Ада тепе: Проклятието на златния хълм

Материал на сп. „Тема“

.

Златна мина в Крумовград ще донесе няколко милиона на държавата и общината и работа на 250 души. Но ще изложи на опасност поминъка на целия регион.   

Пробило мъглата, до нас достига далечно кукуригане на петел. То вдъхва смелост на туриста, залутал се из пътеките на гъсто обраслото Ада тепе, но е и зловещ сигнал колко близо до жилищата на хората е разположен хълмът, който скоро може да бъде сринат заради намиращите се в него 30 тона злато. Крумовград, тихо петхилядно градче, от няколко години е средище на огромни икономически интереси: по-големи дори от стойността на златото в хълма над града. Ако канадската компания „Дънди Прешъс Металс” успее да извлече благородните метали от Ада тепе, половин дузина фирми ще последват примера й с други златни мини в Източните Родопи и в Гърция.

Евентуалният златодобив в Крумовград е изключително комплексен проблем. Никой не си прави илюзията, че животът в града ще продължи постарому, ако мината заработи. Натиск върху водните ресурси, шум и запрашаване от взривовете в открития рудник, огромни камиони, извозващи рудния концентрат, риск от замърсяване на околността с тежки метали: по-странно би било, ако хората не се бояха за живота и здравето си. Но в този граничен регион с висока безработица млади хора трудно се задържат. Лесно е да се говори по принцип, че мината е екологично бедствие: хората, които с години са без доходи, обръщат по-голямо внимание на обещанията, че 250 от тях ще имат добре платена работа.

Галеници на българските политици     

Фирмата, която иска да разшири златния си бизнес в България, не е от гигантите в бранша: според специализирания сайт 24hGold, Dundee Precious Metals е на 65-то място в света по размер на златните ресурси. От 2003 г. тя държи концесията на рудника в Челопеч, едно от най-големите златни находища в Европа и най-голяма действаща златна мина на Балканите. Държавният бюджет едва разбира, че тя се намира точно в България. Концесионната такса за разработването на златото в Челопеч, платена през 2012 г., възлиза на 6 851 261 лева: нищожна величина, предвид финансовите резултати на компанията. Но въпреки гръмките предизборни призиви на националистите, преразглеждането на концесионния договор у нас остава политическо табу.

Броени дни след победата на изборите за евродепутати през 2009 г., която бе заявка за властта, политическа партия ГЕРБ подписа меморандум за разбирателство с влиятелната Българска минно-геоложка камара. От новите управляващи се искаше да улеснят минния бизнес и очакванията не бяха излъгани. Отдавна дремещият проект за златото край Крумовград бързо тръгна по дългото трасе на държавните разрешителни. Впрочем находището в Ада тепе, регистрирано като търговско откритие от „Дънди”, според български геолози е известно на науката от десетилетия. Както и на други места в страната, тук не се е пристъпвало към разработване на златните залежи главно по екологични съображения.

В рамките на управлението на ГЕРБ, Министерството на околната среда и водите се съгласи без особени възражения с оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на открита златна мина край Крумовград. Докладът по ОВОС беше обжалван групово, включително от община Крумовград. Независимо от изказаните притеснения, че документът не обръща внимание на здравето на хората, а мерките, предвидени за опазване на водните ресурси в този засушлив край са неубедителни, Върховният административен съд потвърди валидността на оценката, поръчана от фирмата и одобрена от МОСВ.

В една правова държава на този етап разговорите приключват. В България остава съмнението, че интересите на компанията, които се измерват в злато за над 2 млрд. долара, са надделели над здравните съображения. Хълмът Ада тепе отстои само на 3 км. от Крумовград. Хидрологът д-р Робърт Моран, световно признат експерт по екологични въздействия от минната дейност, твърди: „Този документ (ОВОС) просто не отговаря на изискванията… Нямаше да бъде приет нито в Западна Европа, нито в САЩ, нито в страната, от която идва Dundee Precious Metals – Канада”. Впрочем доц. Груев и доц. Лесидренски, основни автори в екооценката на златната мина, са познати със становища, че безвредни са и употребата на цианиди в центъра на Кърджали, и ядреният реактор в столичния кв. „Младост”.

