Аз съм българче, ама не обичам…
Нашʹте планини зелени и т. н. Първата радост също отсъства и т. н.
Ще се опитам да аргументирам виждането си спокойно, толерантно, с уважение към чуждото мнение, но и без евфемистично заобикаляне на необходимата откровеност и точните формулировки. Темата е засягана и друг път, дори многократно, но в общото възмущение от некадърните и корумпирани управляващи нейната специфика не винаги е откроявана специално.
Става дума за тревожно нароилите се специфични „българчета” по високите етажи на българската власт, които в сложни или не толкова сложни гео-политико-военно-икономически казуси безотговорно загърбват българските национални интереси и обслужват единствено небългарски национални интереси.
Причините да не обичат нашʹте планини зелени са различни: щедрите подкупи, формулирани невинно като законни комисиони, от успешни (примерно, смучещата златото ни „Дънди Прешъс”) или все още неуспели концесионери (да кажем, напиращата да отрови водите ни „Шеврон”); обилното субсидиране на чужди идеологии и интернационални шашарми зад паравана на „безкористната” подкрепа на зараждащата се „гражданственост”, „демократичност” и „свободност”; липсата на национално и лично самочувствие и блюдолизническото преклонение пред задгранични идеи, фигури и образци; отчужденото национално самосъзнание (при етносите, възприемащи България като „резервна родина”); принадлежността към тайни глобални общества и пр.
Не е ли време да обърнем сериозно прокурорско внимание на въпросните „българоидчета”! Ето, напоследък недоволните столичани поискаха прекратяване на концесията на „Софийска вода”. С референдум ли, без референдум ли, ама не можело. Щото за подобно едностранно прекратяване се предвиждали огромни обезщетения. И никой, жалко, не повдигна въпроса за търсене на наказателна отговорност от хайванина, подписал преди 13 години този безспорно неизгоден за българите, но изгоден за френската фирма (и за хайванина), договор!
Всички знаем (или можем лесно да проверим) чии са подписите под явно хайдушките концесионни договори, кои са получаващите съмнително почтени субсидии „огражданени” „пощенски кутии” на небългарските указания; какви са фамилиите на задъхано престараващите се „Yes-Men” и „Yes-women”. Колко повече поразии трябва да нанесат на свещената национална кауза вредителите-българоидчета, за да се самосезира ленивата Главна прокуратура!
Особено място сред всички подобни случаи заема шефът на Атлантическия клуб и бивш външен министър Соломон Паси. Особено, защото неглижирането и погазването на българските национални интереси, което у останалите българоидчета е все още спорадично явление, при него е твърда, последователна, безусловна позиция. Изключения няма! Милост – също!
При него, освен това, не става дума, за често срещащия се у „тъмните балкански субекти” комплексиран мерак да демонстрират „лоялност”, „европеидност”, „цивилизованост”, да се проявят като пълноценни и уважавани членове на приютилите ги международни общности (дори с цената на отстъпление от националните ангажименти). О, не! Соломон Паси осъзнава своята надхвърлила балканските хоризонти свръхценност.
Как ориентира свръхценният международник своя потенциал в лабиринта на взаимоотношенията в споменатите по-горе международни общности? Например, в ЕС и НАТО. Всички членуващи в тях държави имат, съвсем естествено, своите национални идеали, национални стратегии, национални интереси. Понякога тези идеали, стратегии, интереси съвпадат (иначе какво би ги обединило в дадените структури!); понякога – не.
Всички тези държави (освен, по небългарската воля на кохортата Соломоновци – държавата България) защитават безкомпромисно своите национални интереси или компромисно ги синхронизират (след сериозни преговори и взаимни отстъпки) с националните интереси на другите членки.
Защитата на собствените интереси, когато те не съвпадат с интересите на партньорите, не означава и никога не е означавала (исторически примери, колкото искате), че конкретната държава не е лоялен партньор, че не заслужава доверието на приятелите и съмишлениците, че сваля интеграционния си рейтинг. Нищо подобно. Напротив. Подобни абсолютно нормални за международните нрави действия може и да ядосват някои от съюзниците, но реално укрепват уважението и повишават вниманието към нея и нейните приоритети.
За нашия свръхценник защитата на собствените интереси означава същото. Само дето собствените му интереси нямат нищо общо с българските национални интереси. Той нито веднъж (при случилите се разминавания) не е защитил българските, а безкомпромисно е защитавал интересите на САЩ и Израел.
Космополитният българоид заяви публично „Майната му на православието!” (но не се осмели да допълни „Майната му на юдаизма!” примерно), а всичките му прояви и позиции след 1989 г. крещят безмълвно: „Майната й на България!”. Справедливата наша реакция би била да му кажем културно и толерантно: „Майната ти и на теб, Соломоне! След като тази ти е тясна, мръсна и недостойна, защо не си потърсиш друга родина (ти фактически си знаеш коя, нали!)!”
И нека този културен изказ бъде първата стъпка към вразумяването (вкл. килийното) на всички волни или неволни национални предатели.
.
Проф. Николай Василев
