През 2011 г. работещият българин е получавал над 10 пъти по-ниско възнаграждение от средния европеец. Дори румънският работник е вземал почти 2 пъти по-висока заплата! Тук не става дума за привилегирования данъчен рай Люксембург, където за един месец получават толкова, колкото българинът изкарва за повече от година и половина. Нито пък за закъсалата Ирландия, където средният любител на уискито слага в джоба си месечна заплата, равняваща се на сумата, която нашенецът с триста зора събира за почти година и половина.
.
„Пропадналата“ Гърция компенсира съседите с над 7(!) пъти по-високи заплати.
Даже бивша социалистическа Словакия, която е на трето място по бедност след нас и любителите на мамалигата, дава 3 пъти по-високи заплати на своите граждани.
Словенци, латвийци, поляци, естонци, литовци, унгарци, чехи са далеч пред нас по доходи. А всички те са от групата на бившия соцлагер.
Защо българите изпаднахме в безнадеждната ситуация на ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД? Защо за 24 години дадохме неколкократно повече жертви, отколкото през всичките войни, които сме водили от 681-ва година насам?
Ако екстраполираме разположението на силите към 1939-а година, би трябвало днес да сме между Великобритания и Швеция със средна масечна заплата от 4668 евро! (Вместо мизерните 296 евро, или над 15 пъти по-ниска!)
Все пак – какво толкова различно е било положението към 1939 г. в процъфтяващата, СЕДМА ПО ЖИЗНЕН СТАНДАРТ В ЕВРОПА българска държава?
Били са налице три условия:
1/ От политиката и икономиката са били отстранени партизанските плутократски клики, известни под названието „политически партии“;
2/ Комунистите (независимо от табелата, под която се прегрупират – БРП/к, БКП, БСП, СДС, ДПС, НДСВ, Атака, ГЕРБ, и пр., и пр. и пр. – не са били на власт почти 70 години);
3/ Имало е достоен трудов български народ, който не е бил индоктриниран до положение да се превърне в зомбирано население, несмислено юрващо се към урните, за да даде гласа си на поредните „спасители“ в предрешени (т.е. без значение коя партия ще спечели – всички са от котилото на опитната столетница БКП) ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР.
Никой не бяга от хубавото, от доброто, от приятното. А над 2 милиона българи потърсиха спасение от ГЕНОЦИДА в чужбина. Кой прокуди тези чада на майка България?
Прокудиха ги онези, които заграбиха националното богатство на държавата ни, направиха за една нощ милионери най-долните свои копои, утвърдиха престъпната си власт чрез обсебване на трите й предназначени да бъдат независими една от друга съставки – законодателна, изпълнителна и съдебна, гарантираха непотичното господство на синовете, дъщерите и внуците си.
Всичко това е аргументирано представено в забележителната книга на Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ, както и в неговите над 1000 публикации в http://iankov.blogspot.com
Ще кажете:
„Това и без вас го знаем. Предлагате ли изход, или само констатирате ГЕНОЦИДА?“
Събитията напоследък, известни като „Протестите„, показаха по най-категоричен начин, че политическите клики (партии) няма да се откажат от промяна на статуквото – което и направиха, като яхнаха и „Протеста„, и „Контрапротеста„. Следователно, партиите отпадат като средство за промяна (нещо, известно още от 1934-1939 г.).
Същевременно обстановката в Европа не позволява възпроизвеждане на варианта „1934“; необходим е друг, изпитан и работещ подход в стремежа към промяна.
Ето какво предлагаме:
1. Промяна на изборните правила в смисъл, че кандидатите за изборна длъжност могат да участвуват САМО НА ЛИЧНА ОСНОВА – партиите са окончателно и безвъзвратно компрометирани като изразители на общонародната воля;
2. (Което би могло да е и 1.) Възприемане на подхода на Махатма Ганди (спасителя на Индия), Нелсън Мандела (спасителя на Южна Африка), Мартин Лутър Кинг (спасителя на Америка) – всъщност, подхода на Исус Христос (Спасителя на човечеството);
3. Поставяне и решаване на въпроса за отговорността – наказателна и съпровождащата я гражданска, за личните престъпления, извършени през последните 70 години (от 09.09.1944 г. насам; по-нататък в миналото няма как да се отива, защото т.нар. „Народен съд“ се е произнесъл по въпроса).
Разбира се, тези три условия са осъществими само при положение, че по-голямата част от българското население се осъзнае, че някога е било велик, достоен, благополучен БЪЛГАРСКИ НАРОД.
.
Николай Гусев