„Учудени сме от значителния спад на цената на нашите акции след изборните резултати в България”, заяви през май Рик Хоус, президент и главен изпълнителен директор на DPM. Това изказване само по себе си е показателно колко важна е политическата протекция за оспорвания проект в Крумовград. Заслужава внимание и това, че мината в Крумовград се представя пред инвеститорите като проект с ниски разходи, който остава атрактивен „дори при ниски цени на златото”. Уверението не подейства и през последната година фирмата загуби почти половината от борсовата си капитализация.

Подобни „гмуркания” на акциите на „Дънди” са се случвали и преди, особено от края на 2008 до средата на 2009 г. Очевидно е, че пазарната стойност на фирмата силно се влияе от политическата конюнктура у нас. Наистина ли вездесъщият пазар вече не вярва в Ада тепе? Пазарът също греши, разбира се: БСП и ГЕРБ размениха местата си в управлението, но златната щафета беше предадена без сътресения. Областният лидер на социалистите Милко Багдасаров от началото на септември внушава, че мината е неизбежна. Лично или партийно е това мнение, е трудно е да се каже, тъй като на президентските избори през 2011 г. червеният кандидат Ивайло Калфин се заричаше, че ще се бори срещу мината със всички сили. Същото впечатление оставя и депутатът на БСП от Кърджали Димчо Михалевски.

В регион, където 70% от хората се самоопределят като турци, последната дума е на ДПС. Кметът на Крумовград Себихан Мехмед дълго и упорито отклоняваше проекта, но и нейният процесуален арсенал вече се изчерпва. Общината не може вечно да отлага приемането на Подробния устройствен план на открития златен рудник. „Дънди” са на една ръка разстояние от златото в Ада тепе.

Когато златото носи бедност

Опозицията дава обещания точно толкова лесно, колкото ги забравя, когато се докопа до висотите на властта. На предизборните митинги сегашният румънски премиер Виктор Понта декларираше, че ако бъде избран, незабавно ще забрани добива на шистов газ и ще попречи на разработването на златното находище в съхранената планинска област Рошия Монтана. Щом беше избран, той позволи и двете – и многохилядни улични протести заляха страната. Понта „клекна” пред народното възмущение и се оправда, че в качеството си на премиер мислел за по-други проблеми, отколкото като опозиционен лидер: за работни места, за приходи в хазната, за инвестиционна привлекателност, за преодоляване на бедността.

„Има ли бедни във вашето село?” – питам Раами Азис, кмет на близкото село Дъждовник. Залязващото зад Ада тепе есенно слънце блести в очите ни и сигурно затова кметът гледа надолу. Който иска, има работа, дори да е пенсионер – твърди мъжът. „Имат градини, гледат животни. Всяка къща има крава, изкупуват млякото редовно”. „А искате ли мината?” „Не искаме, как да искаме, всеки път го казваме, ама кой ни пита”. Софийската кола на мегдана буди интерес и скоро местните се събират около нас. Едни твърдят, че в мината щяло да има работа за хората, други – че подкупите са вече взети и няма какво да се обсъжда. Работещите в Турция се възмущават, че мината ще убие това село. Кметът е на същото мнение: „Сега ако искат, като поработи година-две, друго ще говорят”. На тръгване Азис отговаря на първия ми въпрос: „Бедни тук няма. Богати няма, но и бедни няма”.

Три четвърти от жителите в община Крумовград са селяни и животновъдството и земеделието не са пренебрежим въпрос, все пак говорим за поминъка на над 10 хил. души. Телевизионно разследване наскоро показа, че в зеленчукови градини край Челопеч съдържанието на арсен в почвата е в пъти над нормите. В рудата от Ада тепе също има много арсен, 145 грама на тон, както и кадмий. Съдебна експертиза категорично твърди, че този арсен не е разтворим във вода. Дано е така, но ОВОС казва твърде малко за проблемите на замърсяването с прах. Надеждна преграда за праховите частици ли са дърветата и храстите, или пък оросяването с дъждовна и речна вода, на които компанията разчита? Разполагаме с информация, че край мината Капан в Армения, която е собственост на DPM, през август е допуснато замърсяване на земята, за което прокуратурата там е образувала дело.

