Николай Бареков копира партията на Яне Янев. БАСТА върви по стъпките на “Лидер”. Колкото и парадоксално да звучи, никой не бива да бъде отписван
.
 |
| В политиката Бареков е като клонинг на Яне Янев. Снимки: БГНЕС |
„Демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голяма част от глупаците“, е казал Марк Твен. „Демокрацията не може да се издигне по-високо от този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели“, добавил Джордж Бърнард Шоу. В ход в момента са прогнози кой би влязъл в следващия парламент при предсрочни избори. В публичното пространство звучат невероятни предсказания. Колкото и да са шокиращи обаче, не трябва да забравяме, че иде реч за демокрация.
Шок 1: Партия на Бареков влиза в парламента
Прогнозата я даде социологът Васил Тончев, изчислявайки подкрепата на „България без цензура“ на 4.8%. Колегата му Андрей Рачев се басира, че формацията ще влезе в Народното събрание. Лично аз не познавам хора, които биха гласували за Бареков. Но в 2009 г. не познавах и хора, които ще гласуват за Яне Янев. А той влезе в парламента.
Историята на РЗС е много интересна. Паралелите с днес – също. Около 2007-2008 г. Янев в качеството си на депутат бе хумористично отблъскващ. Но какво се случи? След едногодишно жителство в сутрешни блокове, размахване на папки, обвинения, гръмки клетви и грандомански обещания партията му РЗС се вреди в НС. Не бе само това. Политолози твърдяха, че Янев наистина ще спре корупцията. Социолози добавяха, че ще разбърка картите на големите. Румен Овчаров пък каза (впоследствие), че според Георги Първанов РЗС ще е от полза за социалистите. Пари, гръб, приятели и ваятели на образ си имаше Янев. Кое липсва на Бареков?
Самият той каза, че ще стане министър-председател. „Готов съм за премиер“, бе заявил и Янев. Забелязвате ли приликата? Те няма да бъдат министър-председател, но в тази игра е важно да си в новините. В политиката често балонът се превръща в самолет. Как става, не знам. Може би Твен и Шоу знаят.
Помните ли, че в 2009 г. Янев бореше корупцията и цензурата? Със серия разкрития (къде истина, къде – не) напакости на управляващите. На 11 май 2013 г. Бареков също напакости на управляващите. По стил, енергичност, комуникация, послания, а и вероятно електорален профил „България без цензура“ е РЗС-2.
„Бареков е единственият десен с абсолютно еднозначна позиция към Борисов, т.е. в остра война с него“, възвестяват апологети. „Точно той ли?“, търкат очи хиляди невярващи хора. Но изборите се решават от вярващите. След като милиони повярваха, че един бивш член на БКП, възпитаник на „Симеоново“, бодигард на Тодор Живков, уличен силовак и главен секретар на МВР е алтернатива на олигархията, значи българинът може да повярва на всеки.
Шок 2: БАСТА влиза в парламента
Каза го Мирослав Найденов в края на август. Говореше за следващия парламент, но вероятно имаше предвид и днешния. Партията бе учредена на 22 септември и лидерите й предсказаха, че настоящи депутати от ГЕРБ ще припознаят „ценностите и идеите“ на БАСТА.
Ние не можем да очакваме, че активисти ще се изказват неласкаво за собствената си партия. Изявлението на Найденов е нормално, макар БАСТА доста да прилича на БНД (помни ли ги някой?). По-вероятно да сподели съдбата й. Но историята пак ни кара да бъдем предпазливи. БАСТА не може да разчита на харизма, послания, „ценности и идеи“. Може да се надява на пари, медиен достъп, „сигурни избиратели“. В една сходна ситуация преди четири години партия „Лидер“ взе 3.26%, не й стигнаха 20 000 гласа. Да бе знаел Христо Ковачки, че едва 20 000 гласа ще го спънат, мъничко да бе натиснал педалите още, в парламента щяхме да видим и чудото „Лидер“. Тъй и за БАСТА. Когато казваме, че нямат шанс за парламента, трябва да помним, че „Лидер“ бе на сантиметър.
Скоро авторитетни хора ще се явят по телевизията и ще разправят, че Мирослав Найденов е „жертва на цветановщината“. Че Емил Димитров е борец срещу нея. Даже може да „припомнят“ как ядем първокачествен хляб и чисто месо благодарение на Найденов. Познато, нали?
Шок 3: Партията на Татяна Дончева ще даде лява алтернатива
Вечната вътрешнопартийна опозиционерка напуска БСП и основава нова формация. Казано на шега, би имала успех само ако смята да става шеф на ЦСКА. Защото бившият й колега дисидент – Александър Томов, е единственият, който тръгна по този трънлив път и направи пробив. „Българска евролевица“ се оказа успешен проект в рамките на един мандат (1997-2001 г.). ГОР, ДАР, БСД и други забравени формации родиха единствено мъки.
През 2005 г. „лявата алтернатива“ на БСП, олицетворена от обединените сили на Томов, Кръстьо Петков и Гюнер Тахир, взе на изборите точно 1.3%. Четири години по-късно джуджета конкурираха БСП вляво, спечелиха общо 0.9%. В този смисъл Дончева няма шанс да е Снежанка, ще е джудже.
Но отделни хора от партията й може да се вредят за подаръци, а и да ги раздават. Както и хора от БАСТА, „България без цензура“, дори и да не влязат в парламента. „Експертният им потенциал“ може да бъде припознат от управляващите, които и да са те. Колкото повече партии има, толкова повече расте „банката кадри“, към която правителствата посягат, демонстрирайки радушна и надпартийна коалиционна култура.
Още няколко думи за демокрацията. Когато социолог шокира с изказване, че някаква партия има неподозиран до момента шанс за парламента, не лъже. Хем е прав, хем не е. Изследователска методология, контекст, начин на представяне на фактите позволяват волни интерпретации. Но има и нещо сигурно – изявлението му налива нови проценти в споменатата партия. Тъй се градят образи, увеличават се глупците.
