Красен Николов, Mediapool
.
Конституционният съд премахна лустрационните текстове от Закона за радиото и телевизията, които забраняваха на служители и сътрудници на Държавна сигурност да участват в управлението на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Нормите бяха приети през далечната 1998 година със Закона за радио и телевизия, но никой не беше ги атакувал до началото на тази година, когато това направиха 57 депутати от БСП и ДПС. Обяснението е просто – при провеждането на конкурси и избори на членове не се бяха явявали кандидати с принадлежност към ДС. Възражения срещу текстовете обаче е имало през всичките години с аргумента, че в България лустрация не е провеждана и за никои държавни постове няма изискване за непринадлежност към ДС.
Решението на КС е прокарано от минималния необходим брой членове на КС – седем. Против решението се обявяват трима съдии – докладчикът по делото Благовест Пунев, Анастас Анастасов и Кети Маркова. Двама съдии не вземат участие в заседанието – Румен Ненков и Стефка Стоева. Така почти изцяло се повтаря гласуването в институцията по казуса „Пеевски“.
Показателни са становищата на заинтересованите страни по делото. БНР се обявява за премахването на лустрацията, а БНТ настоява за нейното запазване.
Решението беше очаквано предвид дългогодишната практика на Конституционния съд да „чисти“ всякакви лустрационни норми от българското законодателство. Последният случая бе премахването на лустрацията за ръководителя на БТА.
Според мнозинството в КС лустрацията в закона противоречи на международното право и международните договори, по които България е страна. Съдът смята, че негативната оценка към ДС не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.
„Недопустимо е тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 година“, твърдят седемте съдии.
Според тях лустрацията е дискриминация по своята същност и противоречи на конституцията. Те припомнят, че през годините практиката на КС е еднозначна в това отношение.
Съдиите считат, че Законът за досиетата, който осветява хората от ДС, няма за цел да им дава морална или политическа оценка. Те твърдят, че лустрацията представляват непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Седемте съдии (от общо 12) смятат, че лустрацията може да бъде допусната, ако тя преследва цел, за „създаването на защитни механизми за демократичното устройство”. Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. „Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели“, се казва в решението.
Тримата съдии с особено мнение оспорват твърденията на колегите си. Те заявяват, че Законът за досиетата гарантира правото на защита на хората, които са осветени като сътрудници на репресивния апарат на БКП. Те напомнят, че законът не е приет единствено за да осигури достъп на обществото до информация за ДС, но и да да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на такива длъжности.
Законът дава отрицателна морално-политическа оценка на миналото на тези хора и предоставя възможност да се решават въпросите, свързани с назначенията на публични длъжности, въпреки че не предвижда ограничения. Тримата припомнят, че сътрудничеството на репресивните органи на тоталитарните режими е получило своето морално и правно осъждане от редица международни организации.
Съдиите казва, че в случая няма дискриминация, защото конституцията мълчи по темата за агентите на ДС. „Несъстоятелно е твърдението, че с тях се въвежда дискриминация на плоскостта на един от тези признаци – обществено положение, тъй като този признак не може да се свърже с принадлежността към структурите на бившата ДС“, се казва в решението.
„Посочената позиция (на мнозинството – бел. ред.) е израз на вулгаризирана версия на юридическия позитивизъм, представляваща концепция, според която правото е ценностно неутрално по отношение на общочовешкия морален опит. Тя е неприемлива, защото извежда неговата легитимност само от това, че то е установено от държавата, независимо от това дали е тоталитарна по същността си и нихилистична по отношение на човешките права“, казват съдиите.
Тримата припомнят, че „демократичната информационна политика на държавата предполага прозрачност, откритост и сигурност на източниците на информация и нейното предоставяне, докато дейността на бившите тайни служби е точно обратната – тя се свързва с конспиративност и провеждане на активни мероприятия с дезинформационен ефект по отношение на общественото мнение“.
„Тези съмнения се свързват с опасността от нарушаване на изискванията за безпристрастно представяне на информацията и плурализъм на мненията от обществените национални електронни медии и заместването им с деформирана медийна среда с манипулативен ефект върху масовите обществени нагласи“, казват съдиите, неподкрепили отхвърлянето на лустрацията в ръководствата на обществените медии.
ЖУРНАЛИСТИ АГЕНТИ НА ДС-пълен списък
автор: karina19
последна промяна: 09.12.2009 15:33
..Предоставяме пълния списък, огласен от комисията.
