2024-11-07

8 thoughts on “Майка или мащеха е Българската държава за българите в чужбина

  1. Ами страхотен коментар на една доста подценявана тема. Българите в чужбина са златен ресурс за страната ни. Ако наистина не се направят необходимите поправки за тяхното приобщаване в социално-икономическата сфера, скоро ще станем свидетели на истинската разруха от „brain drain“.
    Заставам зад идеята на „Република БГ“ да се премахнат дискриминационните ограничения в политическите права на българите в чужбина и прокарването на ел. правителство.

  2. Некоректен въпрос – поставен в заглавието, като анонс…!
    През последните 20 години – „държавата“ – е мащеха на всички българи ! И поредното разделение на – живеещите в чужбина и в България – не води до нищо добро…!

  3. Elate v Bulgaria! То зад граница всеки може да дава съвети.

  4. Напълно подкрепям мнението на автора на статията.
    Аз произхождам от смесено семейство. Роден съм и съм израстнал в България. Чувствам се Българин по-вече от всичко друго. Въпреки това майка ми ми е привила обич и към нейната родина и за да запазя връзката с многобройните ми роднини и близки съм с двойно гражданство.
    Живея от доста време легално в САЩ, но нямам американско гражданство, защото съм давал клетва за вярност на България и не смятам да се кълна втори път на друга държава.
    Не знаех и съм много огорчен, че любовта към майка ми и към нейната родина ме поставя под възпрещение.
    Може би това ограничение е за да се намали възможността от ново поробване, но покрай сухото гори и суровото.
    Струва ми се, че също толкова, ако не и по-важно от гражданството е самосъзнанието и самоидентификацията на индивида.
    Присъединявам се и към мненията, изразени горните коментари.

  5. Поздравления за изчерпателната и същевременно съвсем конкретна статия!
    Конституционните ограничения на правата на българските граждани с двойно гражданство беше въведено в един отдавна минал момент по силата на определени политически конюнктури и с цел да не се допуснат до властта определени личности. Това решение още тогава предизвика бурни реакции от страна на обществеността, а към днешен момент съществуването на такива ограничения е просто абсурдно!
    Българите с двойно гражданство не живеят само в чужбина, а и в България, но където и да са, те трябва да имат всички права /и задължения/ на граждани на България, включително и да избират и да БЪДАТ ИЗБИРАНИ на всички нива.
    Въвеждането на електронно гласуване би дало възможност на огромния брой българи в чужбина да участват в политическия живот на страната. В момента решенията за това, къде да се разкриват избирателни пунктове, се взема на чисто политически принцип от текущо управляващата партия – повече пунктове там, където ни подкрепят и никакви там, където имаме опозиция /лични впечатления от ФРГ/. Решението би било елементарно – всеки българин, който желае да упражни правото си на вот, да има възможност да се регистрира електронно по местоживеене в България и неговият глас да се включи в преброяването на съответния избирателен район.
    Да се надяваме, че във века на електронните комуникации ще успеем да преодолеем изолацията на огромен брой наши съграждани, живеещи в чужбина!

  6. Съвременна България би могла само да спечели, както ако съхранява положителните си и утвърдените си във времето ценности, въплътени в институции, отношения, култура, така и ако съумее оперативно да са отърси от някои нежелани черти, генерирани и запечатани в националната ни културна матрица. Негативното отношение, независимо до каква степен е осъзнато или не, към българите, успели в чужбина, намерило израз в посочените определено дискриминационни клаузи, ограничаващи активността на тези наши граждани в Родината, се свързва в голяма степен с чувството ни за тревожност и прекалената стресираност, които се засилват при допускането на „външни“ елементи в националната система. За съжаление, успелият, с потенциал и компетенции българин, който е постигнал успеха си и дълго време не е пребивавал в страната си, често се възприема като такъв „външен елемент“ и не му се гласува необходимото доверие. А това е методологически погрешна интерпретация. Авторът прави много интелигентен обзор на историческите ни образци, като същевременно отправя посланието за промяна в обществената нагласа и мислене на всички нас. Вероятно това ще породи спор кой би могъл да допринесе за такава позитивна промяна, която ще бъде в полза на нас, на обществото ни. Дали това са политическите институции, отделните граждани, лобистките групи /не в лошия смисъл на думата/, частните и публичните институционални структури…..? Отговорът е всички ние, защото изброените по-горе компоненти са фактически компонентите на обществото на държавата, тоест това сме всички ние. Дано най-после да постигнем успех! Искам да вярвам, че го заслужаваме.

  7. Благодаря на г-н Василев за хубавата статия. Аз също считам, че България разполага с огромен човешки потенциал зад граница, който следва да бъде приобщаван. Трябва да работим заедно за подобряване икономическия и социален климат в родината ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *