В хода на общественото обсъждане на Закона за чужденците в Швейцария, Организацията на швейцарците в чужбина реагира с призив да се въведе антидискриминационна клауза в този закон. Те се позовават на конституционната забрана на всякакъв вид дискриминация.
Швейцарците в чужбина приветстват въвеждането на електронно гласуване за „петата Швейцария“, както популярно се дефинират, като същевременно се обявяват категорично против даването на право на избор на кантоните да използват или не тази система.
По последни данни, извън пределите на България живеят около 3 милиона българи. 30 000 от тях учат във висши учебни заведения. Паричните преводи на българите, работещи в чужбина, са сравними, а по време на криза и по-високи, от темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт. Нищожно малка част от тях са загърбили своята Родина. Напротив, независимо къде са: сред сто хилядната българска диаспора в Чикаго или не по-малобройните български общности в Берлин, Виена, Мадрид, да спомена само малка част, те следят събитията в България, вълнуват се, обсъждат политиката, преживяват за успехите и неуспехите на българските спортисти, гордеят се с магическите български гласове, учат децата си на български език.
Има не малко впечатляващи примери, когато привлечени от реалните възможности да допринесат за своята родина, националните диаспори, са допринасяли за цивилизационен скок в развитието им. Имаме примера на Ирландия, Тайван, Израел, а напоследък Китай и Индия. А ако погледнем в българската следосвобожденска история, ще намерим многобройни примери дори на чужденци на българска служба, които са маркирали развитието на българската държавност: Константин Иречек, ген. Константин Енрот, братята Прошек, Мърквичка и много други.
Може ли България да се отказва доброволно от този безценен капитал, от любовта, знаието и умението на българите в чужбина? Не, разбира се – е естественият отговор. Само че българската Конституция съдържа специално дискриминационно ограничение за българите с двойно гражданство. Те нямат право да заемат държавни длъжности. Не могат да бъдат избирани за депутати, президент, министри. Така те се приравняват към лицата под възпрещение и осъдените престъпници!
Тяхното право на участие в изборите е силно ограничено поради безумно бюрократизирана и скъпоструваща процедура. Техният глас се размива като се присъединява към малозначими избирателни области, а не в самостоятелна област. За електронен вот дори не се говори.
Разбираемо е, че един доказал се на чужда територия български специалист трудно би се решил да се върне в България, ако е лишен от възможността да решава сам своята собствена съдба, както и на обществото, в което желае да живее и работи. Без реални и пълноценни политически права това няма как да стане. Защото е разбрал, че да постигнеш личен и семеен успех, е необходимо да имаш възможността да участваш и влияеш реално в управлението на своята обществена среда.
Защо все пак съществува такова дискриминационно ограничение, при положение, че обществото може само да спечели от активното въвличане на българите в чужбина не само в икономическия, но и в политико-управленският процес на българското общество? Отговорът е пределно ясен, когато си зададем въпроса защо се създават монополи в икономическия живот. За да получиш допълнителни облаги, като елиминираш необходимостта да участваш в равнопоставено състезание за доказване на способности, принос и етично отношение.
„Република БГ”* ще се стреми да се премахнат дискриминационните ограничения в политическите права на българите в чужбина, за регистрационен режим на изборните списъци и незабавно въвеждане на електронно гласуване.
.
Георги Василев**
–––––––––––––––––––––––––––––-
* „Република БГ” e нова политическа партия. Повече за идеите, на които се основана, и за целите, към които се стреми, може да се прочете тук.
.
**Георги Василев е роден през 1959 г. в Добрич. Завършил е Немската езикова гимназия в родния си град. Магистър е по Международно право от Московския държавен институт за международни отношения. Следвал е във Виенската дипломатическа академия и има Магистърска степен по Международно финансово право от Висшия институт по международни отношения, Женева. Владее свободно четири езика – английски, френски, немски и руски. Семеен, с две деца.
Г-н Василев е натрупал дългогодишен опит и има успешна реализация в швейцарски банки и финансови компании. Автор е на монография на тема „Инвестиционни фондове”, както и на множество научни и публицистични статии в международни и български издания на тема международни финанси, инвестиции, политика.
Георги Василев е учредил и финансирал с лични средства „Награден фонд за принос към свободата на духа”, чиято цел е да засвидетелства обществено признание към български интелектуалци и визионери, които стоят в основата на гражданското общество у нас. Наградният фонд, единствен по рода си в България, подкрепя хората, които са приели като свое кредо гражданската и интелектуална мисия за издигане нивото на цивилизованост на българското общество. Г-н Василев застава зад идеята, че като неразделна част от обществото, всеки един от нас има мисия да участва активно в решаването на обществените проблеми с толерантност, творчество, уважение към индивида и отвореност към света.
Казвате: „Ами страхотен коментар на една доста подценявана тема“.
