Публикуваме тук Отворено писмо до Омбудсмана на Р. България от едно българско семейство, напълно обезверено от правосъдната система в страната.
В писмото се казва:
„Ние изгубихме най-ценното в живота си, г-н Пенчев, и имаме право на справедлив, прозрачен процес, който прокуратурата ни отказва! С какво право? С “правото” на силата, злоупотребявайки с власт и служебно положение. И под чадъра на горестоящите. Действията и бездействието на Окръжна прокуратура – Благоевград са протектирани от Главната прокуратура и бившия ВКП Инспекторат със Завеждащ Малена Филипова, вкл. и бившия Заместник главен прокурор Камен Ситнилски, които поставят чадър и над Апелативна прокуратура – София и над Софийска Градска прокуратура, “защитили” прокурори, разследващи органи – полицай и следовател – укриватели на убийство, от вменяване на вина, които от своя страна спомагат на лица – полицейски служители и медицински лица, извършили престъпление, да избягнат наказателно преследване и наказателна отговорност.„
Както и:
„След като няма справедливост, какво значение имат процесуалните закони? Какво значение има Конституцията и върховенството на закона? Какво значение има императивът – „чл. 4.(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”, след като действията на органите, призвани по Конституция да правораздават, противоречат и на процесуалните закони, и на Конституцията, и реално живеем в оксиморон?“.
Следва целият текст.
––––––––––––––––––––––––-
.
ДО ОМБУДСМАНА
На Република България
ОТВОРЕНО ПИСМО
/СИГНАЛ/
От Тодор и Светла Димитрови, Благоевград
(следват адрес, мейл, телефонни номера – бел.ред.)
Пострадали от “право”съдие
Господин Омбудсман,
Сезираме Ви за трети път във връзка с незачитането и тоталната гавра на институциите, погазвайки закони и основни човешки права.
Касае се за случай от 2008 г., завършил със смърт. Познавате го, познавате и нас, не ни препращайте отново при Главния прокурор, такава институция за обикновения човек в Република България – не съществува. Няма нито правоохранителни, нито правораздавателни институции, в Република България правото е опорочено. Твърдим го от позицията на водената дългогодишна битка с институциите, които са конституционно определени да прилагат законите на практика.
Нито предишният Главен прокурор – Борис Велчев, който по ирония отново сезираме чрез Вас, нито настоящият – Сотир Цацаров, сезиран няколко пъти, откакто заема този пост, обърнаха внимание на казуса, а цинизмът на подчинените им “достойни” и “толерантни” прокурори през годините достигна предела на крайна нетърпимост! Обвиняват нас за “бавенето” на разследването, за това, че търсим и отстояваме правата на детето си, замаскирайки по този начин липсата на обективност в актовете им и отказ от правосъдие! За съжаление протакането на дела до изтичане на давността е масова практика, отделен е въпросът, че давността в конкретния случай няма да изтече скоро. Поне обективно, при спазен закон.
Г-н Омбудсман,
По Конституция: “Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”, което е абсурдно, тъй като персонално последните не носят никаква отговорност. Тяхното безобразие е мотивирано в многобройни наши жалби, сигнали, искания в рамките на 5-те години разследване, от 27.07.2013 г. тече шеста… Няма отново да навлизаме в конкретика, Вие я познавате. Недопустимо е да няма кой да осъществи надзор за законност и зачитане на основните човешки права на гражданите, които сме основата на държавата, която за жалост за обикновения човек е мащеха. А законите са за всички, включително и за тези, които ги създават, но не ги прилагат. Над всички тези закони стои Конституцията – императивно, без уговорки!
“Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат” – чл. 5 ал. 1; “Всички граждани са равни пред закона!…” – чл. 6 ал. 2.
Връзката между върховния закон и гражданите е върховният орган – Конституционният съд, а реално до него гражданите нямаме достъп.
Него сезираме чрез Вас, като субект, който има правомощията да сезира върховния орган.
Конституционният съд е органът, чиято основна функция е да упражнява контрол за конституционност на законите, за да осигури върховенството на Конституцията и непротиворечивост на правната система. В правомощията на Омбудсмана е да сезира КС, когато е налице погазване на върховенството на закона, правата и свободите на гражданите.
Заложено и в Закона за омбудсмана – чл. 2, “Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
Чл. 3. (1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията.”