Легенда:
ВГУ – Второ главно управление на ДС (контраразузнаването)
ВКР – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС)
ОУ – Окръжно управление на МВР
ПГУ – Първо главно управление на ДС (разузнаването)
СГУ – Софийско градско управление на МВР
РУ – Разузнавателно управление
ГЩ – Генерален щаб
Собственици в медии или в дружества свързани с електронни медии
Румен Йорданов (1954), собственик на „АЙ СИ ЕС“ ЕАД – щатен служител в Шесто управление на ДС от 1975 г.
Стефан Найденов (1946), собственик в „АЙ СИ ЕС“ ЕАД и в „Еврофутбол“ ООД – агент Николов, вербован през 1980 г. от Софийско градско управление (СГУ) на МВР
по линия на ДС.
Младен Петров (1964), собственик в „АЛИСА-93“ ООД – агент Аврамов, вербован за Трето управление (военно контраразузнаване, ВКР) през 1982 г.
Ангел Бучков (1957), собственик в „Алома“ ООД – агент Яне, вербован през 1980 г. от Окръжно управление (ОУ) на МВР-Благоевград по линия на Шесто управление. Обявен с решение като кандидат за местни избори през 2007 г.
Георги Рашев (1954), собственик в „Алфа медиа“ ООД – агент Свилен, вербуван от ОУ на МВР-Толбухин (Добрич) през 1986 г.
Йордан Колушки (1953), собственик в „Астра – Пан“ ООД – агент Омега, вербуван през 1985 г. от Шесто управление на ДС.
Благовест Белев (1959), собственик в „БАГРИ ТВ“ ООД. Водещ на предаване „Багрите на българското“ в „България кабел ТВ“, председател на съвет на директорите в „ДДЖИПСИ ТВ“ АД, председател на съвета на директорите и водещ на предаване във „Вяра ТВ“ – агент Христо, вербован през 1985 г. по линия на ДС в ОУ на МВР-Бургас.
Георги Агафонов (1961), собственик в „БАГРИ ТВ“ ООД, „ВЯРА ТВ“ АД, ДЖИПСИ ТВ“ АД, „Хип Хоп ТВ“ ЕООД, „ХОТ ТВ“ ЕАД – агент Здравков, вербован през 1980 г. от ВКР. Обявен с решение през 2007 г. като народен представител.
Петър Манджуков (1942), собственик в Би Би Ти – агент Омортаг, секретен сътрудник в Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС през 1974 г. Регистриран като оперативен работник на обществени начала (ОРОН) в ПГУ през 1982 г. с псевдоним Пампоров.
Красимир Гергов (1961), собственик в „Кантус Фирмус“ АД – щатен служител в Управление за безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1985 г.
Радосвет Радев (1960), изпълнителен директор в Дарик радио, собственик в „РИНГ-С.В.“ АД – агент Карак, вербован през 1988 г. от Шесто управление на ДС.
Живко Иванов (1945), собственик и управляващ в ИРТЦ-Мизия, собственик и изпълнителен директор в „РИНГ-С.В.“ АД, собственик в „Телевизия Варна“ АД – агент Чакъров, вербован през 1965 г. от ВКР. Щатен служител на ОУ на МВР-Варна от 1971 г. по линия на ДС.
Красимир Узунов (1963), собственик на „ФОКУС – НУНТИ“ ООД (Информационна агенция „Фокус“) – агент Завадски, вербован през 1988 г. от ВКР.
Васил Зисовски (1956), собственик в „Добруджа спектър“ ООД – агент Дренски, вербован през 1975 г. от ВКР.
Георги Барбудев (1957), собственик в „ЕВРОКОМ БЪЛГАРИЯ“ ООД – агент Хари, вербован през 1989 г. от ОУ на МВР-Пловдив по линия на ДС.
Веселин Ранков (1942), собственик в „Еврофутбол“ ООД – секретен сътрудник Шантов, вербован през 1971 г. от ПГУ.
Стефан Найденов (1946), собственик в „Еврофутбол“ ООД и „АЙ СИ ЕС“ ЕАД – агент Николов, вербован през 1980 г. от СГУ на МВР по линия на ДС.
Николай Клисурски (1955), собственик в „Инфопрес и ко“ ЕООД – съдържател на явочна квартира под псевдоним Бор, вербован през 1984 г. от ОУ на МВР-Ямбол по линия на ДС.
Николай Стоянчов (1959), собственик в „Кракра“ АД – агент Камен, вербован през 1986 г. от ОУ на МВР-Перник по линия на ДС.
Владимир Карабойков (1957), собственик в „Кроа България“ ЕООД – секретен сътрудник Бориславов, вербован през 1982 г. от ПГУ.
Ангел Киряков (1958), собственик в „М.САТ ТВ“ ООД – агент Александър, вербован през 1989 г. от ОУ на МВР-Варна по линия на ДС.
Константин Тилев (1952), собственик в „Мила ФМ“ ООД, „Орфей медия ФМ“, „Плевен +“ АД, „Радио FМ+“, „Радио свят“ ЕООД, „ТРЕЛИ“ ЕООД – агент, секретен сътрудник Първан, вербован през 1976 г. от Шесто управление, работил е и за ПГУ.
Петър Пунчев (1956), собственик в „Мила ФМ“ ООД, „Орфей медия ФМ“, „Плевен +“ АД, „Радио FМ+“, „Радио свят“ ЕООД – щатен служител на РУ-ГЩ от 1980 г. Агент Троянски на ВГУ от 1986 г.
Пламен Радански (1953), собственик в „FМ+“ АД, „МИЛА ФМ“ ООД, директор в „Плевен +“ АД – резидент Боев, вербован през 1974 г. от ВКР.
Николай Кръстев (1945), собственик в „НИКИКА“ ООД – съдържател на явочна квартира под псевдонима Младост, вербован през 1984 г. от ВКР.
Тончо Бебов (1946), собственик на „Нов център“ ЕООД, собственик и програмен директор на „Радио Браво“ ЕООД – агент Няголов, вербован през 1980 г. от ВКР.
Димитър Илиев (1941), собственик в „ОМЪ“ СД – осведомител Пирин, вербован през 1971 г. от РУ на МВР-Петрич по линия на ДС.
Илия Илиев (1956), собственик в „Орбител Кондор“ ООД – агент Цанев, вербован през 1987 г. от ОУ на МВР-Бургас по линия на ВГУ.
Валентин Христов (1960), собственик в „Р-22“ ЕООД – агент Плиска, вербован през 1984 г. от Шесто управление на ДС.
Алекси Алексов (1948), собственик в „Радио Скиптър“ ООД – агент Янко, секретен сътрудник Агайн, вербован през 1978 г. от ВГУ, работил и за ПГУ.
Огнян Кусиников (1952), собственик в „САТУРН – КУСИНИКОВ и ИВАНОВ и С-ИЕ“ СД – агент Александър, вербован през 1979 г. от ПГУ.
Ошнут Алиев (1963), собственик в „ТВ САТ КАЛИАКРА“ ООД – агент Сашо, вербован през 1988 г. от ОУ на МВР-Толбухин (Добрич) по линия на ДС.
Румен Стоянов (1960), собственик и директор в „ТЕМПО“ АД – агент Ачев, вербован през 1979 г. от ВКР.
Господин Чолаков (1954), собственик в „ТРЕЛИ“ ООД – съдържател на явочна квартира под псевдоним Озон, вербован през 1982 г. от ОУ на МВР-Стара Загора по линия на ВГУ.
Саша Арнаудова (1954), собстгвеник във „ФАР РГВ“ АД – осведомител Валентина, вербована през 1974 г. от ОУ на МВР-Бургас.
Щатни и нещатни сътрудници на ДС на ръководни длъжности в електронни медии
Михаил Бързанов (1942), директор в Би Би Ти – секретен сътрудник Вихрен, вербован през 1978 г. от ПГУ на ДС.
Крум Хаджиянев (1957), изпълнителен директор във „Верея кабел“ АД – щатен служител на Разузнавателното управление (РУ) на Генералния щаб (ГЩ) на Българската народна армия (БНА) от 1987 г.
Мария Рашкова (1950), програмен директор във СД „Вис виталис Самарски и сие“ (радио „Вис виталис“ – Казанлък) – съдържател на явочна квартира под псевдоним Сцена, вербована през 1978 г. от ОУ на МВР-Пловдив по линия на ВГУ.
Наню Манафов (1939), председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ВИСВИТАЛИС ТВ“ АД – резидент Боляров, вербован през 1970 г. от ВКР.
Румен Панайотов (1948), председател на съвета на директорите на „ДЖИПСИ ТВ“ АД – съдържател на явочна квартира под псевдоним Кино, вербован през 1987 г. от СГУ на МВР по линия на Шесто управление на ДС.
Велизар Енчев (1953), изпълнителен директор в „Еко телевизия“ ООД, водещ „Дискусионно студио“ в „СКАТ“ ООД, водещ на предаване в „Телевизия 7 дни“ – щатен служител на ПГУ от 1985 г. Обявен с решение през 2007 г. за лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в местните избори.
Виолета Белева-Ханъмова (1947), изпълнителен директор в „Кроа България“ ЕООД – съдържател на явочна квартира под псевдоним Лале, вербована през 1980 г. от Шесто управление на ДС.
Владимир Танев (1960), изпълнителен директор в „Кроа България“ ЕООД – агент Спасов, вербован през 1980 г. от Шесто управление на ДС.
Бранимир Петров (1953), директор в „НИКИКА“ ООД – агент Юлиян, вербован през 1989 г. от ОУ на МВР-Бургас по линия на ДС.
Борислав Тошев (1952), член на съвета на директорите в „Информационен център“ ЕАД-Враца – осведомител Пенев, вербован през 1971 г. от ВКР.
Илия Илиев (1950), директор в сдружение „Християнски център“ – секретен сътрудник Неделчев(ски), вербован през 1984 г. от ПГУ.
Александър Георгиев (1941), член на съвета на директорите в „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД – агент Пламен, вербован през 1985 г. от ВГУ.
Веселин Дремджиев (1958), директор на новини и актуални предавания в „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД, водещ новини в същата телевизия – агент Богдан, вербован през 1985 г. от Шесто управление на ДС.
Георги Георгиев (1944), зам. директор в „ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА“ АД – съдържател на явочна квартира под псевдоним Загоре, вербован през 1971 г. от СГУ на МВР по линия на Шесто управление.
Борислав Костурков (1948), директор във „ФАР РГВ“ АД – агент Страхил, вербован през 1978 г. от ВГУ. Обявен с решение през 2008 г. за агентите в БТА.
Агенти в Българското национално радио
Александър Александров (1948), водещ на предавания на немски език и отговорен редактор в БНР – агент Симо, вербован през 1981 г. от Шесто управление на ДС. Обявен с решение през 2008 г. за сътрудници на ДС в БНР.
Ангел Мощански (1925), водещ на предавания в РРС-Благоевград БНР – информатор Андрей, вербован през 1948 г. от ОУ на МВР-Благоевград по линия на ДС.
Атанас Ценов (1954), водещ на новини и коментари международна политика и редактор в БНР – агент Хулио, вербован през 1989 г. от СГУ на МВР по линия на Второ главно управление (ВГУ, контраразузнаването) на ДС.
Божидар Томов (1944), водещ на хумористични и сатирични предавания, редактор в БНР – агент Пантелеев, вербован през 1980 г. от Шесто управление на ДС.
Божидарка Димова (1955), редактор, водещ на новини в РРС Шумен БНР – агент Диляна, вербована през 1985 г. от ОУ на МВР-Шумен по линия на ДС. Обявена с решение през 2008 г. за сътрудници на ДС в БНР.
Валентин Стоянов (1951), директор на програма „Радио България“ в БНР – секретен сътрудник Андреев, агент Филип, вербован през 1978 г. от ПГУ на ДС. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР (обявен е и за агент в БНТ, където е бил главен редактор и директор). Говорител на президента Желю Желев.
Велислав Добрев (1942), директор на дирекция „Административно обслужване“ в БНР – агент Сергей, вербован през 1977 г. от ВГУ на ДС. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Венцеслав Николов (1941), зам. главен редактор в БНР, водещ на предавания на испански език, редактор в БНР – секретен Любо, вербован през 1979 г. от ПГУ. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Виктор Ангелоев (1965), водещ новини в БНР – агент Панайотов, вербован през 1984 от ВКР.
Владимир Даскалов (1951), редактор и водещ на предаване на немски език в БНР – агент Философа, вербован през 1981 г. от ВГУ.
Ганчо Ганчев (1930), водещ на предаване на сръбски език в БНР – агент Монев, вербован през 1965 г. от Второ управление (контраразузнаването) на ДС, работил за ОУ на МВР-Стара Загора и Шесто управление.
Димитър Петров (1932), водещ на предаване на английски език в БНР – агент Иванов, Русков, Иван, вербован през 1952 г. от Второ управление на ДС, работил за ПГУ и Шесто управление.
Димитър Ушев (1949), отговорен редактор и водещ новини и коментатор международна политика в БНР – агент Огнян, вербован през 1980 г. от Шесто управление. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Дора Цветкова (1956), продуцент, главен редактор в програма „Радио София“ в БНР – агент Николова, вербована през 1983 г. от Шесто управление. Обявена с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Евтим Петков (1957), водещ рубрики и репортер в БНР – агент Левитан, вербован през 1987 г. от ОУ на МВР-Търговище по линия на ДС.
