
29 август 2013 г.
Ивайло, това, което се управлява „според най-смешната книжка„, е толкова „държава„, колкото е „конституция“ въпросната книжка.
Ако бяхте имали възможност да прочетете монографията на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ (издадена през 2007 г.), щяхте да констатирате, че т.нар. „Конституция на РБ“ от 1991 г. не е нищо повече от проект на текст за основен закон на държава.
Тази книжка е толкова „Конституция„, колкото „БСП“ е политическа партия. И както е известно, първото („Конституцията„) е плод на второто („БСП„). Да, фактически и двете явления са фактически налице, но отсъствуват в правната реалност. От юридическа гледна точка и двете са нелегитимни, което автоматично ги прави нищожни, т.е. всички последствия от тях са извън закона, незаконни, противозаконни, противоправни – с една дума – незадължителни.
Разбира се, бандитите не само си дават вид, че „книжката“ им е легитимна, че легитимни са и сътворените върху разпоредбите й норми и осъществени действия или бездействия, но и че те самите са легитимни на нейно основание. Нещо като „Върви лъжец от село на село, та лъже; върви след него друг лъжец, та маже„.
Наскоро препрочитах древните Закони на Хамурапи (писани преди повече от 3500 години). Според т.5 „Ако съдия по собствена воля напише и произнесе грешна присъда, той заплаща дванайсеткратно(!) постановената от него глоба, публично се отстранява от съдийската банка и никога не се допуска да съдийствува„.
Представяш ли си дванайсеткратно подобрение на ситуацията в България?
Е, точно толкова е голям и ТОТАЛНИЯТ ГЕНОЦИДЕН ГРАБЕЖ, осъществен през последните години, извършен от бандитите, претендиращи правото да ни управляват върху основата на разпоредбите на въпросната книжка…
ТЕ все още разчитат на зомбираното население, което да им даде „легитимното“ право да го унижават, доограбват и доунищожават чрез вота му на поредните ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР.
И така ще бъде, докато населението си спомни, че някога е било достоен БЪЛГАРСКИ НАРОД, мерил ръст с най-благополучните европейски народи (1934-1939 г.).
Дотогава…