Често се сравняват различните страни по света от гледна точка на тяхното социално-икономическо развитие и като правило се сравняват такива показатели като БВП на глава от населението и средната работна заплата. Но тези мерки не винаги отразяват реалната картина на разпределението на доходите. Затова често за по-обективни показатели се приемат съотношението на доходите на най-богатите 1 или 10%, към доходите на останалите граждани. Тези проценти ясно разграничават развитите и социално ориентирани страни, и страните, които имат проблеми със справедливото разпределение на благата. Еврочикаго ви предлага по-долу една преведена от нас статия, която разкрива настоящото положение в САЩ.
Разликата между най-богатият един процент американци и всички други граждани на САЩ надмина през миналата година рекорда, поставен преди почти 90 години в навечерието на Голямата депресия. Това пише Huffington Post, позовавайки се на икономическо проучване на учени от Университета на Калифорния, Бъркли, Парижката школа по икономика и Оксфорд.
Един процент от американците са получили през 2012 г. 19,3 на сто от всички доходи. Предишният рекорд е бил през далечната 1927 г., когато тази статистическа група е спечелила 18,7% от всички доходи. И по този начин най-богатите 10% от населението на САЩ са прибрали почти половината от всички приходи през последната година.
В САЩ неравенството на доходите нараства вече в продължение на почти три десетилетия. През 2012 г. доходите на горния 1 процент са нараснали почти с 20 на сто в сравнение с едва 1% увеличение за останалите 99 процента от населението. Горният 1 процент от американските домакинства са имали преди облагане с данъци доходи от над 394 000 щатски долара миналата година. А горните 10% са с приходи над $ 114 000. Доходите включват заплати, пенсионни плащания, дивиденти и капиталови печалби от продажба на акции и други активи.
След голямата депресия пропастта между бедни и богати намалява и се свива след Втората световна война след договаряния за по-добро заплащане и нарастване на минималната работна заплата, което е помогнало на бедните и средната класа. Делът на доходите на горния 1% достига най-ниската си точка при 7.7% през 1973 г. и след няколко години на колебание нараства постоянно от началото на 1980 г. Икономистите посочват няколко причини за разширяване на неравенството в доходите. В някои индустрии, американските работници днес изпитват конкуренцията от ниското възнаграждение на труда в Китай и други развиващи се страни. Много други работни места бяха изнесени в страни като Индия и Филипините. Намаля и силата на профсъюзите в САЩ – процентът на американците, представлявани от синдикатите е паднал от 23,3% през 1983 г. до 12,5% през миналата година. Това е една от причините корпоративните печалби да достигнат рекорди тази година като дял от брутния вътрешен продукт на САЩ, въпреки че икономическият растеж е слаб, а безработицата остава на високото ниво от 7,2%. Най-печелившите днес в Америка са високо платените мениджъри или предприемачи – така наречените „работещи богати“.
В доклада, придружаващ новия анализ, учените се питат: „Американското общество трябва да реши дали това увеличение на неравенството в доходите е приемливо и ефективно.“
Някои съотношения на средния доход на най-богатите 10% и най-бедните 10% в различни страни по света през 2011 година може да намерите тук – линк.
„What good it be for a man if he gains the whole world, yet forfeits his soul? Or what can man give in exchange for his soul?“ (Matthew 16:26)
Алчно устремените към поглъщането на целия свят плутократи очевидно отдавна са изгорили своята връзка с Господа Бога – съвестта. В противен случай биха се събудили от съня на разума си и биха проумели какви чудовища са натворили през последните времена. Биха проумели, че с всеки изминат ден режат клона, на който седят, и че падението им ще бъде неминуемо и страшно.
Освен…
Освен ако се появи един нов и решителен Ото фон Бисмарк, който да успее да ги освести, че пътят, по който вървят, завършва с тяхната физическа (духовната отдавна е факт) гибел.
За несведущите привеждам цитат от деветтомния труд на проф.Янко Н. Янков-Вельовски, който обяснява приноса на „железния канцлер“ за състоялото се в края на XIX в. спасяване на класическия капитализъм от грядущата победа на класическия марксизъм.
„Когато през 1870 г. Германската социал-демократическа партия бе получила своята победа в изборите за Райхстаг, кайзер Вилхелм и лидерите на неговото консервативно политическо направление взели решение да неутрализират появилата се за властта им опасност, и така в началото на 1880 г. лично кайзерът одобрил подготвения от самия Ото фон Бисмарк пакет от законопроекти, насочени към създаването на устойчива система на социално осигуряване на низшите слоеве на обществото. Когато десет години по-късно един американски журналист попитал Бисмарк поради какви причини се е бил погрижил да осигури на всички поданици на Германската империя медицинско обслужване, пенсионно осигуряване, висока минимална работна заплата, здравословни условия на труда, платен отпуск и обезпечение при безработица, Бисмарк чистосърдечно му отговорил, че неговата същинска цел е била „да подкупи” работническата класа, или по-точно да осигури нейната поддръжка на държавните институции, които, от своя страна, да имат грижата да осигуряват всеобщото обществено благосъстояние.“ Янко Янков-Вельовски, ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Новото време, Книга 1. Т.7, с.58-59.