Не е подценена поне на този сайт където отдавна се обсъждат подобни теми:
https://www.eurochicago.com/2011/07/izbori-2011/
https://www.eurochicago.com/2011/11/noviyat-zakon/
https://www.eurochicago.com/2012/06/strategiya-za-balgarite/
Ами страхотен коментар на една доста подценявана тема. Българите в чужбина са златен ресурс за страната ни. Ако наистина не се направят необходимите поправки за тяхното приобщаване в социално-икономическата сфера, скоро ще станем свидетели на истинската разруха от „brain drain“.
Заставам зад идеята на „Република БГ“ да се премахнат дискриминационните ограничения в политическите права на българите в чужбина и прокарването на ел. правителство.
Некоректен въпрос – поставен в заглавието, като анонс…!
През последните 20 години – „държавата“ – е мащеха на всички българи ! И поредното разделение на – живеещите в чужбина и в България – не води до нищо добро…!
Elate v Bulgaria! То зад граница всеки може да дава съвети.
Напълно подкрепям мнението на автора на статията.
Аз произхождам от смесено семейство. Роден съм и съм израстнал в България. Чувствам се Българин по-вече от всичко друго. Въпреки това майка ми ми е привила обич и към нейната родина и за да запазя връзката с многобройните ми роднини и близки съм с двойно гражданство.
Живея от доста време легално в САЩ, но нямам американско гражданство, защото съм давал клетва за вярност на България и не смятам да се кълна втори път на друга държава.
Не знаех и съм много огорчен, че любовта към майка ми и към нейната родина ме поставя под възпрещение.
Може би това ограничение е за да се намали възможността от ново поробване, но покрай сухото гори и суровото.
Струва ми се, че също толкова, ако не и по-важно от гражданството е самосъзнанието и самоидентификацията на индивида.
Присъединявам се и към мненията, изразени горните коментари.
Поздравления за изчерпателната и същевременно съвсем конкретна статия!
Конституционните ограничения на правата на българските граждани с двойно гражданство беше въведено в един отдавна минал момент по силата на определени политически конюнктури и с цел да не се допуснат до властта определени личности. Това решение още тогава предизвика бурни реакции от страна на обществеността, а към днешен момент съществуването на такива ограничения е просто абсурдно!
Българите с двойно гражданство не живеят само в чужбина, а и в България, но където и да са, те трябва да имат всички права /и задължения/ на граждани на България, включително и да избират и да БЪДАТ ИЗБИРАНИ на всички нива.
Въвеждането на електронно гласуване би дало възможност на огромния брой българи в чужбина да участват в политическия живот на страната. В момента решенията за това, къде да се разкриват избирателни пунктове, се взема на чисто политически принцип от текущо управляващата партия – повече пунктове там, където ни подкрепят и никакви там, където имаме опозиция /лични впечатления от ФРГ/. Решението би било елементарно – всеки българин, който желае да упражни правото си на вот, да има възможност да се регистрира електронно по местоживеене в България и неговият глас да се включи в преброяването на съответния избирателен район.
Да се надяваме, че във века на електронните комуникации ще успеем да преодолеем изолацията на огромен брой наши съграждани, живеещи в чужбина!
Съвременна България би могла само да спечели, както ако съхранява положителните си и утвърдените си във времето ценности, въплътени в институции, отношения, култура, така и ако съумее оперативно да са отърси от някои нежелани черти, генерирани и запечатани в националната ни културна матрица. Негативното отношение, независимо до каква степен е осъзнато или не, към българите, успели в чужбина, намерило израз в посочените определено дискриминационни клаузи, ограничаващи активността на тези наши граждани в Родината, се свързва в голяма степен с чувството ни за тревожност и прекалената стресираност, които се засилват при допускането на „външни“ елементи в националната система. За съжаление, успелият, с потенциал и компетенции българин, който е постигнал успеха си и дълго време не е пребивавал в страната си, често се възприема като такъв „външен елемент“ и не му се гласува необходимото доверие. А това е методологически погрешна интерпретация. Авторът прави много интелигентен обзор на историческите ни образци, като същевременно отправя посланието за промяна в обществената нагласа и мислене на всички нас. Вероятно това ще породи спор кой би могъл да допринесе за такава позитивна промяна, която ще бъде в полза на нас, на обществото ни. Дали това са политическите институции, отделните граждани, лобистките групи /не в лошия смисъл на думата/, частните и публичните институционални структури…..? Отговорът е всички ние, защото изброените по-горе компоненти са фактически компонентите на обществото на държавата, тоест това сме всички ние. Дано най-после да постигнем успех! Искам да вярвам, че го заслужаваме.
Благодаря на г-н Василев за хубавата статия. Аз също считам, че България разполага с огромен човешки потенциал зад граница, който следва да бъде приобщаван. Трябва да работим заедно за подобряване икономическия и социален климат в родината ни.