Екатерина Манолова (1953), отговорен редактор и водещ на предавания на сръбски език в БНР – агент Мая, вербована през 1984 от ВГУ. Обявена с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Игнат Иванов (1940), водещ на предаване в БНР – агент Сергей, вербован през 1966 г. от Второ управление на ДС, работил за Шесто управление.
Йордан Георгиев (1950), старши музикален редактор и водещ на музикално предаване и рубрика в БНР – агент Луи, вербован през 1981 г. от ВГУ, работил за СГУ на МВР по линия на Шесто управление.
Катя Пеева (1958), водеща рубрики в БНР – агент Таня, вербована през 1985 г. от ОУ на МВР-Пловдив по линия на ДС.
Людмила Савова (1958), водеща на предавания на испански език – агент Цветкова, вербована през 1986 г. от ВГУ на ДС.
Мартин Минков (1955), кореспондент в чужбина, политически коментатор, завеждащ кореспондентски пункт – агент Максим, вербован през 1987 г. от Шесто управление. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Методи Кръстев (1943), водещ на предаване в БНР – щатен служител на Второ управление на ДС от 1967 г. до 1969 г. обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в СЕМ и БТА.
Милен Белчев (1949), продуцент, главен редактор в „Предавания на балкански езици и на руски език“ в БНР – агент Симо, вербован през 1977 г. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Наджи Местанов (1940), водещ на предаване на турски език, редактор в БНР – агент Салиев, вербован през 1964 г. от Второ управление, софийски отдел.
Никола Анастасов (1949), главен редактор в Национална информационна служба в БНР – агент Настев, вербован през 1983 г. от ВГУ. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Пенка Велева-Димитрова (1956), редактор и водеща на предаване на гръцки език в БНР – агент Виржиния, вербована през 1986 от СГУ на МВР по линия на ДС.
Петър Петров (1951), родещ на рубрики в БНР – осведомител Попов, вербован през 1969 от ВКР.
София Попова-Карапетрова (1955), отговорен редактор и водеща на предавания на албански език в БНР – секретен сътрудник Станислава, вербована през 1988 г. от ПГУ. Обявена с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Спасиана Русева (1948), старши редактор, водеща на новини и коментатор международна политика в БНР – агент, осведомител Селин, вербована през 1968 от Софийско управление на МВР по линия на Шесто управление, работила за Шесто управление. Обявена с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Станимир Делчев (1942), водещ на предавания на френски език в БНР – агент Валери, вербован през 1974 от ВГУ.
Стоимен Павлов (1952), водещ на новини и коментатор международна политика, редактор в БНР – секретен сътрудник Пауло, вербован през 1987 г. от ПГУ.
Татяна Обретенова (1952), редактор и коментатор вътрешна политика в БНР – агент Зоя, вербована през 1974 г. от ВГУ.
Татяна Табакова (1947), водеща на предавания на турски език в БНР – осведомител Ирина, вербована през 1974 от ВГУ.
Тодор Ротермел (1930), водещ на предавания в БНР – агент Хофман, вербован през 1961 г. от Софийско управление на МВР, работил по линия на ВГУ. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Тома Спространов (1941), старши музикален редактор и водещ на музикални предавания и рубрики в БНР („Музикална стълбица“ и др.) – агент Ан, вербован през 1973 г. от ВГУ.
Цанко Заечки (1945), водещ на предаване в БНР – агент Огнянов, вербован през 1988 г. от ОУ на МВР-Благоевград по линия на ДС. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНР.
Янка Константинова (1931), водеща на предаване на английски език в БНР – информатор Валя, вербована през 1953 г. от Второ управление на ДС.
Агенти в Българска национална телевизия
Александър Авджиев (1958), главен редактор в БНТ, член на програмната комисия в БНТ, водещ на предаване – агент Павел, вербован през 1984 г. от СГУ на МВР, разузнавателно отделение на ДС. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНТ.
Атанас Митрев (1937), водещ на предаване в БНТ – агент Пламенов, вербован през 1980 г. от Шесто управление. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНТ.
Божидар Димитров (1945), водещ на предаване в БНТ – секретен сътрудник, агент Кардам, Тервел, Телериг, вербован през 1973 г. от ПГУ, работил и за ВГУ. Обявен с решение през юни 2009 г. за агенти на ДС сред лица, регистрирани от ЦИК за народни представители. Министър без портфейл за българите в чужбина в кабинета на Бойко Борисов.
Владимир Береану (1954), водещ на предаване в БНТ – агент Георгиев, вербован през 1986 г. от Шесто управление на ДС.
