Изборните правила ще се бавят с широк дебат върху две системи. Обещаният от управляващите срок до края на октомври едва ли ще бъде спазен
Проектът за Изборен кодекс е готов във вид на чернова (линк), в която са включени „всички възможни решения по всяка една важна тема на изборното законодателство“, по които предстои широк обществен дебат, съобщи в четвъртък зам.-председателят на парламента Мая Манолова (БСП ), която ръководи и Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
И още по-нов обществен съвет
В проекта са предвидени две системи на гласуване. Едната копира германската, в която половината депутати се избират пропорционално, а другата – мажоритарно. Другата система е пропорционална, но с преобладаващ мажоритарен елемент. Според Манолова ще бъде предпочетена втората, макар тя да харесвала повече германския модел.
Предвижда се също изборните бюлетини да са на кочан и всяка да има собствен номер, като ще се отпечатват в печатницата на БНБ. „Широкият дебат и колегите от комисията ще решат кои текстове ще останат в Изборния кодекс“, поясни Манолова.
Така се очертава и сигурно забавяне на приеманото на новите правила, въпреки обещанието на управляващите това да стане до края на октомври. Според блога „Отворен парламент – граждански гласове“ по изработването им ще работи и пореден нов обществен съвет, чийто членове заедно с депутати ще отсеят постъпилите досега предложения, така че най-абсурдните да отпаднат веднага, а съдбата на останалите да се решава чрез дискусия.
От друга страна, поисканите от граждански организации електронно гласуване, изчистени от мъртви души списъци и активна регистрация могат да се разгледат само като „резервен вариант“, защото въвеждането им щяло да отнеме много време.
Мажоритарни в един тур
От сайта „Отворен парламент“, който ще представя идеите на експертите, привлечени за разработването на новия Изборен кодекс, става ясно, че проф. Михаил Константинов е адаптирал германската избирателна система за българското законодателство. Неговото предложение е да има 120 мажоритарни кандидати, избрани в един тур, и 120 избрани пропорционално. Според него така в парламента ще могат да се представят с един или двама мажоритарни кандидати и партии, които не са покрили 4-процентната бариера при пропорционалното гласуване. Избирателят гласува с две бюлетини – една за кандидат и една за листа на партия.
Подобна промяна беше въведена за парламентарния вот през 2009 г. по предложение на депутата от ДПС Христо Бисеров, като тогава мажоритарно бяха избрани 31 народни представители, колкото са многомандатните избирателни райони, и всички те бяха от победилата и в пропорционалния вот ГЕРБ и ДПС, което разполага с „резервирани“ избирателни райони.
Пред Капитар Daily председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева коментира, че в предлаганата от Михаил Константинов модификация на германската система с мажоритарен избор от един тур на половината депутати има риск да се ограничи още повече представителството в парламента. По думите й по този начин депутат може да бъде избран само с 10-20 процента подкрепа и това категорично ще е в полза на трите водещи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. С липсата на втори тур се увеличава и рискът от манипулации и купен мажоритарен вот, предупреди също Цонева.
Повечето от организациите в гражданския сектор, които се занимават със законодателството в тази сфера и провеждането на честни и демократични избори, отдавна настояват за пропорционална листа с нисък преференциален праг, който би дал повече възможности за избор на гласоподавателите сред предложените от партиите кандидати.
Източник: в. „Капитал“
–––––––––––––––––––––––––