Както и в Правилника за организацията и дейността на омбудсмана,
Чл. 8. В своята дейност омбудсманът се ръководи от следните основни принципи:
1. безпристрастност и независимост;
2. утвърждаване на правовата държава и справедливостта; …
Чл. 9. (1) Омбудсманът: 3. предприема действия по своя инициатива, когато констатира, че неговата намеса е необходима с оглед зачитането на правата и свободите.
Г-н Омбудсман,
Корективът за всеки човек е собствената му съвест, но кой ще е коректив, когато липсват почтенност и морал у длъжностните лица, конституционно определени да прилагат правото? Понятия като “безпристрастност, справедливост и прозрачност”, заложени и в Етичния кодекс на магистрата, са “непонятни”.
Въпреки че основните човешки права, и най-вече правото на живот, е защитено обективно от Конституцията, като върховен закон и коректив на субекта, чл. 28 “Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление”, се получава парадокс, предвид абсурдността и деградиралото правосъдие, където посегателството върху човешки живот и човешки права и свободи се толерира и пази именно от органите, които са конституционно определени да спазват законите и да ги прилагат справедливо и безпристрастно. За жалост, правната система в България е един правен абсурд! Реален коректив липсва. Живеем във време, когато престъпникът е защитен от закона, и реално престъпността е узаконена от недобросъвестни субекти, чието “качество” на работа е подсъдно. Но няма коректив! Порочен кръг, от който няма измъкване.
Тогава как да постъпим ние пострадалите, г-н Омбудсман, след като се въртим в омагьосан кръг? По същата логика ние също не сме длъжни да спазваме законите, след като нямаме право на основното – да живеем свободно и да бъдат зачитани правата ни на човешки същества?
Къде е правовата държава? Къде е равенството пред закона?
Ваш дълг е да упражните правомощията си и защитите правата ни. Ние, обикновените граждани, сме поставени в неравностойно положение, в безизходица. Ние, обикновените граждани, сме двойно пострадали – един път от първопрестъплението, втори път от лавината от престъпления, целящи укривателство на първопрестъплението, и липсващото правосъдие. Лишени сме от всякакви права, нямаме и правомощия да сезираме върховната власт – Конституционният съд. Той е върховният орган – гарантът на правовата държава! А Вие сте посредникът.
Ние изгубихме най-ценното в живота си, г-н Пенчев, и имаме право на справедлив, прозрачен процес, който прокуратурата ни отказва! С какво право? С “правото” на силата, злоупотребявайки с власт и служебно положение. И под чадъра на горестоящите. Действията и бездействието на Окръжна прокуратура Благоевград са протектирани от Главната прокуратура и бившия ВКП Инспекторат със Завеждащ Малена Филипова, вкл. и бившия Заместник главен прокурор Камен Ситнилски, които поставят чадър и над Апелативна прокуратура София и над Софийска Градска прокуратура, “защитили” прокурори, разследващи органи – полицай и следовател – укриватели на убийство, от вменяване на вина, които от своя страна спомагат на лица – полицейски служители и медицински лица, извършили престъпление, да избягнат наказателно преследване и наказателна отговорност. Това граничи с абсурда и няма нищо общо с правовата държава, равенството пред закона и справедливостта!
В името на справедливостта, г-н Омбудсман, сезирайте Конституционния съд за поругаване на Конституцията! Много сме пострадалите от липсата на правосъдие и справедливост! И както везната на Темида натежава на страната на престъпника, който си плаща за “право”съдие, така и везната на търпимост на пострадалите от престъпления натежава, тъй като пострадалите нарастваме пропорционално на безнаказаността.
След като няма справедливост, какво значение имат процесуалните закони? Какво значение има Конституцията и върховенството на закона? Какво значение има императивът – чл. 4.(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната”, след като действията на органите, призвани по Конституция да правораздават, противоречат и на процесуалните закони, и на Конституцията, и реално живеем в оксиморон?
Благоевград, 20.09.2013 г.
С уважение:
Тодор и Светла Димитрови
Цялата ми кореспонденция с Омбудсмана от 30.07.2012 до 19.07.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-30072012-30052013.html
Кореспонденцията е във връзка с въвеждане на нормалната европейска и световна практика по извършване и заверяване на официални преводи, а именно – с подпис и печат от самия преводач, а не както е било и все още продължава да е в България – подпис на преводач + печат на агенция + щемпел от МВнР. Този въпрос не е личен, а обществен. Не бих казала, че Омбудсманът г-н Константин Пенчев нарочно не иска да помогне. Напротив, прави, каквото може, но като че ли има някакви ограничения – отвън ли идват, в него самия ли са, не знам.