Владко Мурдаров (1948), водещ на предавания в БНТ – агент, секретен сътрудник Драган, вербован през 1975 г. от Шесто управление на ДС, работил и за ПГУ.
Костадин Филипов (1947), член на редакционния съвет в БНТ – агент Дамян, вербован през 1978 г. от ВГУ, работил и за Шесто управелние. Обявен с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНТ.
Наташа Тодорова (1950), зам. главен редактор в БНТ – агент Рилка, вербована през 1978 г. от Шесто управление на ДС. Обявена с решение през 2008 г. за агенти на ДС в БНТ.
Николай Априлов (1954), водещ на предаване в БНТ – агент Орис, вербован през 1979 г. от Шесто управление на ДС.
Петър Вучков (1938), водещ на рубрика в БНТ (предаването „Минута е много“) – агент Балкански, вербован през 1957 г. от Второ управление на ДС, работил и са СГУ на МВР по линия на Шесто управление.
Агенти в други електронни медии
Владимир Каперски (1953), водещ на предаване във „ВВД-РУЙЧЕВ“ ЕООД – секретен сътрудник Илич, вербован през 1988 от ПГУ.
Веселин Стоянов (1942), автор на предаване в ИА „Военни клубове и информация“ – агент Генадиев, вербован през 1976 г. от ВКР.
Карамфила Йоргова (1931), водеща на предаване в „ЕМВОКОМ БЪЛГАРИЯ“ ООД – съдържател на явочна квартира под псевдоним Синчец, вербована през 1966 г. от ОУ на МВР-Кърджали по линия на ДС.
Георги Коритаров (1959), политически коментатор в Нова телевизия, водещ предаване в Би Би Ти – агент Алберт, вербован през 1979 г. от Шесто управление на ДС, работил и за ПГУ.
Йосиф Мешулам (1950), редактор в „РЕКОРДИНГ“ ООД – агент Захаревич, вербован през 1982 г. от ОУ на МВР-Хасково по линия на ДС.
Любомил Лазаров (1952), водещ рублика в „САТ ТВ“ ООД – агент Михайлов, вербован през 1980 г. от ОУ на МВР-Пловдив по линия на Шесто управление на ДС.
Борислав Джамджиев (1949), водещ на предаване в „7 ДНИ ТВ“ АД – агент Красимиров, вербован през 1988 г. от Шесто управление на ДС. Обявен с решение през 2008 г. за агентите на ДС в БНР.
Николай Конакчиев (1942), водещ на предаване в „7 ДНИ ТВ“ АД – агент Благовест, вербован през 1974 г. от ВГУ. Обявен с решение през 2008 г. за агентите на ДС в БНР.
Найден Рангелов (1944), водещ „Чшае шукарие“ в „СКАТ“ ООД – агент Караиванов, вербован през 1972 г. от ОУ на МВР-Михайловград (Монтана) по линия на ДС.
Стефан Солаков (1942), водещ „Фронтално“ – дискусионно студио Атака в „СКАТ“ ООД – щатен служител в Първо управление (разузнаването) на Комитета за държавна сигурност от 1967 г. и на ПГУ от 1969 г. Нещатен служител – оперативен работник на обществени начала (ОРОН) под псевдоним Сидер в ПГУ от 1989 г.
Цветан Начев (1958), водещ на предаването „Това не е истина“ в „СКАТ“ ООД – щатен служител на ПГУ от 1984 г.
––––––––––––––––––
––––––––––––––
http://comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=902&Itemid=47
Проверката на комисията установи, че агент на ДС с псевдонима „Карак“ е бил Радосвет Радев – изпълнителният директор на Дарик радио – радиото с национално покритие и силен конкурент на БНР. Сътрудник на ДС е бил и бившият програмен директор на Дарик и водещ на коментарни предавания Владимир Танев.
Щатен служител на ДС е собственикът на радио „Класик ФМ“ Красимир Гергов, факт, многократно споменаван в медиите, но днес потвърден от проверката на комисията по досиетата. Освен като крупен рекламен бос и собственик на голф игрища, Гергов е сочен за неофициален притежател на най-голямата частна телевизия бТВ, която се води актив на компанията на Рупърт Мърдок „Нюз корп.“ чрез офшорна компания.
Гергов е консултант на ТВ2, наскоро преименувана в ПРО.ТВ, както и на поредицата филмови кабелни телевизии „Фокс“, Ей Екс Ен, на телевизията със софийски ефирен лиценз Джи Ти Ви. Гергов контролира и всекидневника „Класа“, а неофициално и радио „Ен Джой“.