Регионът около Крумовград не е индустриализиран и това, заедно с голямото биоразнообразие, го прави особено подходящ за все по-популярните алтернативни форми на туризъм: селски, археологически, с наблюдение на диви животни, приключенски, гастрономически и какъв ли още не. В този бизнес има много хляб: около 80 хил. туристи годишно посещават френския природен парк „Севан”, за да се любуват на тамошните белоглави и египетски лешояди. В резерват „Вълчи дол” на територията на община Крумовград лешояди има в изобилие. Чуждестранните туристи с интерес към орнитологията оставят в България поне 500 евро, тоест говорим за бизнес за десетки милиони, ако бъде правилно разработен.

Какво общо има това с мината? Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов е пределно ясен: „Крумовград е един от най-съхранените от гледище на околната среда райони в България. Откриването на мина при Ада тепе ще предизвика трайно замърсяване. Особено негативен ефект това ще има за туризма. Никой не ходи на туризъм в близост до такова производство. Засегнат ще бъде не само Крумовград, но и целите Източни Родопи, защото няма граници за черния пиар от такова производство. Гърците само ще ни благодарят, че ще се самозачеркнем от картата на техните естествени конкуренти”.

Около 40 бизнес проекта в Източните Родопи получиха подкрепа и финансиране по холандската програма „Новото тракийско злато”: те са пряко свързани с чистата природна среда и с биоразнообразието. Попйорданов счита, че ефектът от мината върху тези начинания ще е пагубен: „Струва ми се особено нечестно към тези няколкостотин души, които било като къщи за гости, било като ферми, земеделци или винопроизводители, вече години работят, за да наложат тази дестинация. Що за грозен лобизъм! Питам се, с какво право се взимат такива решения и се разрешават такива експерименти?!”

Страх мина пази

Мината действително ще даде работа, но в Крумовград, още повече в Източните Родопи, все пак има повече от 250 семейства. Местните със сигурност смятат да живеят тук по-дълго от деветте години, за които според документите компанията инвеститор ще извлече златото от Ада тепе. Какво става, след като мината затвори, демонстрира съседният град Маджарово. В това призрачно селище край река Арда сега живеят едва 500 души. Рудниците, които бяха основен поминък на местните, затвориха и тук вече няма какво да се прави. Дори изграденият център за наблюдение на лешояди не помага. Апартаменти в миньорските блокове се продават за по хиляда лева, но купувачи няма.

Населението на Крумовград не е сляпо за екологичните и стопанските последици от мината и не оказва безусловна подкрепа за „Дънди”, напротив. Но когато гражданското общество се самоорганизира, за да предпази средата и начина си на живот, в полза на „Дънди” се намесиха политиците. Над 5000 подписа срещу златната мина бяха събрани в общината, което е впечатляващ резултат, предвид етническите и езиковите особености на региона. Но по сигнал от общинските съветници на ГЕРБ, че подписката е фалшифицирана, полицията в града започна да привиква по-дейните граждани. За да потвърдят дали подписът е техен, хората са карани да се подписват отново: прави,  седнали, на коляно. Дори, казват, легнали.

Ходенето в полицията е достатъчно стряскащо за хора, живеещи със съзнанието, че не са направили нищо лошо. Жив е и споменът за т.нар. възродителен процес. Затова местните са се затворили в себе си, някои вече са се и огънали вътрешно, особено след като БСП би отбой. Типичната история на малкия човек, смазан от голямата машина, която декларира, че съществува, за да помага на малкия човек.

Цената на златото на световните борси през последната година се понижи с близо четвърт. То все още е достатъчно скъпо, за да оправдае смилането на 25 милиона тона земна маса в златния хълм, но първоначалните щедри социални и екологични обещания на „Дънди” не изглеждат вече безспорни. Като начало, беше обявено, че мината ще се регистрира като нова компания със седалище в Крумовград, за да внася там данъците си. В наскоро обнародвания концесионен договор, концесията е предоставена на оператора на Челопеч „Болкан Минерал енд Майнинг”. Когато румънците разбраха, че са договорени само 6% отчисления за държавата от Рошия Монтана, плюс 25% държавен дял в дружеството, те грабнаха плакатите и свирките, възмутени, че националното им богатство се ограбва. България няма дял в Ада тепе и се задоволява с 2-4% в концесионния договор, подписан тихомълком.

Източник:  mittag.wordpress.com