Сякаш го няма денят
Осиротяло е времето
Носещо със себе си безумно
Любов, Мечти и Надежда
Мъча се някак си да извикам
В мен нешлифовано
Ти, Ти подаряваш ми мига
Няма я сякаш нощта
И към безкрая – пътеката
Болка и Усмивка в едно
Жена си – Удивителна
Минало и Настояще – гонят се
И да ме няма – Просто ей така
Красотата винаги ще я има
И ще ме топли огънят – дарила ми
Сякаш го няма времето
И ще докосвам в съня си
Тази топлина
.
Нури Джурин