Агент на ДС се оказа и Красимир Узунов, собственик на електронната информационна агенция „Фокус“ и на едноименната верига радиостанции в провинцията. Узунов, известен с активната защита на „добрите ченгета“ от ДС, които са служили на родината, е бил нещатен служител с псевдонима „Завадски“. Осветяването на агентурното минало на Узунов също не е изненада, тъй като слухове за агент „Завадски“ се носеха отдавна.
В частните радиа и телевизии сътрудници на ДС се оказаха известни медийни лица. Секретен сътрудник на ДС с псевдоним „Омуртаг“ е бил собственикът на телевизия ББТ Петър Манджуков, който преди няколко години бе издател и на вестника на БСП „Дума“. Сътрудник на ДС е и изпълнителният директор на ББТ Михаил Бързанов.
Сред кадрите на БНР и БНТ, някои от които впоследствие отиват в частни електронни медии, са Виктор Ангелоев, Йордан Георгиев (агент „Луи“), известен като Данчо Стълбицата, Тома Спространов (агент „Ян“), Мартин Минков (агент „Максим“), Владо Береану (агент „Георгиев“).
Водещият на предаването „Минута е много“ Петър Вучков също е агент на ДС с псевдонима „Балкански“. Езиковедът от БАН и водещ образователни предавания по БНТ Владко Мурдаров е бил осведомител с псевдонима „Драган“.
Сътрудник на ДС се оказа и бившият шеф на „Евроком България“ Георги Барбудев (агент „Хари“).
Създателите и собственици на няколко радиостанции сред които „Мила ФМ“, Радио ФМ и други Константин Тилев и Петър Пунчев също имат дълъг общ път с ДС. Петър Пунчев е бил и щатен (към РУМНО) и след това нещатен служител на ДС. Любопитното е, че е бил вербуван като нещатен служител на Второ ГУ и след това „воден“ от офицера от ДС Петко Сертов, който до днес бе председател на Държавната агенция за национална сигурност.
Агентурното минало на собственика на куп кабелни телевизии Георги Агафонов е известно отдавна.
Журналистите и водещи на предавания в БНР и БНТ Борислав Джамджиев и Николай Конакчиев, Велизар Енчев и Стефан Солаков също са оповестявани и преди като служители и сътрудници на ДС.
Водещият на новините в ТВ7 Веселин Дремджиев също е бил агент на ДС с псевдоним „Богдан“. Явочна квартира е поддържал и зам.-директорът на телевизия „Европа“ Георги Георгиев.
От Нова телевизия единственият огласен като сътрудник на ДС е бившият вече водещ на сутрешния блок „Здравей, България“ Георги Коритаров. Както вече се знае, Коритаров е бил нещатен „осведомител“ на ДС с псевдонима „Алберт“.
===========
агенти в БНТ, БТА, СЕМ, БНР – http://karina19.blog.bg/novini/2008/11/26/37-agenti-na-ds-v-bnt-bnr-81.259212
Тошо Тошев, Валери Найденов, Евгений Станчев, Юрий Асланов, Алексения Димитрова са някои от най-известните имена на ключови позиции в българските печатни медии, за които Комисията по досиетата е установила принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.
Публикуваният в сряда доклад на комисията, съставен на базата на проверката на 328 лица – собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики в 20 печатни издания – потвърждава очакванията за съществено присъствие на бившите секретни служби във формирането, ръководството и списването на „независимия“ български печат.
От вестник „Труд“ в списъка на Комисията по досиетата са Тошо Тошев, Веселин Марков, Анели Бачева-Баткова, от в. „24 часа“ – Алексения Димитрова, Бойко Бойков, Огнян Стефанов, Пенчо Ковачев, от „168 часа“ – Лъчезар Павлов, от „Монитор“ – Виктор Самуилов, Евгени Еков, Красимир Георгиев, Павел Пашев, Вячеслав Тунев и Юрий Асланов, от „Сега“ – Димитър Денков, Добрин Памуков, Светослав Терзиев, от „Земя“ – Димитър Иванов и Горан Готев.
В списъка е и почти цялото ръководство на свързания със Съюза на българските журналисти вестник „Поглед“ – Милен Вълков, Милен Гетов, Снежана Тодорова, Божидар Стоянов, Веселин Константинов, Георги Марков, Георги Бакалов.
……………………………………………….
ОТ НЕТА – Същата е историята и в сайта на Дарик, във форума се трият всички мнения срещу корумпираната свиня с хеликоптер Радосвет Радев. Във всички форуми са плъзнали техни служители, които грачат като гарвани и отклоняват вниманието.
Хайде сега да видим какво се случва на медийния фронт при честните частници и дългогодишното промиване на мозъци:
Би Ти Ви – хомосексуалистът Краси Гергов.
Нова тв – доскоро агент Алберт, сега кадрите на Дарик, завършили неизменно в Москва. В тази телевизия вирее наркоманът Нико Тупарев, протежето на Гергов.
Про БГ (доскоро ТВ 2) – телевизия под контрола на Краси Гергов. Онзи ден братовчедка му Живка Гичева почина в катастрофа. За мъртвите или добро, или нищо.
Ринг ТВ – пак телевизия на педераста Гергов. Основен водещ е синът на друг доносник Данчо Стълбицата. Става въпрос за младия водеш Йордан Георгиев.
Дарик радио – лакомият нещастник и доносник Радосвет Радев, който вече 20 години го раздава голям демократ (спомнете си януарските събития от 1997-а, тогава хората от барикадите пускаха единствено колите на Дарик и пееха песните на Слави Трифонов, протежето на Гергов)
Фокус – първата интернет информационна агенция в България, частното БТА. Начело на нея стои Красимир Узунов.
Дата бг и още 20 сайта – те се контролират от Красимир Гергов чрез подставеното му лице Стилян Шишков, син на корумпирания дългогодишен преподавател от НСА професор Ангел Шишков, който единствен издаваше лицензи за треньори.
Във всяко едно радио, във всяка една телевизия, във всеки сайт и във всеки вестник началниците са агенти на ДС. Без никакви изключения. Ето това ни е медийната среда. Чакайте лустрация
………….
ДПС – Ахмед Демир Доган – Агент – Ангелов; Сергей; Сава
Гюнер Бехчет Тахир – агент – Георгиев
Джеват Яшар Мехмед – Емилов
Иван Кирилов Палчев – агент – Цеко
Кадир Джелил Кадир – Агент – Първанов
Кемал Еюп Адил – Агент – Емил
Лютви Ахмед Местан – Агент – Павел
Мехмед Бейтулла Хаджиюмер – сътрудник – Бекиров
Орхан Тахир Мемиш – Агент – Етиен
Осман Ахмед Октай – Агент – Огнян
Рамадан Байрам Аталай – Агент – Вергил
Суави Басри Хаджи – Агент; секретен сътрудник – Никола
Халит Осман Гаази – агент – Малев
Хасан Али Хасан – Агент – Сабахаттинов
Шакир Алилов Поюков – Агент – Олег
Юнал Саид Лютфи – Секретен сътрудник – От 22.04.1965 г. „Мурад“, от
08.02.1985 г. „Сидер“
Всички шефове на окръжни следствени служби – сътрудници на Държавна сигурност
Комисията по досиетата обяви най-внушителното присъствие на Държавна сигурност в структура на управлението досега – 239 сътрудници на ДС сред следователите и дознателите. Проверката е обхванала общо 4017 лица, а периодът е от 1990 до 2009 г.
Документ
Пълният списък на имената, обявени от Комисията по досиетата
Изтегляне
„От решението ни е видно, че всички ръководители на окръжните следствени служби са били сътрудници на Държавна сигурност“, заяви пред „Дневник“ председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов. Той посочи, че в повечето случаи и заместник-началниците на окръжните следствени служби и началниците на отдели са били щатни сътрудници на ДС. „Трябва да се има предвид, че възнагражденията на тези служители са били по-високи, отколкото на останалите следователи“, коментира още Костадинов.
Комисията е получила данни за съпричастност към ДС и за още 36 лица, работили като следователи или дознатели след промените, но те не са огласени, тъй като са вече починали.
След обявените щатни служители на ДС са и някои магистрати, които са били и членове на Висшия съдебен съвет или са оглавявали Националната следствена служба като Ангел Александров и неговия заместник Румен Андреев. Последният беше зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Сергей Станишев. Като зам.-директор на Националната следствена служба и щатен служител на ДС са обявени Александър Новков и Любомир Сахатчиев.
Преди промените в структурата на Държавна сигурност е включен отдел „Следствен“, на когото са били поверявани разследванията на всички по-специални случаи и дела. Отделно от тях в системата на МВР са работили и следователи по народната милиция.
Впоследствие отделът прераства в Главно следствено управление (ГСУ) на МВР, чието ръководство също е се е водило на щат към ДС.
След промените, през 1991 г., Главно следствено управление на МВР беше девоенизирано и трансформирано в Национална следствена служба. Като щатни сътрудници на ДС са обявени ръководителите на ГСУ ген. Костадин Коцалиев и ген. Леонид Кацамунски.